свобода

Морето е свобода!

 

снимка:личен архив

Моята свобода!💙

Обичам да гледам хармонията и ласката , когато допира хоризонта. Магията на простора, нюансите синьо, които ме поглъщат.

Обичам да го снимам, за да задържа емоцията, да си я припомням и да усещам тази свобода. 

Обичам морето във всеки сезон. Лятно , морно, преливащо от човешка тръпка и сливащо се със спокойствието на облаците, силата на бурята и въздишките на залеза. 

Обичам свободата!

истина в бутилка

 *дневна доза отклонение*😎

Човек и да си сипе, и да не си сипе трябва да е искрен!
За лошо, за хубаво, за междинка казвайте си ги нещата,ей така да олеква.Естествено с подбор към слушателя, че наЛе😁
Няма как да се харесваме , защото трябва.Лицемерието е обратимо с доза уважение.Различни хора сме!
Не е нужно да се натрапваме, да сме най-важните, центърът.Това го умеят и заслужават само децата.
И ако взимаме пример от децата затова как се наслаждават на малките неща, то ние ще заслужим да сме големите хора.
Та!Сипете си, грижете се за себе си и бъдете с хора , които са ви близки.Не търсете съвършенство.Та бутилката и празна и пълна да е,  на сутринта е друга ;) 

{2024}

Октомври.

Не съм го планирала.То идва.

От нужда, от умора, от любов , от всичко.

8:22 , 2 градуса с кафе.Болна съм.

Не се оплаквам , повтарям си го.

Времето на блоговете заспа.Хората се увличат по мързеливото.Гледат, не четат.

А при мен блогуването си остава, топло място за споделяне, бягане, писане.

2024та , една много различна.Осъзната, отговорна, трудна.

Когато искам да не мисля, а да пиша, идвам тук.

Хубаво е.

{било е август}

Смътно разплитам текстовете измежду бръмбарите.

Така намирам тази чернова.Октомври е.Бръмбарите са си тук.Смътно не знам дали е, но е замазано.

Трудно се обеснява с думи , онова което сам не разплиташ.Идват изречения, спомени, картини.Бутат се измежду случващото се.После нямаш времево разпределение за подреждане и те , текстовете, остават в мъглата.

Така се връщаш към Август през Октомври.

Сезоните на думите.Изгревите на мислите.Залезите на спомените.

Права линия, чист текст.Едва ли?!

Небето е тетрадка.

истории

Снимам, за да разказвам Да запомня, да не забравя, да се връщам, да се усмихвам, да тъгувам, да съхраня, да бъдем.Не разбирам снимането за полза, показване или пари.Пословично сантиментална съм и никак не го крия.Всички снимки, които някога съм правила са истории.В повечето случаи мои, после наши, а сега още повече наши.Неопетнен от мисли спомен, спонтанност, красота, цвят.Дърво от истории.

Спомням си за времето, когато беше нашумял проектът 365.Не си падам по трендове, мода и вървежност.Правя нещата във времето, когато съм готова за тях.Сега съм готова за 365.

Проектът е учебник за търпение, търсене и постоянност.Да завършиш нещата, което при мен винаги е преливало в "оставям това за после" ....

В мислите си започнах 365 на 17ти.4 дни на осмисляне, борене с "утре, може би" и паралелно 4 поредни дни публикувах снимки.Този път ще го завърша. 

365/3

Грижа

Стоим си двете, с елхата.В тъмното.До тук добре.Аз пия чай и ям сутрешен мъфин.За хората, които ме познават, първото изобщо няма да им направи впечатление.Сама, елха, лампички.Нормално!

Аз и чай...тук вече може и да има няколко вдигнати вежди😳

Ами то и на мен ми е странно, ама на, пия чай.Праскова и портокал за имунитет (така пише)!Не е лош.

За тези, които още по-добре ме познават, веждите тук са две, барабар с нарисуваните.

Странна работа е тоя чай ....

Вярно е.

Вярно е и че се променяме, наместваме, разместваме и натаманяваме.Има хиляди клишета за тоя чай.

Не е от чая обаче мили ми смехурко.

Аз даже й си го купих напълно умишлено.Странно е , но е това което ми дава минути спокойствие, тишина , разговор с елхата , бръмбарите в строй.

