Така намирам тази чернова.Октомври е.Бръмбарите са си тук.Смътно не знам дали е, но е замазано.
Трудно се обеснява с думи , онова което сам не разплиташ.Идват изречения, спомени, картини.Бутат се измежду случващото се.После нямаш времево разпределение за подреждане и те , текстовете, остават в мъглата.
Така се връщаш към Август през Октомври.
Сезоните на думите.Изгревите на мислите.Залезите на спомените.
Права линия, чист текст.Едва ли?!
Небето е тетрадка.
