24.12.09

Весели Празници!





Весела Коледа!



Животът е кратък,зарежи правилата,

прости бързо, целувай бавно,

обичай искрено, смей се от сърце

и никога не забравяй това,

което те е накарало да се усмихнеш!

23.12.09

Благодаря!


20.12.09

Поздрав с история

Цуци поиска Снежен Човек.Хриси сътрови нейния на терасата с носле от мандаринка.Много му се зарадвах и дори го кръстих на ум -Мандаринчо :P Хубави емоции навсякъде-как да не се усмихне човек.Замислих се,че ми е много студено и зъзнещо ,за да изляза навън ,да рискувам да правя пируети на теракота,за да сътворя нещо снежно за приятелките ми.Не му мислих много и се досетих с какво мога да удовлетворя желанието им за снежно човече.Както винаги идеята ми е шантава,но това съм си аз :) Поздрав за всички приятели :)

video
Този Снежко си има специална история.Преди няколко години прекарах Коледните празници в Англия с близките ми.Бяхме излезнали на пазар и на връщане ,близо до къщата им видяхме едно детенце да си играе със Снежко на улицата.Видях подобна играчка за първи път и много ме израдва.Снимах си я,гледах я с усмивка и умиление и попитах детенцето от къде я е купило (с идеята да взема няколко за подаръци).Момиченцето ми се усмихна,грабна го ,изправи се и ми го подари.Бях изумена.Естествено отказах,но то настояваше.Нямаше начин да се справя с тези мили очички и грейнало личице.И така вече няколко години Снежко ме радва по празниците :) Дано да зарадва и вас :)

15.12.09

Коледно настроение

Коледното настроение го гепах за ботуша веднага след като преобразих хедъра на блога.Тази картинка ме усмихна много и повдигна заспалия коледен дух в мен :)
А не бива!Коледа е скоро.Хубаво е да мислиш за нея,за уюта който създава и за топлите семейни вечери.Доскоро не бях особено екзалтирана ,а и забелязвах ненагласата измежду роднини,приятели,познати -измежду хората на улицата.Липсваше ми онзи пламък в очите и сърцата ,който съм свикнала да виждам и усещам с приближаването на Празниците.Не знам защо се получава така,но наблюденията ми са ,че явлението е масово.Не ми харесва.
Ако все още някой не се е потопил в Коледното настроение се надявам,че този весел танц  ще съживи онова пламъче и ще усмихне много хора.Мен ме усмихна :)


10.12.09

Паяжина



Всяко първо нещо е ново,непознато и те гледа опулено кат' онези черни точки по тавана (мухите).Опитваш се да впиеш взор в очите или опаковаката и да намериш нещо за себе си.Все така става.Човек търси и намира или намира без да търси.Кръговратът е един и същ и след като си минал на бързи обороти пропускаш някоя малка подробност,която след време ти катурва превозното средство и дерайлираш.
Казват,че първото впечатление е много важно.Споря.Всеки първи момент ,всеки първи поглед е спаружен,срамежлив и сгърчен като добре изсъхнала стафида.Какво му е важното?Всеки в първите си стъпки/моменти/представяне е натъпкан със стремежи и желания да блесне ,чак да предизвика зарево с поведение,стойки и чалъми или пък върхово чувство за хумор.Всеки е мазен,добричък ,напомпан с добри и прочувствени намерения и бъка от лъчезарност.Тук някъде на завоя от изкуствена трева ми иде да повърна.
Всеки в тези си интерпетации на собственото,породени от вътрешни вопли за перфекционизъм -забравя да бъде себе си.А какво по-перфектно от това питам аз?!
Колкото и да ми се иска да повярвам,че това първо,кичозно и попмпозно ,лъщящо дори -първо впечатление е толкова важно (за не знам кого) -не мога.Предпочитам табелки с факти,отколкото размити обяснения,чиито крайни мисли се пръкват след време,когато си загубил гумата или пък са ти написали "Идиот" на челото с неизтриваемо мастило.Жигосалите са те още от онзи първи момент,но това ти става ясно след време.И колкото и да ти е неприятно да те правят на будала -ти си такъв именно заради вярата в клишетата.Проверката обаче е добре премерена стъпка,която не е нужно да е първа ,за да ти е в полза.
Разписах се за впечатлението,защото понякога грешим с първото,второто и чакаме положителен резултат от третото,но си остава едно и също.Нашето си.Независимо дали е първично,импулсно или каквото и да е.Стигнах до извода,че един човек или ти понася,или не.Всичко останало е заблуда.Не може да наложиш на себе си да изтърпиш представление,което не ти е по вкуса и което би ти струвало прекалено скъпо.Сменяш сцената и актьорите и гледаш с удоволствие или пък участваш с екзалтирана (макар и леко глуповата) усмивка.И какво от това?!Нали ти е харесало.Та така и с хората.Не е важно какво ще видиш в първите моменти,а какво ще запомниш от тях.И ако е нищо,продължи напред.Ако има нещичко,което те кара да си спомниш за този човек отново-значи си нацелил сродна душа.Опарих се веднъж ,като не послушах интуицията си или пък тя беше в ням период (не искам да си спомням) ,но тази грешка няма как да я повторя.
Всичко написано е опит да навия сама си себе си да не съм толкова подозрителна и недоверчива към хората.Или по-точно да разбера дали е необходимо,мисля да.Това ми идва като противоречие в настоящия момент,но е истина.По-добре подозрителна ,отколкото титулована за потенциален идиот.Считам за нормално,дори задължително, човек да подбира обркръжението си много осторожно ,защото после си е после и някога ,никога не се връща.А и паяжината на приятелството се разпъва бавно ,тактично,с умисъл и с бъдеще.Цяло изкуство е.
Слушайте,чувайте и запомняйте какво ви шепне онова вътрешно гласче.Това вече е важно!

3.12.09

Shared...


2.12.09

Весела поука :)



-Даниеле,сърдита съм ти!
-И  аз съм ти сърдит!
-Но ти не искаш да ме изслушаш,а аз имам да ти казвам нещо много важно!
Мълчание.
-Ама аз исках Коледен календар.
-Нали чу какво каза тати за картите снощи.Невалидни са.А,ако сега си похарчим парите за календар,няма да имаме за храна.
Мълчание
-А и те са изтекли,11-ти месец ,тати ще донесе новите и тогава ще купим Коледен Календар
-Ама аз исках сега!
-И за какво ти е този календар,като ще го изядеш наведнъж целия ,а не да си взимаш всеки ден по едно.
-Ама.....
Разговорът е между майка и хлапе,което е на не повече от 5.Сладур.Имаше ваденка залепена на бузката.Отлепи си я ,охкайки -за да я види.После пак си я залепи.
Как да не се усмихне човек на подобна случка. :) Натъкнах се на нея прибирайки се от работа.Сладкото семейство са ми съседи-едни от малкото,които познавам и поздравявам с удоволствие.
Не знам дали детенце разбра какво обясняваше мама,но определено ме впечатли начина на разсясненията.Като на голям човек.Подкрепям.Децата попиват всичко и ако само ги глезим,лигавим и прочие милосване ги лишаваме от реалността.
Поучително!