Изморена съм от не странности , и хоп чай!

Няма да е редно да не е в цвят, щото нали....

Топъл, тръпчив, в цвят и любима чаша.

Достатъчен.

Грижете се за себе си и ако пиенето на чай е нужната 5 минутка, нека!

Здрави да сме ❤️🍀

22:26

Много ме бива да не ми се спи.Пълнолуния ме морят, бръмбарите танцуват, вълнения и страхове се разхождат свободно, тялото не иска да стои мирно....🙈

Много ме бива да подържам нежеланието за заспиване и да си измислям задачки-закачки🤷‍♀️

Днес ми беше един размествателен ден.План програмата беше замислена със съвсем различна цел , тематика и бля-бля по 100...Та така де, поразмествах, поработвах, понаготвих , поиграх ...да поспа?! 

Успях и елфът да го измисля и в един момент закъсах откъм задачки😕

Тук винаги си е моят остров.Няма да ме приспи, няма да ме обвини в натрапничество, няма да ми е неловко в обясненията.И между всичките тези "няма" , няма да спя пак изплува.

Май съм се наспала ....което не е невъзможно всъщност.Има си физика, химия, биология да дават дефиниции, но аз нали съм спец по логика, считам за разумна диагноза : прЕспан.

Скоро ме посъветваха да се отпусна и да се наслаждавам на новостта, свикването и аз , ами аз така не мога бе?!Relax ...ама после не мога да спя!!!

Още много мога да ги редя , мрънкам и добавям , ама положението на острова си остава неспящо, с много излишна енергия и 3 дни пълна луна ...шЪ му сЪ ни види 'начи🙈

Здрави да сме, все ще преброим овцете 😃🍀❤️

седмична мотивация

Ставам една такава усмихната, предразположена към приятности.Есен е , мирише на тиква, мокра трева и капчици роса галят прозорците.Слънцето гъделичка заспалата ми наивност.

Понякога е по-добре да се самозаблудиш , да сложиш тия розови цайси и да ти е едно такова лежерно, спокойно....

20 минути от гореописаното...

Винаги има после и стандартния сценарий те "удря с правата лопата"

Пиша този пост в един шокиращо натъпкан влак, подпряна на нещо си и невярваща ...

Не съм се сблъсквала с толкова народ, дори и преди пандемията, или нямам спомени за такова натъпкване.

Разбира се, че хората не са ми виновни за натъпканото усещане...ама байгън.

Следващата спирка, слизат няколко, качват се още толкова,че и повече.

Преди време си бях казала с прекалена доза наивност, че никога, ама никога няма да живея в този град....глупава.

Тази сутрин наивността е изместена от мотивация.Да не се качвам на точно този влак.Вече мога да избирам Свобода.

Не необходимо да си причиняваме случки, които можем да избегнем и които не ни носят нищо освен усещането за неописуема тясност, нежалано присъствие, натъпкваност, зависимост и все едни такива стягащи гърлото нерадости.

Мотивацията ми помага да стоя изправена, поклащайки се в един претъпкан влак, 7:36 to London Waterloo.

Поуката мили мои ...винаги имаш избор и когато си готов да смениш посоката, не се качвай на този влак, защото се чувстваш длъжен.Слизай, сменяй и продължавай.

Вечерно след нормално претъпкан влак , мотивацията си стои и една студена бира й прави компания 😀

мешана скара

Когато много ти се иска да го започнеш точно онзи проект, за който си си купил специален тефтер , химикал и си го изписал.Когато материалите за този същия проект те преследват от всеки ъгъл.Когато по цели нощи въртиш, сменяш, нагласяш идеи, стъпки, пазаруваш със скрийн шотове и си правиш папки в Pinterest.Когато ясно си представяш всеки един детайл, цвят и изпълнение.

И после когато "когатото" се изпари.

Ама ей така, изведнъж, без предупреждения, няма го.

И так няколко оборота в седмица.

И става едно размотано, недовършено, почти безсмислено.Мешана скара.

Докато пак се върне....

Пена на Гурбет 2

Все някога трябваше да има част 2 .Не чак след 10 години , ама туй то 🤷‍♀️

Да припомним началото през далечната 2012 

https://firedblood.blogspot.com/2012/02/blog-post_24.html?m=1

Част 2 [ Делчо 1 ]

Телеграмата Пенъ гЪ забута в най-долния долап и галибъ гЪ забури...на моментя!

