29.10.16

Фермата

Делниците тук са някак не толкова интересни , дори признавам досадно скучни.Работа и спане и тук-таме някое питие.Да , вероятно някох четящ ше изнамери добро обяснение на написаното и с усмивка ще го нарече - мрънкане. 
Мрънкането е моя абсолютна , че дори запазена марка , черта.Но в този случай няма да го бъде. 
Всеки си му е намерил чалъма на свободното време. Нашето е по-скоро време извън работа. Отплеснах се!
Гледам риалити.Не съм чак толкова изкривена да гледам братята известни по иначе интересната Нова Телевизия. 
Гледам "Фермата". С удоволствие, със смях, със сълзи, с критики и с носталгия.Чакам 7 и вързвам телевизията ( друга тема е вързването) и се залепям за екрана.Мился доста буквално.Не бях и още не съм напълно почитател на продуцентите Иван и Андрей , но да кажем че сега са ми малко по-симпатични. Гледала съм някои епизоди от първата част на предаването. Като идея много ми допадна още от самото начало. Но някак не успя да ме "закове" пред телевизора. Първият опит явно им е помогнал да се научат как се прави подобен експеримент като изключат лигнята и позите от предишните си телевизионни изяви , та сега им се е получило.Ама много добре!
Рядко ми се случва да вляза толкова във филма, че да се смея на глас и да си мрънкам под носа "Дий бейби" , и да се смея от сърце. Смях е необходим.Чист и от сърце.Това предаване ми го дава.Вървши си работата идеално и се чувствам напълно възстановена психически,Тук това е необходимо , за да продължиш. 
Учейки се на телевизия , продуцентите де, този път са намерили много добрият вариант да ме стискат за гърлото и да ми се усмихват от екрана, докато аз подсмърчам на дивана и ми е едно тежко, носталгично и много ревливо.Да, емигрантите.В десетката момчета.Много приятна изненада. Ние не сме важни само заради статистиката или приходите. Не сме и външен дълг  или документална поредица. Нагледах се на успелите българи в чужбина, нагледах се на мизерията , битова и морална, негледах се на статистиката в английски лири. Вече не е толкова забавно и поучително да разказвате за живота ни извън България. Изтърка се тази версия на известност и поточност в новинарските емисии. Не става вече. 
Да се опитвате да ни върнете в България - това вече е моето ДА. Всеки от нас иска , вярвайте ми, до болка и ужас да знае , че днес или утре дори след месец или година , да има точна дата , да знае че ще си е у дома. Да се събудиш у дома е усещането , което е толкова важно за нас  , почти колкото да си здрав. Всеки извън страната си се събужда , за да дойде точно този ден. 
Във "Фермата" намерих онзи момент, в който за миг всяка вечер аз съм в България. 
Гледам и плача , и се усмихвам . 
От малка съм закърмена с работа на къра. Обичам земята , нивата, мотиката, приятната умора след дълъг ден на полето. Пръстта под ноктите , одраните лакти и свободата. Усещането за България! Това ми дава едно предаване.За малко. 
Много ми е мъчно как новите деца не знаят за тази Земя. Как се раждат с невежеството. Тъжно.Но поправимо. Затова е това предаване. Да ни посочи правилния път към Родината. Да съживи селото , да ни покаже колко сме богати всъщност. 
Баща ми има ферма. Това е мястото , където аз съм израстнала. На Нивата!В прегръдките на стария орех. Около онази малка и толкова жилава мушмола. В усмивката на ранните ягоди, в жегата на царевицата и сладката песен на вятъра.
Искам да мога да запазя всичко. Всяко камъче, растение , буболечка.Но не като спомен. Искам да мога да ги наследя достойно и да им покажа, че знам че те са ме гледали как раста, как ставам човек , как плача , как се смея , как съм жива. 
В Неделя отново ще гледам "Фермата" . Нивата и България са в сърцето!

 


4 коментара:

  1. Лили е тук,Лили отново е тук!
    И аз харесвам Фермата :) и теб!

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря за възторжения коментар. Хубаво харесвате Фермата , а вие сте?

    ОтговорИзтриване
  3. И аз много ти се зардавах :-) От сърце..
    Чудесно написано. И много силно написано. Няма какво повече да се каже за думи звучащи от душата....
    Поздрави от Бълария!
    Невероятни фотографии - да не забравя.
    И да напиша за да се сетиш : Аз съм Preor.

    ОтговорИзтриване
  4. @Preor :) Благодаря и стига ме засрамва така, че току виж пак си е заминала пустата муза ;) А ти защо така се затри откъм писане?

    ОтговорИзтриване

Hello, say something or just give me a smile. Kidness is essential.Thanks and enjoy your stay :)