{било е август}

Смътно разплитам текстовете измежду бръмбарите.

Така намирам тази чернова.Октомври е.Бръмбарите са си тук.Смътно не знам дали е, но е замазано.

Трудно се обеснява с думи , онова което сам не разплиташ.Идват изречения, спомени, картини.Бутат се измежду случващото се.После нямаш времево разпределение за подреждане и те , текстовете, остават в мъглата.

Така се връщаш към Август през Октомври.

Сезоните на думите.Изгревите на мислите.Залезите на спомените.

Права линия, чист текст.Едва ли?!

Небето е тетрадка.