Вчера в
родния ми град Хасково, РИОКОЗ или whatever
институция , под патронажа на ояденият ни кмет решиха да се въплятат в
главните роли на серила „Клъцни-срежи” и то без предварително записване,
рецепта – камо ли изявление.Едни такива мутренско-необузначени колици от соца (
извинете, ама трошки си бяха) обиколиха набързо оживената ул.Бяло Море и
клъцнаха сите познати свързочни ресурси: телефон, интернет, кабелна.Оставиха
след себе си и визитка под формата на
висящи кабели , на които до 15-на минути бяха увиснали ухилени хлапета с депресивно-кряскащи майки.
Пиша съобщение във
facebook, използвайки го като по-евтин вариант за комуникация на родна
земя , когато забелязвам симптомите на no internet access . Поглеждайки към китайското творение за 3 лв
, наречено рутер установявам, че все още свети в добри показатели ( зелено). И
все пак се досещам , че пакетът ни с
услуги от Виваком ( споменавам
доставчика напълно умишлено, осъзнавайки рекламния намек ) преминава
през телефонен пост, който вече е ням.
„Ни говор, ни картина”- любимото ми клише за
всичко родно.
Чувам познатата за такива ситуация тарапана на
улицата и решавам да разбера аджеба кой така ни резна посряд бял ден.Подавам
нос на джама, един реже.Подавам глава на балкона, трима навиват.Слизам пред
вратата, петима се мушкат у трошкат и отпрашват с мръсна газ.Изпуснах ги за
има-няма 20 секунди.Но...почувствах силата българска, която гласи „ Ке си
запалим плевнята, че да изгори и тая на Вуте” и хуквам по посока една стълба и
два чифта димитровградски маратонки „Адибас”.Баща ми вече е набрал преднина и
води бурен словесно-обяснителен диалект с другите два чифта китайски хлепки.
И все пак запазила част от миризландия в себе си (
бел.ред. Миризландия=Англия) , преглътвам каруцарската , която се е запънала на
предния ляв зъб и проронвам ( абе ръмжах си направо):
-Извинете, Вие от кой оператор сте? – под вежда и
засукан мустак , по хлепки и разсурлен анцунг.Моа в силата и блясъка си и
чокото на тиквоча.
-Ни моъ ви кая гуспожу- маратонките
-Е как така се появявате на стълба , на улицата
ми, пред входа ми и не се представяте.Да попитаме кварталния тогава?-аз изплюла
всичко ингилизко .
-АмЪ ‘шо ми се карати на менье бе гуспужа?Я съм
дошъл да си свършъ раутътъ тука..ама-ха- маратонките оживяха с начумерена глава
измежду кестена и два кабела в ръката.
-Кога ще възстановите връзката към телефоните и
интернета?- аз крещя!Баща ми ме сръгва.
-Ам ‘чи ний
сме от кабилнътъ бе гуспужа.
- Скапана държава!- отпрашвам към нас.
На съседния стълб , момче с обозначения кълца и
нарежда.Майка ми го сгащила , а той пък от приказливите:
-С наредба на еди кой си , от 2008-ма всички
въздушни кабели са незаконни и трябва да бъдат премахнати.
Аз само измрънквам...е то, мисля сме 2013-та ..или
по-скоро 3102 когато няма да имаме нужда от кабелен пренос, щото’ нали ще сме
напреднали телепатично, особено патично.
Няма телефон, няма интернет- цифровата ме дразни
от сателита.
-Ванееееееееееееее, Иванке мъъъъъ...покажь съ мъ...
-Кажь’ мъ Диме?
-Проверь дъль имаш тилионь.
Мълчание между две отрупани сливи и очукано
бетонно стълбище.
-Няам!
Последва обаждане във в-к Новинар Юг.И тази статия.
България.Ден: пореден.
П.п.Мислех си , да помоля БоленДолен да смени
палката със салам.Някак по-удобно влиза.
П.п 2 Виваком бяха много отзивчиви, или по-скоро искаха да си спестят писанията в местния вестник
П.п 3 България ме вдъхновява.