6.2.10

Началото


Минаваше 12.Странната мелодия на входния звънец разпори нощната голота на апартамента.Лорейн леко помръдна и разроши буйните си коси.Очите й с болка търсеха светлинките на часовника на нощното шкафче.

-По дяволите-измърмори под нос и се опита да се надигне от леглото.

Думите макар и тъй кратки породиха парлив стон в гърлото й и тя прехапа неволно долната си устна.Стана,облече халата си с цвят на шампанско и мирис на изминалото и с неуверена походка зашляпа към вратата.Отвори и се успокои от познатото лице.Мойра-нейната приятелка и адвокат.В следващият миг острие от спомени прободе съзнанието й и на преден план се пльосна вечерта.Женското парти,тежките миризми на отлежал тютюн,кристалните чаши и онези толкова сочни маслинки ,които допълваха удоволствието от поредното питие.

-Мо,какво за Бога правиш тук?

-Имахме среща за обяд не помниш ли?

-О,извинявай.Снощи...аз...всъщност влез де.

-Не идвам в подходящ момент ли?

-Не,не влизай.

-И все пак случило ли се е нещо?

-Влизай де!Ще направя кафе!

Мойра Акиано,стройна фльорца на около 22 направи онзи странен въртеж на очните си ябълки,убоде приятелката си с един въпросителен поглед и влезе.Всяка гънка от скъпият й костюм настръхна при гледката.

-Ама,какво...?-стрелна я Мо.

Лорейн въздъхна ,посочи й хола и се шмугна бързо в кухнята.Мо се вторачи в хаоса и мислено изписа поне пет версии за предишната вечер.Счупени чаши,надупчени мебели,навит и захвърлен в ъгъла килим.Миришеше на цигари,алкохолна пот и слюнка.Завесите бяха загубили тук там обаятелният си син цвят и петнисти малки дупчици пропускаха светлината в хола.Мо се огледа за нощните лампи,които Лорейн колекционираше от малка,но не намери нито една здрава.Дръпна завесите със замах и накара сетивата си да приемат мириса и усещането за погнуса поне докато получат резонно обяснение за всичко това.”Това?!Боже,какво ли е ставало тук?!Лорейн не е от типа евтини кучки с бляскави петъчни партита за сметка на терена.Да,сигурно всичко си има обяснение.”-Мойра не спираше с хипотезите на ум и продължаваше да бълва недоволство и неприязън към всичко.Имаше следи от чужди характери,нови следи,липса на вкус...кич.

Навън кипеше старият живот.Гледката от френските прозорци не беше от любимите на Мо- и въпреки грозноватата си и ръбеста визия,днес индустриалната зона на града й изглеждаше позната,спокойна и своя-за разлика от приятелката й.

Лорейн се появи с кафето.Погледът й не смееш да прошари из хола и тя неволно сведе глава и заби взора си в парата от прясното кафе.Мойра взе чашата си ,отпи и изчака няколко минути преди да заговори.

-Е?Имаш ли да ми казваш нещо?-тонът й беше студен,невярващ,пропит с недоумение и капки чиста погнуса.

-Не много,но...-притесни се Лорейн и запали цигара.

-Пропушила си?

Две повдигнати в безразличие рамене посрещнаха въпроса си.

Лорейн преглътна срама,покварата и онзи снощен мирис,който се беше пропил в нея и изля всичко наведнъж.Кратко резюме.Така обичаше да й бъде представяно всичко.Мойра не слушаше ,а гледаше.Видя Лорейн ,но не нейната Лорейн ,а онази която не познаваше.Носеше й подарък, извинение че пропусна партито за рождения й ден.Смачка инстиктивно плика със скъпия шал ,захвърли логиката в невидимия килер на безупречното си възпитание и въздъхна.

-И какво още?-беше поумекнала,но все още парираше разказа на Лорейн с назидателния си поглед.

-И...-Лорей спря,обърна се и вторачи невярващ поглед зад себе си.

Карла стоеше пред вратата,която токущо бе затворила с крак и се кискаше с прекормерно задоволство.”Карла.Боже!”-Лорейн изгуби чувството си за приземяване ,премигна и отпусна глава ,натежела от спомена за вечерта.Карла беше проститутка.Клиф,бившият приятел на Лорейн я беше поканил като развлечение за гостите.На нейния рожден ден!Погледна я отново.Беше малка брюнетка,с набиваща се на очи сладникавост и лъскав потник с изрязано деколте.Сините й очи не бяха никак на място,но бяха стахотно оръжие в професията й.

-Преча ли?-изчурулика Карла.




*Текст -by me
*Графики-by me

9 коментара:

Omnia каза...

Силно! Тц,тц- имах нужда от нещо, което да ме остави без дъх и се надявам да не ме оставиш без нерви за продължението ;))))- браво, Лили, браво!

Lili каза...

Хе-хе ,кой бил тука ;) Твоите творения ме оставят без дъх постоянно,затова и спрях да комнетирам при теб-то просто няма какво да кажа (което се случва рядко де :D )
Благодаря Оми,оценката ти ми е важна.
Споко, то всичко е написано ,остава да редактирам сериозно и да пускам продълженията и естествено да измисля края ;)
Целувки и топъл ден от мен :)

Omnia каза...

Бе аз все съм там, където не ме очакват или, когато не ме очакват:)
Моля, оценки започнах да давам , когато съм в потрес откъм приятната страна, що иначе трябва да се превърна в спамър;)
И съм спокойна, ама си чакам, дано е преди да отида на работа;)
Целувки и усмивки разбира се:))))

Lili каза...

Е,не точно.Не ти знам графика де :P
Приятен потрес-това ми хареса :)
Продължението скоро,но не днес или утре ;)
Цунки и топли гушки :)

п.п.Тивам да работя,че мен си чака.

Силвия Тенчева каза...

Ей Лили ,голям зор докато напиша нещо тук,много мигане,много движение бейби:)иначе си много добра в писането на такива истории и въобще,поздравления,и да ти кажа,че в ХЮСТЪН ЯКО ВАЛИ И Е МНОГО КРАСИВО!ЦЕЛУВКИ!

Ирония Идиотова каза...

Стига бе! Лорейн е преспала с Карла? Интереснооо...(низходящо);))) Чакам обяснението на Лорейн. Ако може по-скоро, моля:))
:)))Мммляссс:)

Lili каза...

@Силви ,не знам какъв е проблемът с моя блог..при мен всичко си е наред.Сори :( А за Хюстън вече ме информираха :P Целувки :)
@Ахахахахаха Идоооо!Не.По-брутално е,макар и това да ми мина през ума :P Гуш!

BiA каза...

аз съвсем се обърках :)

Lili каза...

Биа,кое те обърка?

Публикуване на коментар

Hello, say something or just give me a smile. Kidness is essential.Thanks and enjoy your stay :)