30.11.09

Хипотетично


Ако се бях родила през 1970:
-щях да съм пионерче и прилежно комсомолче
-щях да познавам соца отблизо
-щях да знам какво е да ходиш на забави и на кино и никъде другаде
-щях да уча право
-щях да ходя на бригади за памук и ябълки
-щях да мятам лозунги на 24-ти май
-щях да ходя честичко в столицата,за да видя мавзолея
Ако бях се родила мъж:
-нямаше да знам какво е удоволствието от женските разговори
-нямаше да знам колко е хубаво да си лакираш ноктите и да се кефиш на цвета
-нямаше да посещавам спа комплекси
-нямаше да знам какво е усещането от прашките
-нямаше да знам какво е да си влюбена жена
-нямаше да знам как олеква от сълзите
Ако се бях родила в семейство на пре-богати родители:
-щях да знам какъв ще е животът ми чак до края
-щях да нося колосани якички
-нямаше да ходя с ожулено колене
-щях да свиря на пиано или на цигулка
-нямаше да знам какво е циганска баница
-нямаше да успея да усетя вкуса на комшийските сливи и череши
-щяха да ме сочат за пример
-нямаше да съм доволно дете
Ако се бях родила в друга държава:
-нямаше да знам какво е да хапнеш истинско мляко
-нямаше да мога да вкуся от домашната баница на мама
-нямаше да знам какво е печка "Чудо"
-нямаше да знам какво са курешки ,поладинка и кочина
-нямаше да се блъскам с огромни сакове пълни с буркани
-нямаше да имам мустачки от домашна лютеница
-нямаше да знам какво е да си на село,тук в България
-нямаше да се чувствам като в Рая,разхождайки се из Пирин,Рила,Витоша-навсякъде
-нямаше да съм подушвала миризмата на таратора и шкембето
Ако бях животно:
-бих искала да съм птичка
-бих искала да съм и пеперуда
Ако бях насекомо:
-ааа ,не не искам да съм насекомо
Ако бях предмет:
-бих искала да съм сграда

Ама не съм! И така се чувствам хиляди пъти по-щастлива,по-жива,по-усмихната!

21.11.09

Коментар в цитати

Романът "Кръв" на журналиста Тодор Кръшков попадна в ръцете ми ,ровейки за книжки в библиотеката ни в Хасково.Журналистът работи в месния вестник 'Новинар Юг' и е колега на майка ми от доста години.Така тя се сдобива с книжката,в последствие и аз.Бях прекъснала четенето покрай забързаното ежедневие,но наложих на себе си ултиматум,че трябва да намирам време за четене на книги и успях.Приятно е,носи ми емоции,знания и много изводи ,гледни точки и проникновения.
Въпросният роман е малка книжка:12,5 печатни коли  ,195 страници,издадение 2007.Привлече ме заглавието: "Кръв"-изтиписано в ярко червено и голям шрифт на корицата.Не погледнах извадката на задната корица,а направо я грабнах.Червеното определено е привличащ цвят.И не съжалявам.Романът е онзи тип,които се четат леко и на един дъх.Не ме бива да пиша рецензии,затова предпочитам да представя това интересно четиво с цитати от самия роман,като по този начин бих искала да го препоръчам.
На кратко:в романа се разказва за убийства,ченгета,съдебната система,един вестник и вестникар ,селската и руската мафия и много интересни детайли от живота в Карлово.Не се пропускат и клюкарите.Участват истински лица с истинските си имена и истинските си поругани в последствие обществени постове.
Лично аз намерих много смисъл и истиност в следните цитати,с които авторът (според моето виждане) е обрисувал реалната ситуация в България.
Пътищата:
"Пътят приличаше на бедняшка риза-имаше толкова кръпки,че по-светлият цвят на основната настилка едва се забелязваше изпод тъмните петна на новия асфалт"/това е началното изречение на романа/
"-Добре е ,когато има обиколен път-доволно каза бившето чнеге,когато завиха и вече не им блестеше остреща.
-Добре е-съгласи се Емил."
Държавата,съдебната система...абе целия Абсурдистан:
"Емил го посрещна на вратата.
-Какво стана?
С адвоката се познаваха отдавна ,но рядко бяха разменяли по някоя дума.
-Не видя ли ?-ухили се Торнев ,запали цигара и вдъхна с удоволствие дима.
-Ще пратят ли сакатия в затвора?
Торнев видимо се забавляваше.
-Това да не ти е Америка?Този съд не е онзи съд.
-Съдията каза ,че свидетел ,който откаже да даде показания ,носи наказателна отговорност-настоя Емил.
-Носи-презрително рече адвокатът.-Според закона-глоба до 500 лева.
Но този е клошар и сигурно не е виждал банкнота от половин година.Как да му ги вземеш?
-Добре де,-настоя Емил-как е възможно да изтърси на съда си е** м***** и да му се размине!
Торнев го погледна с особеното превъзходство на юристите към простолюдието.Дръпна с наслада от цигарата:
-В този случай единственото,което може да направи съда ,е наистина да си е** м*****."
За живота:
"Спомни си собствените си мисли -човек тъкмо посвикне с този живот и той вземе ,та свърши.Не съм бил прав,призна си мислено.Животът свършване има,свикване няма."
В романа няма цензура.Има кръв,истина,хора,съдби и много фаталност.Съвпадения,жестока реалност,малко смях,думи за любовта и още ...и още-все неща от живота!
Приятно четене!

17.11.09

Учил или сполучил?

Tази ми публикация е инспирирана от интервюто с 3-ма младежи и шефа на камарата на Работодателите по Btv в сутрешния блок.
Намирането на подходящо (двустранно) работно място е проблем в България.И той не датира от появата на модерните специалности.Има го от много време,а онези там горе подминават или завиват около тематиката,поради желанието да не се наруши сегашното им, или по принцип, статичното им удобство.

Хубаво-не правете нищо.Но има достатъчно дейни хора,които повдигат въпроса и карат нацията да се замисля аджеба как да се справи сама с блатото в социалната ни икономика.А трябва да се работи.Това е неуспорим факт.

Но не това ми направи впечатление в разговора тази сутрин.Посочените факти бяха ,че тримата младежи ( 2 момичета и едно момче) са завършили престижен университет в чужбина (според анонса).В последствие се оказа филиал на Шефилдския в Гърция-няма значение в случая-учили децата,ама не сполучили.След встъпителните обяснения ,господинът (шеф) на камарата на работодателите неочаквано за мен каза,че хората с опит (без да споменава вид образование) се предпочитат пред новозавършилите.

В крайна сметка момчето се реализирало в сферата на IT услугите,а двете момичета продължават да изпращат CV-та.Едната е изпратила за месец 150 броя.Никой не отвърнал ,нито й позвънял обратно с молба за интервю.Хъх!Тук има нещо гнило.Все щяха да се отзоват поне на една автобиография.Ама факт-не са.Защо?

Ами лично аз си го обеснявам по следния начин:
-тя е руса,сладникава и говори като радостно първолаче;
-мама и тате са я изпратили да учи в чужбина,но дали е научила;
-връща се в родината ,за да се доказва (ама пред кого и с какво);
-изпраща cv-та наляво и надясно (ама какво пише вътре и за какви позиции се отнася);

-съвестната й родителка се оплаква в Btv и добросъвестната Ани Цолова откликва на проблема (ама това е начин да покаже щерка си на всички онези,които са получили нейното CV);

-в края им пожелават успех и ги съветват да не спират с изпращането;
Що бе?Ми уредете ги на работа,помогнете.


