17.3.06

Нещо

<.......>



Наистина е много трудно..дори не мога да знам какво започвам да пиша и какво ще излезе накрая..просто искам да напиша това,което чуствам искам да изпразня онази миниатюрна кофичка за нерви,която сега гледам....миниатюрна,...хахаха ..побра доста и продължава да го прави....винаги се получава така ,когато съм наистина на ръба,когато просто не върви...”има дни,в които просто не върви”(песен беше тфа)..ама то дни ли не бяха ...станаха месеци..дали ще мине година...в март месец гадаеш по първата буква от името си и по времето на съответната дата...Л..12..валя дъжд..беше мрачно ...спомням си..дали това бяха сълзите ми...толкова много..дали това беше намек от страна на моята приятелка съдбата,че ме чака обичайното.....никъде не видях слънчев лъч в небето...защо ли ...дали няма да се усмихвам..то не че го правя...как ли изглеждам от страни...а дали въобще имам място в 2006...какво ли означава да гадаеш по първата буква от името си..дали то има значение за индивида...май се задълбах...то какво ли ми остава освен да мисля..да обмислям..да прониквам ,в това което уж ми се случва..е да случва се..защото боли...кой е измислил това усещане..Бог е наистина гениален програмист..как ли е забогатял тогава Бил Гейтс....?..дали това не е игра на асоциации,но с моите чуства....или нещо съвсем нормално..редуване на сезоните или нещо подобно....тъмно е ...да..дали е нощ или нечия почернена душа...може би моята..едва ли..сигурно има и други...по-почернени души..или простo телевизорът се е изключил ..съжалявам..искам да помогна..ставам виновна ....помагам на себе си..но за да потъна още повече..после пак съжалявам и се опитвам на поправя стореното...защо не ме разбраха...исках да направя добро..може би не си личи...защо ли...пак боли...и ето още една емоция..зададена програма от Великия програмист..загубата...пак той я е заложил в нечии съдби..защото други не я разбират,а на трети просто не им пука...те са родени да губят..не съм от тях ..и не искам..какво да правя...поредната емоция..да се молиш..не е лесно..понякога помага..не винаги..дали има рецепта за добра молитва...моля те..нима не е достатъчно..май не..ако беше за мен ..еми..да прощавам..защо са заложени толкова много емоции...способен ли е човек да опита от всички и да успее да оцелее..без нито една от тях..тук загубих логиката..а тя е важна...поне се научих да пиша...това дали е емоция..да..голяма...разтоварване..споделяне...тогава защо е измислено приятелството..за какво служи..като някои беше казал..”каквото си направиш сам и Бог не може да направи”( не съм сигурна дали е точното)...щом можеш сам защо имаш нужда от хора..или нямаш..това страст ли или пристрастяване..има ли разлика въобще ..да има..нуждата е различна..ето пак..емоция..нужда..свързана с онова кратко ..моля те..защо сме се научили да обиждаме ..онези..хора..приятелите ни...те не са наши...може би ние сме тяхни....границата е много тънка..а и онзи въжен мост..който се клати и те кара да си мислиш какво ли ще стане ,ако се скъса,а после минаваш..въжения мост на доверието..какво означава да вярваш..или да обичаш..или няма смисъл..-смисъл може би не..чуство..ето пак..емоцията..после ...страх..това е кулминацията..навързваш ги и става страшно.. има и произовдни...добрият програмист си е свършил работата..кой му помага..има ли такива хора..има ли хора въобще..чух брат ми да ги нарича “мравки”..земята същество..не се знае какво..но може да се изправи и да се отърси от тях..те гъделичкат..дразнят...а ако ги няма..няма емоция..онази..между редовете дори я има...няма въжен мост..или има..спасение..добра логика..как биха могли мравките да се спасят..като се помолят..или като променят начина си на съществуване и гъделичкат по-малко...ами ако съществото се изправя бавно..падат по малко,но достатъчно да се оттърве от поредния гърч породен от мекото щипкане на крайниците им..те са живи все пак..движат се..налага им се..после какво?..да..продължаваш..идва друг гърч..не преди това има леко замисляне...какво е чуството да те гъделичкат..незнам..щастие..радост..видяхме се за малко..беше хубаво..хубава..асоция..момент..колебая се..да сигурна съм Искам да продължа да живея....това е емоцията и смисъла...ако съществото се изправи аз ще застана на върха..съжалявам..искам да живея..смелост или малодушен страх..не..вяра..в себе си..егоизъм може би..дали си заслужава...
.....опитай.....



17.03.2006

6 коментара:

Dimana каза...

Много ми хареса! Писала си го в труден за теб момент, но болката ни облагородява, кара ни повече да се замисляме, а в това има много положително, макар тогава да не виждаме ясно какъв е замисъла на Програмиста.

Стана ми приятно да ти бъда на гости и започнах от начало ;)

Хубав ден ти пожелавам и напук на разхлаждащия пролетен дъждец навън, нека в теб да бъде слънчево, безоблачно и топло!

Lil каза...

Благодаря @Dimana :)
Много назад ме връщаш с този коментар,но ми е приятно да те чета :)
Радвам се ,че ти харесва и Благодаря за страхотното пожелание.Ще се усмихвам и за теб :)

Dimana каза...

Да, искаше ми се да поопозная Оранжевка и нейния свят. ;) За това започнах от начало (поне тукашното начало). Поразходих се и съм доволна. Имаш много хубави стихове!!!
Вече по-добре разбирам и цветовете... До скоро четене и писане!

Lil каза...

Ейй това за опознаването е добре,но си в грешната посока.
Оранжевка не е прототип на самата мен.Да реална дама е ,ама не съм аз!Разграничавам се на 9 планини от тази си лирична героиня.
Благодаря за оценката.
За писането и четенето и опознаването си има директни разговори,скайпове или мейли.Ако имаш желание драсни някъде някакви координати,ще ми бъде приятно :)
Усмихнат ден ти желая :)

Dimana каза...

Да де, ама светът на цветовете си мисля, че е и твой, м?
А за опознаването мисля, че постигнах своето, във всяко постче си оставила частичка от себе си ;)

Оставям координати, ако ти се прииска да си драснем някой ред: dimana@jenite.net

Lil каза...

В крайна сметка се разбрахме и намерихме.
Усмивки :)

Публикуване на коментар

Hello, say something or just give me a smile. Kidness is essential.Thanks and enjoy your stay :)