За парите.Това си мисля днес.
[клише.тривиалност.дрън-дрън.необходимост.средство.начин на живот.зависимост]
Толкова много асоциации и нито една не ми харесва.
В последните години сме зависими от тях.Това също не ми харесва, защото не ми е приятно да се чувствам зависима от хартия с номинална стойност.Поставяте ги в средата и се въртите около тях.Точно това е сегашният кръговрат.Покупката на кило сирене, вносен свински бут, олио с вода и хляб ни прави щастливи.Това е ..не знам...пошло?!
А имаше времена, в които се радвахме на малките неща ( не на стотинките).Не се въртяхме като пумпали около мохабети за пари, кариера или заеми.Разумът ни беше ангажиран с по-стойностни мисли и каузи.Имахме спомени, идеи, мечти.И позволихме да ни ги отнемат.Тук става леко хейтърско...
Не виня никого за описаната зависимост, само си размишлявам , че е можело и без нея.А да си зависим не е никак мотивиращо, позитивно и трудно се преглъща.Разбира се, че има и индивиди , които никак не са засегнати от „ напъни за оцеляване”.Но как така не са им отнели правото на свободно съществуване?! Всъщност са взели малко от мен, теб, съседа, приятеля, учителя, доктора и дори от децата. И ние всички дружно подаряваме свобода, лишавайки себе си от правото на нормален живот.
Винаги съм си мислела, че политиката и всичко около кацата с мед не е толкова решаващо за начина на живот на обикновения човек.Но явно греша.Ние сме подвластни на една лоша имагинерна сила.Лично за мен мисълта, че трябва да живея според депутатските решения е тотално неприемлива.Не съм съгласна.Не го допускам.И напускам.Можех и да остана.Но пак нямаше да дам възможност на нещо статично, сухо-теоретично и неприложимо в ежедневието да си играе с биологичния ми часовник.
Някои казват, че сме безсилни пред силата на парите и политиката.Грешно.Никой от нас обикновените хора не е пари , нито политика.Ние сме хора.С права, задължения, съвест и мисъл.Ако успеем да използваме потенциала си поне до ниво над минималното, ще има стъпка напред.Други не казват нищо, а действат.Подкрепям.
Възпитана съм да приемам парите като средство, а не като цел.Пари се печелят- за мен с честен труд.За други с преговори, фалшива усмивка и процент знания и умения.Сега парите са цел, а хората средство.Кога допуснахме да бъдем болт от колелото, а не колело?!
Парите могат всичко.Не.Хората с пари могат всичко.Хората управляват.Хората позволяват.Хората.
Сещам се за съвета, който баща ми дава , когато някой се учи да шофира: „Ти управляваш колата, не тя теб”.Така е и с парите.Приложим ли това в ежедневието си , може би ще бъдем по-свободни.
Хората с пари.Не знам дали да ги определя като богати или хора със състояние.Защото моята лична представа за богатство е далеч по-различна от пет апартамента и вила в престижен квартал.Но се питам дали са щастливи- истински?! Парите дават и взимат.Те са последствие и не толкова добър пример за подражание.Парите променят.Парите подобряват едно и влошават друго.Клиширан кръговрат, в който сме се оплели и не желаем да погледнем извън рамките му.Колко жалко.Ценностната ни система е по-промита дори и от времето на комунизма.Защото парите не са свобода , поне не на духа.
Предполагам , че може и да звуча смешно с разсъжденията си за мечти, смисъл на живота и всичко различно от парични средства и благосъстояние.Зная колко трудно се оцелява с малко пари, зная и как се живее с достатъчно.Но това не ме прави по-цяла, по-зряла или по-голяма.Всичко свързано с парите е преходно.Или поне беше.За мен още е.
Парите променят хората.Това беше основната ми тема за размисъл днес.Грозна промяна. Няма огледало, което би могло да побере цялата тази пошлост, подлост и безразличие и да ни я покаже.Но хората позволяват тази трансформация да ги завладее, дообработи , заплени.Не зная дали и тези хора са щастливи.Но зная , че са безмилостни при постигане на целта си.Повече пари.
Пари като вестници....
Не желая и няма да допусна да съм печатна машина.
Аз съм човек.Не средство.