По-горните тирета може би са останали само в главата на водещата при визуализацията на проблема.

Не желая да упреквам момичето (блондинката) за външния й вид или за русолявата сладникавост.Но визията е прекалено важна за онези големи фирми,към които тя се цели.Целта й е нещо от сорта на Marketing Manager & PR coordinator.Скромно,а?
Те и моите цели високи ,ама мерникът ми е на височината на възможностите.

Та..народе български защо си пращаш децата да учат,като няма гаранция за осигурена работа,няма гаранция дали те стават за това учене,няма и гаранция какво ще им щукне по време на студенството?Мда,страдаме от липса на специалиасти.

Но отговорът е простичък:Кетап!


Така му се вика на сбирщината от дипломи и сертификати,които изискват в големите и сигурни на пазара компании.Никой не може да гарантира какво знаение стои зад този кетап,но тези които го имат са с едно CV напред.

Казали са го хората:Учи мама,че да не работиш.

Моето мнение ли: Пълни глюпости!

Дали съм била студентка:бях.

Дали използвам наученото : минимална стойност от него

Дали имат бъдеще сегашните студенти: 25% may be

Е тогава защо да пращаме децата си в Университет???
Имат кетап...а после?

14.11.09

С чаша кафе ...


17:06 ч.
Приключих със задачките у дома.Изхабих един бойлер с топла вода и се чувствам отново жива.Зъбоболът е по-търпим.
Заслужавам да си изпия кафето.Хубаво,ароматно,топло-в любимата ,жълта чаша.Запалих цигара и потърсих компания на кафето.Обичам да пия кафе и да чета.Намерих хубав разказ,малко розов (тоест лигаво-любовен),но поради авторската защита се отказах да дам линк.Присетих се,че някога пишех кратки разказчета -миниатюрни дори.Търсех точно определен.За едно кралство,за тъмнината и светлината,за една "сляпа" светулка.Знам къде е.Станах,смъкнах кашона и намерих опърпаната тетрадка,където събирам творенията си.Прочетох го.Сега го споделям с вас.Приятно четиво и много подходящо с глътка топло,следобедно кафе.

101/2005 г.


Две Кралства-Един Крал

Слънчеви лъчи порят девствените облаци,покварени събуждат се младите листа.Отровена капе сутрешната роса.Вятърът окован е във величествена клетка,без изход.Малките твари треперят под ударите на деня.От другия край е Нощта!

Облаци,птици,листенца и човешки сърца са обединени в едно-всички те дишат спокойно под воала на съня.В ъгъла на нощното царство две бедни души разговарят.Не се виждат очи ,не се усещат тела,не туптят и сърца-чуват се само гласове.
-Казват ,че е страшно да се събудиш в страната на Слънцето.Там има светлина.Светлина,която те заслепява,стопява силите ти ,сковава в блестящ лед сърцето ти.Прониква в теб и ти се събуждаш...започва денят...и няма спасение...той краде с пълни шепи от теб,изсмуква живеца ти ,завладява всяко тъмно ъгълче вътре в теб...изтръгва от теб съня...тихичко ти нашепва:”Ти никога повече няма да заспиш!Забрави за съня-него вече го няма!’-толкова ме е страх...
-Чух ,че някъде там ,в страната на светлината,се родило дете-заченато от греха на Ноща и Деня ,захранено със светлина и растящо в топлите прегръдки на Ноща.Дълго време ,точно в полунощ,Денят и Нощта се събирали ,за да вземат решение как да скрият греха си от света,как да го унищожат...Отрочето било положено под закрилата на една сляпа светулка.Светлина и мрак в едно.Детето растяло с бързината на вятъра,поемало от живота с пълни шепи и...сънувало без да заспива.Казват ,че това Дете ще ни спаси...!

-Светлината в тъмния ъгъл...коя е тя?!-крещяла Нощта на сенките и дълбините си-изгасете я!

-Аз съм ,сляпата светулка,Ваше Величество.Вие ме създадохте,нима не помните?

-Защо нарушаваш мрака бедно създание?

-Нося послание за Вас-от Детето.

-Изгасете я!Убийте светлината в нея!-раздираше себе си Нощта.

-Какъв е смисълът от това Господарке?Аз не я виждам.

Тогава в черното небе се разнесоха златисти лъчи,облаците потръпнаха ,прободени от парещи вълни ,листенцета се клатушкаха в нежна прегръдка,черната роза пророни чиста капка роса,бедните души в онзи тъмен ъгъл потънаха в дълбок сън.

-Но я усещаш вътре в себе си!-каза Детето.

Светла вечер желая на всички. :)

13.11.09

На кантар


Всеки един човек се ражда,развива и общо взето завърта оста на живота си около максимата,че трябва да преуспее в работа,личен живот и прочие.Всеки се стреми да бъде на ниво,на което парарелно се развива и мечтата му за възход.Всеки намира начин да блесне ,да се покаже,да се докаже или поне да направи така,че да изглежда че е добър в еди коя си сфера.

Тези напъни в много от случаите се базират на добре подплатено самочуствие,дипломи и разни сертификати,до които всеки се пени да се докопа –отново в стремежа си да покаже своите претенции за успех пред обществото.Процентът на успелите хора обаче е малък,защото общоприетите критерии на са равностойни с тези в главата на единица от нашето гражданско овечедушие.Логичната сметка на това давене в собствената мечта за просперитет е много простичка-имаш връзки :успяваш;нямаш връзки:намираш начин да стигнеш до тях и ако си стока успяваш.10-15% -това са хората,които искат да се справят сами и които преценяват реално положението си и способностите си.

Добре известно е ,че България е страната на ‘втория начин’.80% от успеваемостта на процеси свързани с високо поставени цели (кариера,политика,икономика и прочие ) се базират на сделки „под тезгяха” ,но това не пречи на резултата и доволността по мазните муцуни на двете страни.Дотук гледката е достатъчно прозрачна и до болка позната.

Интересни са ми хората,онези обикновените,които се стремят да се намешат във висините на новобогаташите или поне прилично богатите дебеловратковци и техните блондинки на каишка.

Пример за такива хора са всички провинциалисти,които нямат избор и забягват към големия град.Не визирам само столицата,но включвам и себе си в сметката.

Та какво се получава по хронология.За първите 7 -14 години няма смисъл да коментираме,защото основата в различни при разлиничните поколения.Но ще взема за пример моето поколение.Основно училище –задължително най-доброто в града.Средно образование : езикова или математическа гимназия според афининета към логика или разстягане на локуми.Университет: хуманитарна наука или Право (само защото модерните специалности ,като Европеистика –тогава не бяха модерни).Учиш добре,живееш на общежитие и мама и тате са доволни от теб,ти още повече.Но идва един момент ,в който си 4-ти курс и вече трябва да се замислиш как да продължиш напред.Усещаш надигащото се желание за независимост и в главата ти започват да се раждат идеи за развитие,мечти за изграждане на върхова кариера.Но не на село.Че то там,как?!

