Първо издание 1978г , преведнa на български 1986 г.Оригинално заглавие : „The Pool”
“ „Блатото” на английския белетрист Гордън Паркър е остро социална творба за корупцията , ширеща се във всички сфери на обществения живот във Великобритания, за кризата, обхванала напоследък лейбъризма.Главният герой на романа Марк Бланчфорд се кандидатира от името на лейбъристите за градския съвет в родния си град и скоро се озовава под прицелите на консерваторите.Ще устои ли той на натиска и подкупите , на съблазънта за бляскава политическа кариера и охолен живот?Или пред духовния крах ще предпочете да отстоява своите идеали и гражданска доблест?Чрез съдбата на своя герой Гордън Паркър изобличава буржоазната демокрация с нейната уж „честна” борба между различните партии , за да покаже , че тя е просто витрина , фасада, прикриваща интерестите на едрата буржоазия”
[увод към книгата]
„Гордън Паркър е роден през 1940 година в Нюкасъл.Баща му цял живот е бил електромонтьор.Тъстът му е миньор , четвърт век е работил в рудник.Бъдещият писател следва вечерно в Политехническия институт и се дипломира като инженер корабостроител.Две години е механик на танкер , а сега работи в завод , който произвежда турбини, и пише вечер и в празници – на Запад не е лесно да свързваш двата края само с литература.В творческите си търсения Гордън се осланя на огромната подкрепа на Сид Чаплин – патриарха на работническата литература във Великобритания.”
[вместо епилог : от Георгий Анджапаридзе]
До тук.Това е цялата информация, която имам за тази книга и за този писател.Изключвам обявите за книги втора ръка.Нищо повече.От епилога разбрах , че авторът има издадени три книги , като се споменава само първата „Мрачно утро”, за която отново няма никаква друга информация, и чийто прочит е утопия.Едва ли дори е издадена в България.
Самата книга попадна в ръцете ми случайно.Майка ми дълги години работеше в печатница и съответно библиотеката ни е доста голяма.Тази ми хареса , заради обложката.Видях я , взех я и я прочетох.Помислих ,че е криминален роман [на пръв поглед], а се оказа една градация на човешкото съществуване,примесена с политически възели ,изцапани подкупи и един уж неподкупен човечец, чиято цел е да живее охолно и да предостави всичко необходимо на семейството си.
Харесвам изтънченото вплитане на типичния английски хумор във всякакви ситуации.В тази книга е под и над всеки ред, за тези които могат да го усетят разбира се.Четох я бързо, на един дъх , но и внимавах да не загубя нишката.
Всичко започва с идеята за един спортен център.Отправната точка към развитието на героя.Той преминава бавно и не без перипетии през възраждането на собствената си идея, опитите за реализацията й и в крайна сметка резултата.Минавайки през всички тези фази , Марк буквално се набутва в светове, непознати до този момент за него , но светове които бързо обиква и към които привиква с охота.Съдниците му [винаги има такива] се оказват съпругата му и най-добрият му приятел.Логично е да ни критикуват точно тези , които ни познатват най-добре, защото само те могат да установят промяната.Има и смърт.Има и любов.Има и секс.Има и кал.Има и пот.Има от всичко.Това е една от онези книги, чрез които се пренасяш там , в центъра на написаното, избираш си герой [в повечето случаи това е главният герой] и се сливаш с всичко случващо се.Отиваш на работа с него, наблюдаваш с неприкрита погнуса игричките на шефа си , тръгваш си сломен от човешката немърливост и слабост, прибираш се и събираш парченцата останали от семейството си , или просто ядеш сам , дори в тъмнината, лягаш си с мисълта за един по-добър утрешен ден.В който разбира се не се събуждаш.Главният герой обаче е целеустремен, скромен , търпелив и определно невписващ се в тамошния елит, в който е натикан бидейки част от градския съвет.Но и той има право на защита.Постоянно се опитва да се оправдае , че всичко което прави е в името на народа, на едно по-добро бъдеще за семейството му , че и за съседите.Знае ,че поема една доста рискована акция и въпреки всичко се потапя до ушите в кал.
В крайна сметка е постигнал всичко , към което се е стремял.Но...Остава сам в онова блато [макар и вече пресушено] , за чието премахване се е борил и чиито граници сам е оградил.
Да, става по-мъдър, по-трезвомислещ , приема подкуп [може би ] , живее охолно , подава се изпод падения и възходи , обича , мрази и тъпче.Минава през всички стъпала на йерархията , за да постигне желаното.Накрая...остава в изходна точка.
„Марк не знаеше колко е стоял така.Знаеше само , че му е студено , студено както не му е било никога дотогава.Чак го боляха костите .Но за пръв път от месеци наред мислите му бяха ясни , тялото му отпуснато и покорно.Тръгна бавно към стълбището заизкачва уверено и леко стъпалата.Застана на прозореца в спалнята и дълго –дълго не откъсваше поглед от черната пустота.А щом зората се изтъркули изпод тъмното крило на нощта , вече знаеше къде да отиде и какво да направи.Беше се пукнал новият ден.Неговият ден.Марк го беше чакал близо тридесет години.”
[откъс от "Блатото"]
Лили, звучи много добре, но за съжаление не ми е
ОтговорИзтриванепопадала тази книга :)
Звучи интересно, но и на мен не ми е попадала. А английският хумор е страхотен. Някой го беше определил: "Да чуеш нещо, да отминеш, но като си го спомниш, да се скъсаш от смях" :) Не е точно така, но е много свеж :)
ОтговорИзтриване