Да припомним началото през далечната 2012
https://firedblood.blogspot.com/2012/02/blog-post_24.html?m=1
Част 2 [ Делчо 1 ]
Телеграмата Пенъ гЪ забута в най-долния долап и галибъ гЪ забури...на моментя!
В 8 сутринта в Сряда , Делчо вече приключил със закуската,мина през външната чешма, позами се , сложи каскета и с тиха стъпка се отправи към портата
-Дельо, 'де отьоЪш бря?
-Отивам при Киро.Кафе да пием.
- Кафе да пиели.Мноу ти пораснъ рабтътъ на тебе .Па и каскетя турил.А яла тука.
Пена не беше глупава, само така искаше да я мислят по село, че да не я закачат за нищо.Па и от ръки й идваше да мяза на онея от Макаренкото.
Делчо я погледна, па се врътна и излезе.
-Довиждане Пенке, ще си дойда за обяд.
Пена поседя , погледа подредения двор, изметената пътека, мързеливата котка до кладенеца, па влезе в лятната кухнята.
Зарзаватя готоф , 'ляба топъл.Ми сиге?!
-Къвъ да гЪ фатъм ся ?!
Погледна , почуди се , па се запъти към долапету. Уж да подрежда.
Огледа се , бръкна в най-долния долап и извади плика с телеграмата.Ама телеграма вътре нямаше!
-Въх майкоууу!Ми ся!Къ Зъ съ обесняЪм на Ганъ...
Изрови целия долап, изкара сите баклуце и от другите , телеграмата я намаше.
Застанала с ръце на кръста, пот на мустака и прах по престилката Пена въздъхна тежко, отрои потта на мустакя и смърмори....
- Дельоооо, мискин с мискина ти!!!!! Я зЪ тЪ научъ тебье !!!
Часът беше 11 и половина, хаменчи обедно време.
*****
Три къщи по-надолу Делчо трепна на стола и обърна чашката с кафе.
-Дельо, ко станъ въ артикь?
-Ба де да знам бе Киро, дай един парцал
-Ей, не гъ научи саа приказкъ въ.На, земь саа гюдерия
-Киро, парцал си е парцал, ама не кът парцалету на жинъ хни
-А, саа гъ можиш.
Изпиха си кафетата двамата приятели, разделиха се с уговорка за пазара в Събота и Делчо тръгна към вкъщи.
Много тихо му се стори.Погледна си часовника, 12:15..хм.Къде ли е Пенка.
Влезе в лятната кухня и спря на входа.
Пена беше разсипала обяда по чиниите, нарязала хляба , турила нова покривка , чак здравец на масата.
" Ей ся я втасах" каза си на ум Делчо
-Здравей Делчо.Как беше кафето? -без засукан мустак изчурилика леля ви Пена.
Делчо я погледна , огледа се , пак я погледна и седна на стола.Пенка говореше на книжовен български, беше си махнала мустака, сресана, облякана, без черно под ноктите и май намирисваше на лавандула.Реши да си мълчи за промяната.
-Пенке, много хубаво беше ама го разлях.
-Защо така бе Делчо, да не ти прилоша?
-Ами не знам, одеве към 11 и половина , седим си с Киро и едно като ток ме удари по ръката, дясната, и айде отиде кафето.
-Към 11 и половина, а?Дясната ръка.Хм.
-Да, точно тогава беше и на дясната ръка, ей на полях си и часовника.
-Ми то в същия час на полета за Париж бе Делчо.На 5ти.
Делчо зяпна.
"Таман да почна част 3 и дребният спука балон на ухото ми🙄"
Телеграмата Пенъ гЪ забута в най-долния долап и галибъ гЪ забури...на моментя!
В 8 сутринта в Сряда , Делчо вече приключил със закуската,мина през външната чешма, позами се , сложи каскета и с тиха стъпка се отправи към портата
-Дельо, 'де отьоЪш бря?
-Отивам при Киро.Кафе да пием.
- Кафе да пиели.Мноу ти пораснъ рабтътъ на тебе .Па и каскетя турил.А яла тука.
Пена не беше глупава, само така искаше да я мислят по село, че да не я закачат за нищо.Па и от ръки й идваше да мяза на онея от Макаренкото.
Делчо я погледна, па се врътна и излезе.
-Довиждане Пенке, ще си дойда за обяд.
Пена поседя , погледа подредения двор, изметената пътека, мързеливата котка до кладенеца, па влезе в лятната кухнята.
Зарзаватя готоф , 'ляба топъл.Ми сиге?!
-Къвъ да гЪ фатъм ся ?!
Погледна , почуди се , па се запъти към долапету. Уж да подрежда.
Огледа се , бръкна в най-долния долап и извади плика с телеграмата.Ама телеграма вътре нямаше!
-Въх майкоууу!Ми ся!Къ Зъ съ обесняЪм на Ганъ...
Изрови целия долап, изкара сите баклуце и от другите , телеграмата я намаше.
Застанала с ръце на кръста, пот на мустака и прах по престилката Пена въздъхна тежко, отрои потта на мустакя и смърмори....
- Дельоооо, мискин с мискина ти!!!!! Я зЪ тЪ научъ тебье !!!
Часът беше 11 и половина, хаменчи обедно време.
*****
Три къщи по-надолу Делчо трепна на стола и обърна чашката с кафе.
-Дельо, ко станъ въ артикь?
-Ба де да знам бе Киро, дай един парцал
-Ей, не гъ научи саа приказкъ въ.На, земь саа гюдерия
-Киро, парцал си е парцал, ама не кът парцалету на жинъ хни
-А, саа гъ можиш.
Изпиха си кафетата двамата приятели, разделиха се с уговорка за пазара в Събота и Делчо тръгна към вкъщи.
Много тихо му се стори.Погледна си часовника, 12:15..хм.Къде ли е Пенка.
Влезе в лятната кухня и спря на входа.
Пена беше разсипала обяда по чиниите, нарязала хляба , турила нова покривка , чак здравец на масата.
" Ей ся я втасах" каза си на ум Делчо
-Здравей Делчо.Как беше кафето? -без засукан мустак изчурилика леля ви Пена.
Делчо я погледна , огледа се , пак я погледна и седна на стола.Пенка говореше на книжовен български, беше си махнала мустака, сресана, облякана, без черно под ноктите и май намирисваше на лавандула.Реши да си мълчи за промяната.
-Пенке, много хубаво беше ама го разлях.
-Защо така бе Делчо, да не ти прилоша?
-Ами не знам, одеве към 11 и половина , седим си с Киро и едно като ток ме удари по ръката, дясната, и айде отиде кафето.
-Към 11 и половина, а?Дясната ръка.Хм.
-Да, точно тогава беше и на дясната ръка, ей на полях си и часовника.
-Ми то в същия час на полета за Париж бе Делчо.На 5ти.
Делчо зяпна.
"Таман да почна част 3 и дребният спука балон на ухото ми🙄"
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Hello, say something or just give me a smile. Kidness is essential.Thanks and enjoy your stay :)