Позната история и приложима при 70% от сънародниците ни.

Отплеснах се,а идеята ми за тази публикация беше друга.Преминавам по същество.

Така или иначе провинциалистът ,да речем Аз,се е наместил в големия град,намерил си е работа и преживява.Дотук няма претенции за успех.Макар и самото преместване да е спечелена битка,най-малко със себе си.

Основната ми мисъл днес е ,че всеки един човек е добре да предявява претенциите си въз основа на способностите си-реалните такива.Не е необходимо да можеш и да знаеш всичко,а да можеш точно онова и да знаеш точно онова,което можеш да приложиш в точно определената ситуация.Въпросната ситуация разбира се е работното ти място.Ясно е ,че по-голяма част от хората не работят ,това за което са учил.Което не означава,че наученото не им е помогнало.Какво трябва да можеш и знаеш ,за да постигнеш нещо в живота си?!Това е въпрос на манталитет,разбирания и изграждане на личността.Лично за себе си аз знам достатъчно,дори малко отгоре-на този етап от живота си.Всички тези умения и личностни качества са градивните елементи на Опита.Този опит ние прилагаме във всичко.Ако го нямаме го натрупваме през годините-неизбежно е.

Но..дали го прилагаме или се влачим по петите на точно определени цели,били те и имагинерни.

За да се развиваш на работно ниво (мое мнение,както и всичко останало в тази публикация) е че трябва да прецениш себе си много точно и да следваш поривите си в границите на реалността.Работата за оцеляване е до едно време.За да започнеш да печелиш от собствените си заложби трябва да конкретизираш насоката си.Дали си работник или кариерист.Разликата е няколко стотин лева и бъдещето ти положение.Ако си работник и знаеш това,закърмен си в тази класа-то тогава си оставаш такъв за цял живот и градиш битието си на оцеляването.Работиш разбира се ,но не за да се издигнеш,а за да се препитаваш.И това е живот и не е погрешният.В случай ,че определяш себе си като кариерист и мечтаеш за добре платена работа,уютен офис с всичките му екстри и изгледи за още по-хубаво бъдеще-тогава трябва да поставиш на кантар личните си претенции и способности.Ако се получи добро равновесие-значи си успял и имаш шанс да достигнеш до мечтания успех.Но ако се получи превес при едно от двете (независимо кое )-тогава оставаш половин кариерист ,или по-точно казано обикновен работник с мечти.

За да ти е удобен стола в офиса и за да ти е чиста съвестта е добре да си понаучил нещичко.В днешно време е доста трудно да се пласираш в добра фирма,без знания по чужд език/ци и естествено компютърна грамотност.Второто се получава и със самоучение,за разлика от първото.Другото много важно нещо е да имаш поне минимални познания по етикецията на работа.То е много лесно да отидеш на работа,да вършиш нещо повърхностно или по начина,по който са те обучили и да си стои спокойно,че ако не ти ,то Гугъл или колегите ти ще ти свършат работата.А на заплатено време ще си доволен ,макар и не заслужил.Това не ми харесва и преценям такива хора като подляри.

Пример за няколко основни неща при работа в сферата на администрацията:

-да умееш да говориш с колеги и клиенти по начин ,който ще те оценят като професионалист (това се учи) ;



-да умееш да разговаряш по телефон ,включвайки всички закони за това (има си точно определени начин за разговор по телефон с официален тон);



-да умееш да водиш кореспонденция по установения ред;



-да умееш да изготвяш оферти и доклади по начина ,по който те трябва да изглеждат;



-да забравиш за личния си живот и настроения по време на работа;



-когато си тръгнеш от офиса и хлопнеш вратата : да оставиш работата вътре и да се чувстваш доволен;



-когато взимаш заплата –да си сигурен ,че си я заслужил;



Това са личностни качества,които много ценя и с които един уважаващ себе си човек би трябвало да притежава ,за да излага каквито и да е претенции пред обществото.

Разбира се ,че има много други начини да преуспееш.Споменах втория начин.Включвам и пребиваването на чужд гръб,което е лесен лифт.Но не знам дали такива хора се чувстват наистина успели,или някъде в главите им пълни с мрежи от планове за успех не се подава и едно гласче,което им напомня,че не те са успелите...

Ще доразвия темата на по-късен етап с точни примери.Дразня се ,когато претенциите се доста повече от способностите.Не визирам никого,но има такива примери ,на които се чудя дали да се смея или да плача?!



Претенциите за успех не са мечти!

11.11.09

Лирично

Доза живот

Блажена сутрин и птича песен,
едно кафе и две цигари-есен.

Едно слънце и много лъчи,

една усмивка в твоите очи.

Бездънен пепелник и дълъг филм,

дълга почивка на дивана изгнил.

Една врата и много изходи

много решения ,малко отговори.

Неминуема дълга нощ и едничка свещ,

дълга прозявка и моментен копнеж.

Музика,силна и слаба –на вълни

танц,на двойка-тишината мълчи.

Живот,момент,онази история

ти,тя...той и ние,или вие-категория.

Аз и Ти,там бяхме и още сме,

не тръгвай –Обичаме се!


*by me

10.11.09

Поточна линия

Е,не мога аз така!
И да му липсва на някого писането ми в блога-извинявам се!
Хиляди пъти сме коментирали с кой ли не от Видните Шматки и не само,че не мога да произвеждам публикации като поточна линия.
Всъщност мога.Винаги има за какво да се пише.Но нямам желание мисълта ми да изглежда като развито руло тоалетна хартия или като пропита със сополи тийнска носна кърпа!Не!
Ще пиша само тогава,когато искам,и когато знам че написаното има своето точно послание,замисъл и прочие.
Не си представям как е възможно да пиша,пиша и бриша и в крайна сметка да нямам нищо написано.
Отказвам да бълвам като поточна линия!

