-32 глюпости-

Толкова ми е скучно, че започнах да гладя.

Няма да си кривя душата, докарах я до панталон и блуза . Майка ми ще се гордее , ако ме види да гладя дори и подгъв.Епа, не ме бива.

Майната й на ютията, аз да си кажа каквото ще да казвам.

Порастнах. Не искам, ама ей на...няма обелени колена, нито захарни петлета и дъра-бъра-сто-чадъра.Станах на 32.

Хрумна ми да си напиша 32 неща.Някакви.Без обещания.Нови.Стари.Мои.Разбираемо  цветни и луди.

1.Спрях да чета.[дори не искам да коментирам.ужасно е.но нямам време.тривиално]

*Забележка: ще започна пак да чета.една –две странички няма да ме забавят.

2.Искам да си направя ( сама) дървена полица за стена и ваза от глина.

*това ще го оставя за някога си  , някъде – но няма да забравя

3.Започнах да гледам тенис.за -1 да си закупим ракети.

*ще си купим ракети, топки и подходящи пътъци.кортът ме гледа всеки ден от съседния парк

4.Трагично или не , започна да не ми харесва да пуша.Странно, но аз наистина обича(х)м да пуша

*мисля

5.Pink.

6.Неистово ми се иска да ходя гола. Това вече си е признак, но с  тая сган около мен е разбираемо.

7.Спрях да имам време за интернет.

*Ъъъ...ами нямам време.

8.Ядох магданоз. [това е велик прецедент и нямам никаква представа дали ще се повтори]

9.Искам празна къща и много пари .Да я обзаведа и подаря.

10.Примирих се, че съм луда.

11.Чакането ми се превърна в навик.Но не и търпението ;) Поне не още.

12.Простих.

13.Любимото ми число.13.

14.Все още снимам.Но искам повече.Онази мечтана изложба ми липсва.

15-25 Премълчавам си.Мога и да псувам.Определено мога.

-тук нейде да се вмъкне , че ще си направя още един татус.много важно , но пък за мен е.посланието си е послание.

25-31 Не ме бива в числата , та си помислих да използвам и тире.

32.Никога няма да спра да мечтая.Дори и на 302 ;)

Всъщност нека се усмихнем и бъдем здраве, останалото са глюпости :-)