27.9.18

Сливи за смет ( инглиш вържън)

Каква е разликата между боклук в торба и боклук в пластмасова касетка?!
Разликата е едни 146 паунда на месец. Сто четиридесет и шест! 
Напълно заставам зад разделното рециклиране и много послушно си отделям стъкларията , пластмасата , хартията. По цвят. Па измити тарелка. Па без етикети. Измити бурканчета. Добре де, шишетата са немити, ама са празни!
Редовен платец на въпросните 146 английски (******) лири. 
Не ми харесва да вдигам скандали на местната управа и винаги изчаквам преди да започна с лютнята.
Достатъчно дълъг реверанс от моя страна беше. Ама днес ми прекипя на рециклиращата душица.
Чакам си аз липсващи и допълнителни контейнери от има няма Февруари/Март. Много търпеливо пиша едни любезни писъмца с различни служители. Плащам си всеки месец.Подчертавам ги тия 1-4-6 камъка!!! И след периодични безпочвени обещания , мъкнени на торби със стъклария ( епа пийваме си!) и прилежно натъпкване на н-на брой пластмасови ( гадни, противни, смърдящи макар и измити ) тарелки , НЕ МИ ВЗЕХА БОКЛУКА БЕ!Тоя евтин , лъскав, почти педантично подреден , ама БОКЛУК. 
Очевидно съм ядосана.По-скоро бясна, че чак да се разпиша в блога!!!
Не е приятно да се молиш на служител облян в пот и гледаш някак ядосанко , че нямаш синя касетка за стъкло , но пък втора седмица трупаш стъкларийка ( щото нали пийването де) , но пък една ултра, мега, гига любезна леличка от кансъла ти е казала  да не го приемаш толкова насериозно и да си редиш торбичките. Без торби.Туй то. Каза служителят в отговор на моите молещи очи , две торби, чорлава тиква и чехли с панделки. 
Е, постигнахме консенсус . Изсипах си шишетата в копанката на комшията и ги взеха. Дотежаха му две торби , ама каза без торби беее алоууу. 
Е то хубаво се отървахме от бутилчиците, ама умилението и пърхащите мигли не помогнаха за пластмасата ( втора поредна седмица) . Ем, оставих си културно торбето на тревичката пред къщенцету и набрах оня ми ти кансълски орган.
Много ми се извиняваха.Ама м-н-о-г-о. Можех да ги мъча до 146 пъти, ама викам айде че нямам цял ден за тоя реквием , боклучарски при това. И все пак ще чакам. 
И ще си платя де. И  ще мия, подреждам...бля-бля.
Обаче! Много искам да ми обеснят каква е тая толкова голяма , непреодилима , и айде си го кажем честно , доста скъпа разлика между това да изсипеш боклука от касетка, не от чанта. 
Не можаха да ми отговорят.Ама пак ще питам!
Битовизмите в английски вариант са скъпинки , дългички и изнервящи. 
Мрънкам си :) 

15.2.18

Пробуждане

Писателно ми е . От няколко дни .Приятно подканващо.
Има толкова за описване, написване, разказване и доразказване, но и четенето не е за изпускане :) 
Четенето е в превес от доста дълго време. Хигиена или нежелание за разголване наделяват над писането .Общи приказки бол. Бла-бла-бла.
Но идва един момент , в който дори премахваш маникюра ( без майтап) , за да ти е удобно писането. И после става лесно. Пишеш и бришеш :) Хубавата комбинация за разтоварване..
А има толкова много и за гледане. 
Чувствам се пълна и завършена.1 секунда смелост и каруцата баш в гьола . 
***
Пролет идва .Това пробуждане обичам. 

29.4.17

Надраскано

Първосигнало надрасках няколко реда за това, как ми липсват времето на оживено и почти всекидневно блогуване. Последва мрънкане , че това блогуване се е пренесло във фейсбук (необратим процес). 
Всъщност вълненията ми са в друга посока. Съвсем тривиални, простички и човешки. 
Чета как хората се осъзнават. Бавно , с несигурни стъпки се завръщат към изначалните морали , на които са ни учили баба и дядо, мама и тати и всички тези, хубави и прекрасни хора от времето преди фейсбук.
Няма да даваме крачка назад в технологиите.И това е необратим процес. Не можем да си позволим да изоставаме.Връщането към истинския живот е друга бира.От чист хмел и приятни балончета.
Все повече чета как хората са изморени от мръсотията в отношенията, ненужната помпозност и изтърканата показност. Вероятно е било необходимо време , за да се установи баланс в мислите  и действията. Баланс, който да ни върне във времето на приятелските срещи на мегданя и приказките на две газирани води до сутринта.
Звуча архаично и соц- меланхолично. 
Все такива житейски-битово-обикновени мисли. Не мога да бъда розава и недодялано надута, когато ми се иска да ида на панаир , да се охлепам с памук-шекер (не захарен памук народе) и да се наплюскам с тройка кебапчета завити във вестник.Няма много морализъм или нравствено израстване в това простичко желание, но малко и аз се изморих от здравословното битие, програмираното ежедневие и тегавото чакане на евтини билети.
Надрасканото спасява мислите ми .Не ми дава да забравя . Оцветява.