4.11.09

Истинското пожелание


Да си жив и здрав.От всичко по много.От късмет да не се отървеш.И още много.Това са все пожелания,които оптправяме с повод или без повод към наши близки,познати,колеги.Но си мисля,че тези пожелания (освен че са прашни клишета) - не винаги са искрени и истински.Някак си по задължение.Пожелаваме,защото така повелявала традицията.Дрън-дрън.
Аз не бих пожелала нещо,което не усещам или не мисля спрямо човека.Би било лицемерие.Бих усетила,ако някой ми пожелае нещо по дълг и нещо истинско.Онова изказаното с половин уста няма да ми донесе нищо повече от мнителност и дори негативна емоция.Но истинското...то би направило празника ми по-светъл,би нарисувало усмивка върху лицето ми и би спечелило доверието към човека,който го е отправил.Но на  кой ли няма да му стане приятно,ако усети топлина,искреност и почитание дори - в очите на приятел,близък?!Ами непознат ?!
Тази вечер имах ужасната къръщина да се заключа извън офиса.След няколко телефонни разговора ме "отключиха",но все пак си повисях на стълбите ,цъкайки с език и проклинайки безкъсметието си.Докато си мрънках по телефона оплаквайки се,че аджеба съм имала глупостта да джасна вратата на офиса от външния край и то без връзката ключове в ръката си и мръзнейки ,едно момиченце от входа изтрополи по стълбите.Познавам малката усмивчица,защото работя в сградата от достатъчно дълго време.Изфучавайки покрай мен се спря,обърна се  и  с усмивка ме поздрави и ми пожела приятна вечер.Тези детски очи бяха толкова чисти,усмихнати,ликуващи,радващи се на живота и Истински.Забравих за моментното си неудобство и за студения парапет и й отвърнах.А дори не й знам името.Благодаря ти :)
Такива случайности  и искрени очи ,още повече засмяни-това е рядкост.Много ме зарадваха и стоплиха.
Прибирайки се усетих Истинското пожелание за втори път.Напук на заключването.Напук на студа.Напук на сивотата на ежедневните преживелици.Напук на цялата злоба,която е пуснала пипалата си в днешния ден.
Влезнах в магазинчето под кооперацията ни ,за да си купя цигари.Там винаги ме посрещат с усмивка,сърдечен поздрав и дори не чакат да кажа какво искам.Те знаят.И тази вечер така.Дамата зад щанда ме поздрави с усмивка,подаде ми каквото искам.И се заговорихме за тото-манията.Разговорът с нея макар и за минутка е много живителен!Споделих й , че и аз като всеки обикновен човек се надявам на някоя 6-чка и тя ми се усмихна и каза :
-Искрено пожелавам печалба.Дано на теб да ти се падне!
Усмихнах й се.Благодарих.И си казах на ум :"Е,след такова пожелание и на 3-ка ще се радвам".
Защо ли?!Защото това беше  Истинското пожелание!

Топла вечер ви желая :)

3.11.09

Дойде и моя ред!


Закъсняло обяснения в блог.Но все пак ще се обясня на Хриси  и Лита ,които ме запитаха "Защо ти е този блог?"
Няма да се обеснявам за наличието на дневници и милите обръщения изписани там,детските смугли емоции и трепети,учесническите любови и случки и бла-бла.
Ще обясня за какво Не използвам блога-различен поглед над нещата,може би.
Няма как да не спомена вдъхновителите и главните виновници ,за това да я има Шматкология.
"Виновни" са Бубка и Siskata.
Блоговете им ми довяха идеята да си направя мой собствен.Благодаря!
Вметка: Честит Първи Сняг!Не се стърпях :D
Та ,да продължа в Не-обяснението си.
Не пиша в блога си , мислейки си че това е старото ми цикламено дневниче с мидички на корицата.
Не публикувам прекалено лични неща,ако не считам че са за показ.
Не пиша,за да обирам овации или да трупам коментари.
Не пиша ,за да имам последователи.
Не използвам блога си за морална табелка.
Не използвам блога си ,за да не/се покажа аз самата.
Не използвам блога си за безсмислици.
Не публикувам,това което не искам и не ме интересува.
Имам го ,защото ми харесва.Защото е хубаво и приятно да седна с чаша димящо кафе и цигара и да изчета дори себе си в миналите моменти.Защото намерих приятели.Защото споделям по начин,по който не преча на никого и никой не ми пречи.
Шматкология е мястото ,където ми е уютно.

Рядко съм толкова кратка-но в случая достатъчно ясна.

Питам Фифка ,Бубка,Siskata,Preor,dzver "Защо ви е този блог?"


28.10.09

Ъ?


Аз ли изпроставям??Недовиждам ли,недочувам ли или ме е треснала амнезия!?
Започвам да се блещя много сериозно на индивиди,които меко казано не са това,което са.Не обичам да се вкарвам в невротични изблици,но когато нещо ми се набие кат' карфица е очото-е тогава трябва да я измъкна с риск да недовидя края й!
Мразя да коментирам нещо,някой или каквото и да било,което съм си обещала да зачеркна.
Но понякога толкова много ми се вдигат дяволите,че си Ъ-кам и се питам дали случайно на мен нещо не ми е повредено.
Който и да чете този матр'ал да не си вади каквито и да е изводи,защото никой няма да успее да си направи правилния.
Просто избеснявам в моменти,когато виждам как някой се превъплащава в образа на мечтата си ,но под станиола си е същият вмирисан боклук с повърната физиономия.Баси,толкова ли е трудно да бъдеш себе си и да си буташ собствената кофа за боклук без да се опитваш да я изкарваш златен кош със съкровища???Питам аз и отговор не искам.
Пощурявам като видя ,усетя или подуша някой,който е изплескал опаковката си на публичен пиедестал и очаква овациите на глухо-нямата публика свеждаща се до няколко павета,стара чанта и оръфан дневник.
Мразя хора,които бягат от истинската си същност и се опитват да се заровят в лъскавостта на онемощялите си набези към съвършенство.
Мразя изблиците си на недоумение по повод такива прошляци.Но не издържам да съм немият кибик ,който му е светнала алармата и се е побъркал в търсеното на отговор на въпроса :Защо бе мама му стара?".
Мразя да коменитирам човешката деградация,която се усеща като разпльокано на улицата лайно-но всички минават отгоре сякъш за късмет.
Огледалата май не са това ,което са.Баси извода.Но явно е така.Защото не мога да си обесня как някой ,който познава себе си ,че се и  замаскира в живот,който му се иска да е негов,но всъщност е една плоска измислица и недостижима мечта,може да се погледне в шибаното огледало и да се познае.
Аз не бих могла.
Ъ..шибаната ми непоносимост се изказа!