В 8 сутринта в Сряда , Делчо вече приключил със закуската,мина през външната чешма, позами се , сложи каскета и с тиха стъпка се отправи към портата

-Дельо, 'де отьоЪш бря?

-Отивам при Киро.Кафе да пием.

- Кафе да пиели.Мноу ти пораснъ рабтътъ на тебе .Па и каскетя турил.А яла тука.

Пена не беше глупава, само така искаше да я мислят по село, че да не я закачат за нищо.Па и от ръки й идваше да мяза на онея от Макаренкото.

Делчо я погледна, па се врътна и излезе.

-Довиждане Пенке, ще си дойда за обяд.

Пена поседя , погледа подредения двор, изметената пътека, мързеливата котка до кладенеца, па влезе в лятната кухнята.

Зарзаватя готоф , 'ляба топъл.Ми сиге?!

-Къвъ да гЪ фатъм ся ?!

Погледна , почуди се , па се запъти към долапету. Уж да подрежда.
Огледа се , бръкна в най-долния долап и извади плика с телеграмата.Ама телеграма вътре нямаше!
-Въх майкоууу!Ми ся!Къ Зъ съ обесняЪм на Ганъ...
Изрови целия долап, изкара сите баклуце и от другите , телеграмата я намаше.

Застанала с ръце на кръста, пот на мустака и прах по престилката Пена въздъхна тежко, отрои потта на мустакя и смърмори....
- Дельоооо, мискин с мискина ти!!!!! Я зЪ тЪ научъ тебье !!!
Часът беше 11 и половина, хаменчи обедно време.
*****

Три къщи по-надолу Делчо трепна на стола и обърна чашката с кафе.
-Дельо, ко станъ въ артикь?
-Ба де да знам бе Киро, дай един парцал
-Ей, не гъ научи саа приказкъ въ.На, земь саа гюдерия
-Киро, парцал си е парцал, ама не кът парцалету на жинъ хни
-А, саа гъ можиш.

Изпиха си кафетата двамата приятели, разделиха се с уговорка за пазара в Събота и Делчо тръгна към вкъщи.

Много тихо му се стори.Погледна си часовника, 12:15..хм.Къде ли е Пенка.
Влезе в лятната кухня и спря на входа.
Пена беше разсипала обяда по чиниите, нарязала хляба , турила нова покривка , чак здравец на масата.

" Ей ся я втасах" каза си на ум Делчо

-Здравей Делчо.Как беше кафето? -без засукан мустак изчурилика леля ви Пена.
Делчо я погледна , огледа се , пак я погледна и седна на стола.Пенка говореше на книжовен български, беше си махнала мустака, сресана, облякана, без черно под ноктите и май намирисваше на лавандула.Реши да си мълчи за промяната.
-Пенке, много хубаво беше ама го разлях.
-Защо така бе Делчо, да не ти прилоша?
-Ами не знам, одеве към 11 и половина , седим си с Киро и едно като ток ме удари по ръката, дясната, и айде отиде кафето.
-Към 11 и половина, а?Дясната ръка.Хм.
-Да, точно тогава беше и на дясната ръка, ей на полях си и часовника.
-Ми то в същия час на полета за Париж бе Делчо.На 5ти.

Делчо зяпна.

"Таман да почна част 3 и дребният спука балон на ухото ми🙄"

{влияние}

Който ди мисли, че социалните мрежи не промиват с големия моп, да ми идентифицира.

Но!

Влиянието можело да бъде и вдъхновяващо, усмихващо и доста влиятелно бе!

Завряла съм се в едни групи (нямам идея как попаднах там) и си въздишам.

Редовната носталгична въздишка, вече в алт.

То са едни селски къщурки (снобските хвалебствени ги пропускам), една тревица с всичките му жужащи прекрасности, цветенца, животни и свобода.Зелено, доматено и онова родно небе.

Бръмбарите са събудени и са много настоятелни!

{чуденка}

08:40 Неделя , духа, пия кафе на балкона .

Странна чуденка се появи.

Как да свържа нивата и технологиите.

Не става дума за бърз интернет (да си кажа де).

