Защо гледам и харесвам "Листопад"

 Антикампаниите свързани с турските сериали не са ми по вкуса. И не само , защото следя един от тях от самото начало.Историческата фактология не ми се връзва с това , че комшиите ни са успели да създадат добри и високорейтингови продукции.Едва ли реакцията щеше да е същата, ако филмът беше с американски произход .Всички ефирни и кабелни телевизии „удариха кьоравото” с излъчването на сериали от турски произход.Хубавото и доходосното за тях е , че са увеличили възрастовата граница на потребителите, които превключват в точно определен час на точно определен канал, за да гледат сериал.Гледането на сериали е заклеймено като занимание на възрастните дами и майките.Точно тази хипотеза е наложила крайните и негативни отношения спрямо съдържанието на самите сериали.Да, има сериали [изаурови сапунки] , които не биха заковали цели семейства пред телевизора.Но е факт , че „Перла” и „Листопад” счупиха всички очаквания за рейнтинг.

Извън статистиката и цифровото значение на сериалите те са едни истински истории ,спечелили награди , изградили се като стойностни продукции и оставили трайни следи в аудиторията.

Какво ни показва „Листопад”?

Гледайки този сериал човек опознава сходните навици и традиции на два народа ,опорочени от историята да бъдат врагове.Не , не  съм привърженик на реакциите „фесове” и прочие епитети използвани за турците.Гледам от страната на обикновен човек , намиращ ценни изводи и идеи в този сериал.Грабна ме от първата серия.

Ще прозвучи като изтъркано клише, но малките неща като:

-събирането на цялото семейство около масата ;

-уважението и йерархията в семейството;

-искреността в отношенията между хората ;

-злобата и хитринките;

-баницата и баклавата ;

-съседите;

-градината;

-празниците;

-мъката;

...са тези , които ми се иска да ги има във всяко едно българско семейство .

Разбира се намирам някои типични турски привички и навици [представени в сериала] са отминали като традиция ,но не са измислени.Минало им е времето и нямат релано приложение в съвременния живот.

Всичко останало ми говори за истинските неща от живота,усещанията за цялост , взаимопомощта и най-важното : идеята за семейството като институция.Идея , която отказваме да приемем или прескачаме , защото такива отношения вече на са модерни.Но съм сигурна ,че всеки един човек би искал да има семейство , на което да разчита , да обича и да дава любов ,уважение и подкрепа.

Когато гледам сериала ми се иска да съм там , да се разходя покрай Босфора , да ям кюфтета на  брега , да пия чай и да ми е уютно  , когато се прибирам у дома.И сега ми е добре , имам страхотно семейство.Но всичко околно , което опорочава чистотата  на човешките отношения разкъсва красотата на това изживяване.

Някой би казал ,че съм се „вкарала във филм”.Е, нали това е замисълът на всеки един филм –да се почувстваш част от него , да намериш себе си в някой от героите , да извлечеш полезното и да съприживееш емоциите. 

Харесвам и музиката към филма,въздействаща е и е подбрана много точно спрямо моментите,в които звучи.

Точно в 20:00 часа тази вечер ще гледам „Листопад” и не се срамувам от това.

Пожелавам хубава вечер на всички :)