Не можеш...

Има толкова много неща , които не можем да направим.

Дори не сме си пожелали да го сторим.Напротив , заричаме се в обратното, плюем на билото и случилото се и продължаваме напред.Колко достойно.Минали сме под асмата, откъснали сме си грозде , но горчилката е нетърпима и бързаме да го захвърлим.Може би прасковата не е толкова горчива.Право напред- да откъснем следващия си спомен, който така или иначе ще захвърлим , защото спомените не са настоящето , което ни привлича с тръпчивия вкус на узряла смокиня.[Хич не обичам смокини].

Мисля върху не моженето.То никак не е потребност и всякак е задължение.Объркващо е да не можеш , да искаш , а всъщност въобще да не трябва.То е същото като онази кофа сладолед, за която си мечтаеш да изядеш , ама друг път.

Всъщност не можеш да забравиш.Не можеш и да се завърнеш.Не можеш да се обърнеш дори.Разбира се всичко това на практика е възможно.Но никога няма да е същото.Именно там се ражда непоносимостта на не моженето.Ние човеците сме уродливо инатливи.Така е- та нали сме родени уж , за да надскочим собственита си нарцистична порода.Някой обаче се е постарал това да спада към не моженето.Не познавам човек , който да не е егоист.Да има разлика между егоист и нарцис – това е човекът.

И именно човеку е отредено да не може.Каква трагикомедия.Всичко , което искаш е вече дадено някому , а собственото не е за продан , дори показването е трудно без да бъдеш стилно и недостижимо опакован.Тук се сещам за новия вид изкуство с опаковането на сгради, дървета и проичие неодушевени предмети.Да, там няма егоизъм , защото няма дъх.Ние не можем да дишаме в опакова , макар и да сме опаковани.Дори и експериментално и с възможност за вдишвания човекът не би позволил да бъде опакован- та нали неговата собствена кора ще бъде покрита и ще е на показ не неговото ,а чуждото.Падение.И тук пак не можеш.

Не можеш и да си кажеш , че ще[се] поправиш.Баси , та ние не подлежим на ремонт , дори и чучурът ни да капе [внимавайте с асоциативните реакции ].

Жалкото в случая с не моженето е , че ние не го осъзнаваме , или по-точно не намираме най-достойния начин да си признаем неумението.Да с отвертка и френски ключ е лесно , кранчето ще бъде поправено и гък няма да каже, но как ще приложиш същите инструменти върху себе си , върху времето или дори върху небето.Не можеш.

Не ставам дума и за съвместимост.Там човекът навлиза в интимности , защото всичко свързано с вътре, във и пазва са отново характеристики и мръснишки подробности, егоистично преписани на похотта.Дори не можеш да намериш тънката нишка между близостта и интимността без да я опорочаваш.Да, не можеш.

Но нищо , което не можем не ни тревожи.Ние сме настроени да знаем , че това което е неугодно някому е полезно другимо.Тоест , ако аз не мога , тя може и обратното.Реципрочност при моженето обаче няма.Защото да не можеш , трябва да знаеш какво можеш.

А, да: пише се не мога и не знам!А и ние хората толкова много обичаме и се усланяме на това отрицания , че забравяме какво е истинското значение на „Не”.Да?!