Гледката на голям , узрял ,български домат е някак покоряваща.Какво да сложа там, че да бъде технологично и прилично за този век , без да е кантар.

Какви технологии помагат на тоя домат?!Същото е положенито с чушката, лука, марулята и ягодите.

Искат си побарване!

Човешката ръка им е технологията и модерното.Иначе е пестицид , неистинско и невкусно.

Следващата чуденка...защо им е тогава да я развиват тази технология ?! Салата с ракия , няма нищо технологично бе.Хибридни домати и дестилация не става пак.

Мотиката е ясна.Първична технология , подлежаща на усъвършенстване.Дори не зная дали в днешно време съществуват производители на мотики?!🤷‍♀️

Селото, нивата, къщата (барабар с окабеляването) е свещена общност.

Няма технолигия , която да я замени.

Извод : не е нужна технология за душата, нужна е вяра, човечност и истинско усещане.

Искам на нивата, с мотиката, под ореха!

❤️

{написаното}

*не помня кога го започнах, но го дописах днес във влака*

Да пишеш не е никак лесно.
То говоренето вече е висша форма на пилотаж....
Писането като блогуване да се счита, макар че има доста читави писания из социалните мрежи.
Не държа на перфектност в писането или педантичност в изказа, но да ме задържи като читател поне след второто изречение е някак наложително.
Аз чета ( по-скоро препрочитам) себе си.Не метафорично, а буквално.Често ми се случва да не помня как и защо е  написан даден текст , някъде през времето...
Два или три разказа не мога да обесня как са написани , а да навържа повода / спомена - въобще.
Защо пиша за писането ли ?!Защото все някой, някога и някъде ще го прочете.
Чета какви ли не писания и понякога не обръщам внимание на минималната нескопосаност на изказа, защото съдържанието ме е грабнало.
Разбира се, че съм критична към постове  обяви , статии, които така се набиват и то не заради видимо набързо напечатване или недоглеждане.
Българският бидейки роден ....да се научите да пишете грамотно за мен е задължително.Не е нужна университетска димплома, за да се изразиш правилно, нали?!
Дори, че аз съм филолог о/у сагата ме мъчи редовно🤷‍♀️
Много се ядосвам в случаи, когато първо ми идва думата на английски и след това на български, или изобщо да не мога да се сетя ...срамота.Но признавам, случва се доста често напоследък...
Та, за писането идеше реч.
То е за четене!Дори и сам да си го препрочиташ, пак е за четене.Четенето води до натрупване на знание, развиване на онези 3% и пълнота.
Та такива размисли си пиша 😃

{когато...}

Когато успея да мога да имам малката дървена къщурка на Дядо и Баба, земята поела сълзите, потта, смехът и раждала прехраната.Там където съм израстнала, на черната пръст под сянката и закрилата на ореха, с апрпаджика на чергата, с кутела с най-вкусната храна, въздухът, цветята, буболечките, водата.Там където се връщам и до днес.Това място е свято!

Когато мога ще я запазя и пак ще има черга, пак ще има ягоди, пак ще има бустан, котки, кучета и смях.Орехът ме посреща всяка година.Там е и ме чака.

Когато е моя, наша, споделена и има живот.

Искам да мога да видя лехите съживени, сливите усмихнати в разцвет и после натежали с плод, старата мушмола жива, дебела мара, круша, дюла и толкова още живот.Искам да споделя, да мога да я видя как бръмчи, да взема старата мотика на Баба и да прекопая , да поливам, да мъкна вода , да съм мръсна , потна, изморена.Щастлива.

Когато успея, ще бъда себе си.

Помня всеки ъгъл на малката дървена къща, масата в ъгъла с жълтата мушама, белите перденца, голямото легло, закачалката и шапката на Дядо.Верандата , цветята, варела с вода, пътечката.Тя е още там.С гордата табела носеща името на Дядо.Дори пердетата са там, здрави.

Когато душата ти е в родната земя.

Когато и аз ще бъда там.

Когато....

❤️

{моменти}

Има едни такива моменти, които са толкова заредени с розАво, приятно гъделичкащо, цветно, достатъчно и щастливоносещо.

Идват точно, когато ти се иска да се откажеш, да се заровиш в пясъка, да спреш, да крещиш, да не си ти.

И са навсякъде.

Благодаря за такива моменти.Имам нужда!