25.10.09

Капка



Хората имат навика да се питат дали чашата е наполовина пълна или наполовина празна.Това е въпрос на отстояване на принципи и мироглед за пълнота и изпълненост.Хубаво.
Но никой не ми задава въпрос за изпълването ,когато една капка ми дойде в повече и чашата прелее?!Това са все образно казани ,заучени фразички отнасящи се до собственото ни умение да търпим,понасяме и пълним.Снощи ми беше достатъчна една капка ,за да наводня мислите си.И един филм.След „Град на ангели” си мислех,че никога няма да ми се налага да коментирам филм.Е налага се.Но няма да се вживявам като филмов критик,за да не изглежда ,че потъпквам „магията на киното”.
Само препоръчвам да се гледа.”Някой като теб”.
И ако след това не ви светне някоя лампичка из паяжината от ежедневни ребуси и казуси,тогаз сте безчувствени или неподлежащи на въпросната визуална магия.
Този филм ме накара да се замисля над много неща ,разнородни,объркани,смесени.Тотална мисловна манджа с грозде.Но е добре да отделиш малко напън и енергия и да се посветиш на изводи спрямо съществуването си и разни неща ,които много рядко биха те закачили като интересни.
Не знам точно кога идва момента, в който ти светва червената аларма и усещаш дразнение,непривично за делничното ти пребиване.Тази аларма е някак писклива,дразнеща и не на място и те кара да се просегнеш да я спреш или да видиш защо по дяволите дрънчи.Поглеждаш някъде вътре в себе си ,оглеждаш се за червената мигаща лампичка и се ослушваш за набиващата се в сетивата ти камбанка.Докато стигнеш обаче до нея,за да пльоснеш наказателен пръст и да спреш съществуването й минаваш през :
Достойнстовото си,мирогледа си,разбиранията си,мислите си,фантазиите си и всичко твое.
В началото минаваш като сред познатите от квартала и аха да им кажеш Здрасти.После виждаш непознати нишки и разтърсваш съществото си в недоумение.Усещаш леко пощипване по задника ,но не се обръщаш.То няма как да е чуждо посегателство-нали си се наврял в себе си.
Да ,ама не.Непознато си е.Не е твое,ама не е и чуждо.Стигнал си до шибаната червена светлина и задникът ти е син от пошляпване (без интерпретации моля,всичко е метафора).
Тогава червената светлина се шмугва в дясното ти око и те осветява в неприятно розово (като пуловер на гей).Така....До тук добре.Още знаеш какъв си,какво правиш ,на къде си тръгнал-но тези синини...гррр.
Вметка:Да ,сигурно ви е объркано написаното до тук,но аз си го разбирам.
Алармата изгасна,няма я червената светлина,а и като че ли синините на болят-но са там.Чашата отдавна е преляла и тъй като имаш навика да се наливаш със сода с лимон,сега ти лепне и балончетата от газираното свистят по кожата ти.Но вече знаеш за какво е била алармата.А именно:
Не е нужно да изгледаш въпросния филм ,за да знаеш че си се въоръжил с войска от сродни души.Не е нужно да ти светва нелогичната червена светлинка ,за да знаеш че не може да си идеален ,дори и да се стремиш към собственото си издигане и перфекционизъм.Не може ей така да щракнеш с пръсти и да живееш в мечтите си без да се развиваш,а само да обикаляш в мрежата на твоя си свят.Не можеш да се научиш да обичаш ,когато вече твърдиш ,че умееш.Не става да си левак левичар.Не може тази година да си един/а,а догодина да решиш да се печеш от другата страна.Нямаш право да не допускаш близките си зад кулисите на първокласното ти шоу.Не искаш да ти прелива и да дрънкаш глупости-ами не пий сода с лимон!Колкото и да я обичаш ,особено когато потушава огъня от киселинния дъжд в стомаха ти.
Нямаш никакво право да отказваш на очите си да се огледат и да намерят други цветове освен собствения си.Не държиш да гладиш,ами рови се в криволичещите пътеки и махай с ръце над ръба.Мързи те-наслади се на мързела.Искаш да сбъднеш мечтите си-сбъдни ги,но само мечтите-не ги смесвай с целите и възвишените си падения в опит за издигане.Искаш да се усмихнеш на себе си-направи го.



Нямаш никакво право да не си Човекът,който Си!




23.10.09

2

За теб!Обичам те!


12.10.09

Град на ангели

Киноман-не и аз!Рядко гледам филми и по принцип се радвам на леки комедийки или приключенски екранизации.Рядко може да ме завладее филм ,че чак да искам да го изкоментирам или да ми напомни на някого или нещо.В програмата на Нова снощи се рекламираше "Град на ангели" с Никълъс Кейдж и Мег Райън.Отново бях скептично настроена,но превключих ,за да видя за какво иде реч.Филмът беше започнал преди известно време-тоест началото ми се губеше тотално.Нацелих момент с лекар и пациент,в който му се обеснява че трябва да изчака за операцията си,която е отложена,поради "недостигане на пълна ефективност".Забучих поглед,премигнах и пред очите ми изникна Omnia ,ама на момента.Мег Райън със сладникавата си ,чак до блудкавост разчорлена руса косица,малокалибреността на ръста си (без обидени моля) и абсолютно непорочния си поглед ми заприлича на младо агне сред стадо вълци.Въпреки слушалките на врата ,въпреки табелката с име и титла-минаваше за сестра,освен в сцените на операционната маса.Е,как да не ми напомни за теб Оми :)
Спрях да гледам само картинките (в което често ме обвинява Васе) и се опитах да гледам филма.Явно съм се филмира доста,след като и сълзички пуснах -макар накрая да поглеждах над учебника по италиански.
Та...не ме трогна играта на актьорите.То тяхното е известно.Добре познати,влизащи в ролята си до минимална подробност и заграбващи зрителя с реплики,жестове и езика на телата си.Костюми дори.
Това което се запечата в съзнанието ми е основната и ключова дума във филма (според мен разбира се)-Докосване.
Ангел,паднал при това ,влюбен и неусещаш това.Каква полза тогаз?И как така знае,че е влюбен след като не усеща.Наслаждава се на допира като разбира за него от Нея.Маги...какво име само.Моята лична асоциация е с Magic-магия,а той Set -комплект,нещо цяло  (но винаги с възможността да липсва даден детайл).Тя е неговата магия ,той е нейният липсващ елемент.Тотално допълване.И каква е на вкус крушата?
Маги успява да му придаде усещанията си и привкуса на това да си жив и от паднал ангел,Сет се превръща в човек.Човешко същество,паднало от висините на неограничените възможности и радващо се на вкуса на кръвта и болката от нараняванията.Хуквайки след нея търсейки я,уличавайки сам себе си в лудост,бос-той запълва достойно позицията си на обикновен,леко луднал ,влюбен мъж.Готов на всичко!Но той не познава всичкото,не познава хаоса,неспокойствието,липсата,търсенето,неоткриването и надеждата.Но познава Маги.И се води само от това-желанието да докосне и усети Маги.
Успява,но не е наясно,че много хубаво не е за хубаво и че вечността ,с която е свикнал там горе,тук долу е утопия.Загубва Маги,но докосването му остава.Усещанията също и още хиляди неща,чийто вкус,мирис или вид не познава.Остава му време за всичко и всички,но не и за нея.Той вече е получил първия си урок на смъртен и неистово мечтае някой да му беше казал какво всъщност се случва със сбъднатите докосвания ,тук долу,при нас-при живите.Те изчезват.След миг наслада,след секунда страст,след капчица любовен елексир-фиууу...тях ги няма.Връщат се отново в неговата вечност,но него вече го няма там.
Изводът за мен самата от този филм е много простичък:Стремиш се към нещо ,вкопаваш цялата си енергия,блъскаш се във въздушни дупки и прелиташ разстояние,спъваш се ,одраскваш се и кървиш-но достигаш до сбъдването на мечтата си.И тя е твоя.Сбъдната.Истинска.Но вече не е мечта.Загубва се сладостта от предчуствието,адреналинът от преследването,подскачането в опит да я достигнеш.Губиш гонката,губиш тръпката,но я държиш в ръцете си и й се любуваш.Твоя е.До кога???
Заваля дъжд,тялото не устоя на върховната емоция и заплака...

