Разговорите [продължение]

Продължение на Началото [<-url]

-Карла?!

-Карла...?-повтори като ехо Мойра , застинала на мястото си с останалата част от въпроса.

-Да.Името ми е Карла- наблегна на глухо л или френско р [ не беше сигурно , кое от двете е по- впечатляващо ]

-Ти..ти.. какво правиш тук?-Лорейн беше лоша актриса.

-Не помня да съм ти се обаждала...-отсече , сигурна в студенината на гласa си , която се беше пречупила още в началния си тон.Фалшивата й изненада не беше ня място и Мойра си го отбеляза на ум.

-Ха-ха-ха.Как така какво правя тук...да не би да си забравила снощи?-Карла беше толкова непринудена и някак пошло-наивна , личеше си че говори истината.А и се опитваше да си придаде изтънченост с няколко коси и отчеливи сгъвки на таза ...тя позираше.

Мойра , все така безмълвна , пресмяташе на ум всички възможни сцени от въпросната нощ.До този момент й беше лесно , само Лорейн участваше, но сега и тази Карла..”Боже мили...Ло..да не би..?Не, не...категорично не.Та ние обсъждаме позите [разбира се в моменти на опиянение или няколко чашки шоколадов ликьор].А може би е било експеримент...изпробвала е себе си, похотта си...желанията си.И все пак...не и ти..и то с тази...не!"

-Лорейн, би ли ми няляла нещо по-силно за пиене?

Лорейн ,все така свита в себе си и виновността си се обърна към нея и видя...видя жената , която беше с нея още от малка,жената която знаеше ,че това тук е тотално нелепо недоразумение,жената , която не би я подозирала...или пък..

-О,Мо..моля те ..не е това , което си мислиш.

-Нищо не си мисля Лорейн.Просто те моля за чаша уиски!

Карла ненавиждаше сериозните лица на хората и беше преминала през този разговор като стреличка за дартц през захарен памук.Дори и сериозните погледи на тези двете й се струваха ужасно не в нейн стил , равносилно на досадни.Но когато стана „напечено” тя ококори очи и вече беше застанала пред сухарката [Мойра] с чаша уиски с лед .

-Благодаря!

-Ка-ррр-ла

-Да,благодаря ти Карла.

-Та,Лори...какъв е планът за днес?Мислех да излезнем на шопинг, да поиграем боулинг или да отидем в мола на кино.

-Карла млъкни.И не си въобразявай , че си добре дошла тук-сега Лорейн не играеше.

-Ооо,не бъди лоша Ло.Хайде, вземи си душ , а аз ще се занимая с Г-ца Сериозност.

-Каквоооо?-Мойра изпъна гръб и застана в бойната си позиция, готова да изплюе поне десет аргумента в своя защита .

-Ех , нали си адвокатка.А всички адвокати са скучни , имат изгладени костюми , носят отропедичи обувки и ядат здравословна храна.С-к-у-к-а.Сериозни и много скучни.

-Ама ти не си била толкова глупава, колкото облеклото си.

-Че какво ми е на облеклото?Да, от разпродажба е , но пък ми стои перфектно.А и нямам дефекти ,които да прикривам с колосани ризки и поръбени четвъртити поли.

Карла се завъртя , позирайки.Това беше любимото й занимание- да позира.Въобще нямаше намерение да се занимава с тази излъскана госпожица, просто се забавляваше , докато дойде време да излязат.За да се покаже отново.Обичаше да събира погледите на лигавите сополанковции от квартала и потната страст в очите на женените , зяпащи я „тайно” от прозореца на кръчмата.Обичаше да минава близо до прозорците, да забавя ход и да движи бедрата си в меки , топли и съблазнителни движения.Винаги носеше поли.Приемаше ги като лесно облекло.А и й стояха добре.Какви крака!

Мойра изостави така бленувата глътка уиски , събра вещите си от масата и се отправи към входната врата.Лорейн изтича след нея , за да я спре , но само успя да подуши отвратеността й зад затръшнатата врата.

-Лооо-реееейн,бавиш се!-измрънка Карла с провлачения си провинциален диалект.

Лорейн се обърна,хвърли й един поглед и се скри в банята.Бе успяла да вземе мобилния си телефон , докато тичаше след Мойра по коридора.Включи го и набра номера, който знаеше на изуст.Чу познатата мелодия и зачака , вкопчила се в апарата , сякъш това беше единственото й спасение.А може би бешет точно така....”Хайде Мо,вдигни проклетия телефон,вдигни гоооо”.

-Не смей дори да ми се обесняваш- Мойра вледени слуха й.

-Мо, ти не разбираш , моля те , върни се, всичко ще ти обясня.

-Не.Имам среща и вече закъснявам.Говори.

-Как така да говоря?Сега ли?

-Ами кога?!Да, говори сега.Нали искаше да ми обясниш.Ами направи го.Имаш не повече от пет минути.

-Но Мо,не мога така ...по телефона.Не е толкова просто.Аз..аз..

-Какво ти?Какво ти Лорейн Малоун???

-Ами аз ...аз...неудобно ми е ,срамувам се.

-Ама ти наистина ли преспа с тази парцалена кукла Карла ?

-Мойрааа, говориш глупости.Как въобще си го помисли ????Не,разбира се.Божее...Не.

-Ами тогава от какво се срамуваш?Какво толкова ужасно е станало ,че си скована от срам пред най-добрата си приятелка?Кажи ми Лорейн...кажи ми.

-Ами...аз...наех я.

-Какво?Кого си наела?За какво?

-Карла.Наех Карла...за...Мо..знам ,че няма да ме разбереш...но моля те не ме съди.

-Лорейн наистина закъснявам.Спри да мърмориш неразбираеми неща и кажи каквото имаш да ми казваш.

-Наех Карла да....Ало,ало,Мойра.Шибан телефон,точно сега ли намери...мамка му!