11.10.09

Скок с парашут


Брат ми е парашутист!А мен ме е страх от високо!Той има ужасно много скокове,а аз нито един!Но умея да скачам-в живота.
Често се налага да прескачаш хора,институции,отношения,задачки.Но умението  да  прескочиш,скочиш и надскочиш не се свеждат само в това да се засилиш,да наредиш на краката си да застанат в поза отскок и просто да го направиш.Така не става.И аз се опитвах да наложа на съзнанието си да стъпче с копитата на разума страха ми от високо и да успея да се кача на третия етаж на Алажда Манастир,но нито крак помръдна,нито усетих желание да го сторя.Слезнах по стълбите наобратно и се почуствах добре,чак там долу на асфалта.Сигурна бях ,че съм постъпила както трябва и си обещах да надскоча страха си друг път.Васко и Гларуса обаче се насладиха на гледката от високо и "скочиха със своите си парашути".
В други случаи ,когато ми се налага да разперя периферията на уменията си  и да се хвърля с главата надолу ,дори и без план Б (парашут) го правя.Дори и да е много високо.Успявам и тогава удовлетворението е огромно,парашутът се е отворил и заземяването е било успешно.Метафорите са ми малко в повечко и може би не става ясно аджеба за какво пиша в момента.Ще обесня,така или иначе не е хубаво да пиша за нещо,което е разбираемо само за мен самата-макар и да не е наложително да бъде за останалите.Но дори и неразбраното послание е един неуспешен скок с парашут!
Имах приятелка,която сега ме нарича "бивша".Не ме обижда.Забравила съм да се обиждам от хора,които не ценя като такива.Но дълго време не успявах да се оттърва от спомена за това псевдо-приятелство,каквото се оказа в крайна сметка.Един ден реших да сложа край на мъченията (моите си,защото изтезавах ума си с парадоксални въпроси и ситуации,търсейки трезвостта и причините) и чертата беше факт.Простих!Но не на нея,а на себе си.Помня още,всичко помня.Но този спомен си е просто там някъде в хангара ,килера,склада на всичко отминало.Съхранила съм,защото времето оставя белези,прашни ,обримчени с емоции,хубави и лоши моменти-те не се заличават,не се почистват с мокра кърпичка-те са си там.Никой няма право да ги докосва,нито да ги бърка като яденето на котлона,никой не бива да се опитва да ги измъкне от там ,защото те не носят свободата на утрешния ден,а миризмата на блато от миналото.Не обичам мириса на старо,плесен и прах.Олекна ми.Поредният ми скок с парашут беше успешен.
Колко струва един скок?-Много.Прошката не е само акт на милосърдие,на разбиране или на желание за  опрощение.Не е миг на слабост,не е величие ,не е клечка кибрит.Но е една и вечна.Да простиш на приятел,че те е предал ;на семейството ти,че не е успяло да ти помогне в труден момент;на слънцето че е изгряло ,а на теб ти се иска да е още нощ,на лятото ,че си отива-а ти искаш да те гали,съблича,омайва:това са все емоции,все опити за скачане,все нахъсващи съзнанието моменти.Да простиш на себе си-е да скочиш с парашут!Без да те е страх от високо,без да се поддаваш на възможността от падане,без да очакваш заземяването.
Брат ми вече не е парашутист.Но аз-Да.

9.10.09

Експириънс по жабарски



Да посетиш чуждоземците от ЕС не означава да си част от начина им на живот.Тц.Не означава да си също толкова европеец ,или също толкова другоземец.Българинът или накратко Бай Ганьо ,познат с изследователския си манталитет е петно в многолюдието на туристическия поток.Типичният стил на зяпане с паднало чене,полюшваща се лигичка с привкус на шкембе чорба и люто ,в десния ъгъл на долната устна,охкането,ахканете и ръчкането в съседните ребра с изблици на изуменост : "Глей,глей..."!-всичко това ,само у нас!
Не се различавам и аз.Падането на ченето обаче е факт и то с доказателства,защото пресметливият ми ум веднага прави паралел с нашенски
улици,площади,пътопоток,зебри,удари,писъци,клаксони ,вечерята,съседката,миризмата,липсата на културна просветеност,шушукането,липсата на заинтересованост от зелената градинка пред блока.Така е Лилянке,тцъкай си с език и се наслаждавай на всичко,попивай,съхранявай,запомняй,снимай-оти скоро ке си 'одиш!
И така въпреки мазолите,въпреки раните по отеклите ми крачета,въпреки умората,въпреки жегата,въпреки непримиримостта на съзнанието ми,че скоро отново няма да виждам подобна идилия...аз трупах експириънс по жабарски.
Срявнявах,премислях как може да бъде поне подобно  и у нас,мислех върху това,че не са необходими баснословни суми като инвестиции,правех си изводи че всичко около мен не е само пари,а предимно различен начин на живот,кулутура и манталитет.Аз бях в Европа!
Италия и всичките нейни чудастоти ме накараха да запомня,запечатам и споделя.Интересно е!Докосваш се до друг свят,други разбирания,други улици и други хора.
Улиците
Чисти,без грам прах -въпреки големия град.Почистват се рано сутрин и не пречат на съня на гражданите.Маркировката е прекрасна,нова и виждаща се.Навсякъде има ротонди (кръгови),които предпазват самите шофьори и респективно пешеходците от ПТП-та.Пълно е със зеленина и цветя.Ясно изписани и поставени на точното място табели и указателни знаци.Всички пешеходци се разхождат спокойно по тротоарите и пресичат без дори да се оглеждат за коли.Ей те това ме изуми.С колежката дори малко злоупотребихме с този закон-преминавахме бавничко през пешеходните пътеки и се радвахме,че никой не ни свирка припряно и никой няма да ни прегази!Няма паркирани коли на всевъзможни места.Има полицаи ,камери,електронни табели ,които съобщават за евентуални ремонтни дейности,градусите,часа и датата.Няма билбордове!!!!Има просяци,но не ти досаждат.Стоят си в някое ъгълче и очакват милостинята ти,но само ако прецениш да ги удостоиш с нея!
Велосипедистите са част от трафика и да караш колело не е самоубийствен акт,а удоволствие.Има велоалеи и алеи за хора с увреждания!
Парковете
Зелени,ама многооооо зелени.Пълни със прясно лакирани скамейки,чисти алеи,кошчета,чешми,тоалетни ,без заведения!Хората си лежат спокойно на тревата  и се наслаждават на момента или се забавляват на пикник със семейството си.Има кучета,но няма акита.Има птички,но не и цвъкащи и миризми от тях.Няма боклуци по тревата или алеите.Няма коли,няма досада,няма шум.
Хората
Любезни.Задължително те поздравяват като те срещнат пред блока,пред асансьора или пред кварталния супер маркет.Подреждат ти кошницата ,която си захвърлил по навик и ти пожелават Приятен Ден!На теб ти остава да задържиш устата си не зяпнала и да се усмихнеш ,макар и с нюанс на недоумение в погледа.Не депресирани.Вървящи в правилната посока.Културни.Усмихнати и постоянно разговарящи.Незаинтересовани от минувачите,облеклото им,косата или парфюма.Те си знаят собствения коловоз и не пречат на никого-очакват същото от хората,с които се разминават!
Заведенията
Чисти,спретнати с безупречно бели покривки,чисти и полирани чаши ,чинии и прибори.Подканящи и предлагащи точно това,което пише в менюто и съотвества на цената.Масите не се почистват с мазна попивка,изнемощяла и протрита от употреба,а се застилат с бяла ленена покривка пред очите ти.Никога не ти отказват свободна маса.Съпровождат те до бар,предлагат ти гризинки и вода и те молят учтиво да изчакаш.Обслужват те перфектно и оставят копие от поръчката ти (на лист с логото на заведението) на масата ти.В кафенетата плащаш на бара и изпиваш кафето на крак.Ако искаш да седнеш -плащаш /зависи и от самото заведение,но в центъра е така/.Зависи и къде  сядаш.Вън или вътре.В ресторантите и пицариите плащаш на каса след като си приключил.Не се занимаваш със сърдити келнери.В случай ,че дадено ястие не ти е по вкуса -сменят ти го.Ако се оплачеш -позлатяват те и вечеряш безплатно.Изпращат те с капучино или лаваца и ти пожелават Buonanotte :)
Похапване
Италинците ядат сериозно!Но не са пълни,нито разплути.Ядат полезна и лесносмилаема храна.Задължително закусват.
Закуска: бърза и лека;кроасан или бутерка с шоколад ,сирене или мармалад ;чай и усмивка
Обяд :сандвич със салата или пица
Вечеря (да си дойдем на думата):Обичат да вечерят навън и не готвят много освен през уикендите.Какво си похапват ли ?!
Първо и задължително салата.Традиционната е прошуто крудо и топка моцарела.Предлага се в огромна чиния ,лесно за разрязване и приятно на вид и вкус.
Второ: тестено италианско ястие-спагети,равиоли,тартарели,тортинели и прочие.Със сос,месо и подправки.
Трето: месо с балсамов оцет ,предлага се прясно изпечено,леко алангле и с невероятен аромат.Наричат го просто стек (пържола).
Десерт: еклери с бадемов ликьор ,тирамису,сладолед , сорбето (ледена сметана с водка и захар),лимончело (лимонов ликьор),шоколино (шоколадов ликьор) ,кафе,капучино и Грапа (това е ракия).Да,ракията се предлага след ядене!Носят питиетата в неотворени бутилки.Оставят ги,но не ти таксуват цялата бутилка а точно толкова,колкото си изпил!
Е...как не дебелеят тези хора-незнам!
През цялото време се носят малки парченца пица,франзелки,пържени картофки,гризинки,питки с розмарин.И вода разбира се.В стъклени бутилки по 0.5 л.Минерална натурална и газирана.
Обожават рукола (култивирано глухарче) и риган-слагат ги на всичко!
Пармезанът е задължителен!
Туристите
Зависи кои,но всички са културни,любезни,небутащи се,усмихнати и спокойни.Хубаво е да си стискате чантето,не заради италианците,а заради пришълците.Има много индийци и българи.Сами си правете изводите.Всички са снабдени с пътеводители,удобно обувки,раници,очила,шапка,вода и търпение.Поназнайват английски и са просто себе си!
Цените:
Средните цени обърнати в левове не са по джоба на средностатистическия българин,но за тях са страхотно добри и по джоба на всеки.Ето някои по кафенетата и пицариите.В супермаркетите е по-евтино разбира се.
Сандвич с прошуто,сирене и маруля: от 2.50 Евро до 5.00 Евро
Кафе: от 1 до 10 Евро
Капучино: 1.30 Евро навсякъде
Минерална вода: 1 Евро
Газирана вода: 3.30 Евро /това малко ме шашна/
Цените на дрехите са вариращи и в завизимост от местонахождението на магазина,но са над 20 Евро за блузи ,над 30 Евро за обувки,чанти,колани  над 60 Евро за връхни дрехи.
Магистралите
Огромни,2-3-4 лентови,с перфектна маркировка и указателни знаци.Специална лента за тирове  и други тежкотоварни или извънгабаритни превозни средства.Там няма винетки,има такси магистрала ,които се плащат с талонче,което си взимаш на влизане и осребряваш кеш или с карта на излизане.Не можеш се изгуби ейй.
История
Пазена,поддържана,светиня,реставрирана,уважавана,знаена,учена,попивана-тяхна!
Впечатленията:
Това е една невероятна страна за живеене,туризъм или просто да минеш транзит!
Снимки от моето пътуване до Италия тук

8.10.09

Сутрин-по бели гащи!





Не очаквайте да цъфна по бели кюлоти и издут бирен корем :D
Не!Ще се подложа на душевно разсъбличане,подстрекано от Хриси и вдъхновено от Ида,Бубка и Фифка :)
Въпреки обяснителната ми натура ще се съобразя с краткостта на отговорите,а после ще се обеснявам -ако се наложи де. :P
Та..нека да останем по бели гащи:

Били ли сте арестувани? Да


Целували ли сте някой, който не сте харесвали? Не

Спали ли сте до 5 следобед? Да

Изключвали ли са ви от училище? Не

Изпитвали ли сте любов от пръв поглед? Да

Съсипвали ли сте си колата в катастрофа? Не

Уволнявали ли са ви от работа? Не

Уволнявали ли сте някого? Да

Пели ли сте на караоке? Не
Насочвали ли сте оръжие към някого? Не
Целували ли сте се под дъжда? Да
Имали ли сте близък досег със смъртта (вашата собствена)? Да
Виждали ли сте някой да умира? Да
Играли ли сте на бутилка? Да
Пушили ли сте пура? Да
Седяли ли сте на покрив? Не
Прекарвали ли сте някой през граница в друга държава? Не
Бутали ли са ви в басейн напълно облечен? Да
Чупили ли сте си кост? Да
Бягали ли сте от училище? Да
Яли ли сте насекоми? Не
Ходили ли сте насън? Да
Разхождали ли сте се на плаж под лунна светлина? Да
Карали ли сте мотоциклет? Не
Късали ли сте с някого? Да
Лъгали ли сте, за да избегнете глоба? Да
Летели ли сте с хеликоптер? Не
Бръснали ли сте си главата до голо? Не
Скачали ли сте от покрив? Не
Докарвали ли сте приятеля/приятелката си до сълзи? Да
Яли ли сте змия? Да
Участвали ли сте в протест/демонстрация? Да
Пърдяли ли сте на атракцион в увеселителен парк? Не
Бойкотирали ли сте сериозно и целенасочено нещо/някого? Да
Участвали ли сте в банда? Да
Показвали ли са ви по телевизията? Да
Стреляли ли сте с огнестрелно оръжие? Не
Плували ли сте голи? Да
Правили ли сте шевове на нечия рана? Не
Карали ли сте сърф? Да
Обаждали ли сте се на 112 или друг спешен номер? Не
Пили ли сте направо от бутилка с алкохол? Да
Били ли сте оперирани? Да
Тичали ли сте голи на обществено място? Не
Карали ли са ви с линейка в болница? Да
Губили ли сте съзнание, без да пиете? Не
Пикали ли сте в храстите? Да
Бягали ли сте от полиция? Не
Дарявали ли сте кръв? Не
Хващали ли сте телена ограда под напрежение? Не
Яли ли сте крокодилско месо? Не
Убивали ли сте животно, когато не сте на лов? Да
Попикавали ли сте се на обществено място? Да

Промъквали ли сте се в кино, без да плащате? Не
Рисували ли сте графити? Да
Обичате ли още някой, който не е редно да обичате? Не
Слагали ли са ви белезници? Да
Вярвате ли в любовта? Да
Били ли сте се? Да
Крали ли сте нещо? Да
Яли ли сте охлюви? Да
Давали ли сте пари на бездомни/просяци? Да
Помагали ли сте на някой да изкара изпит? Да
Удряли ли сте някого с бухалка или пръчка? Да
Били ли сте толкова уплашени, че да се разплачете? Да
Нападало ли ви е куче? Да
Били ли сте съдени? Да



Подлагам на "разголване" Циничният Елф,Сиската и всички останали ,които имат мерак да си покажат кюлотите :D