11.7.10

Споделена проекция

След като изчетох две от книгите на Хорхе Букай , осъзнах че това не са обикновени книги.Да, сигурно това ми прозрение е едно от онези закъснели , но все пак появили се такива.И все пак клишетата са една опакована истина „По-добре късно , отколкото никога”-истина!Не са обикновени за мен , защото до този момент не съм препрочитала книга [освен учебниците ].
Оставила съм си „Нека ти разкажа” близо до мен.Отварям я и чета.Почти всеки ден препрочитам по някоя приказка.И не защото не съм ги запомнила с първия прочит, а защото всеки следващ ми носи все повече емоции и онова гъделичкащо и галещо сетивата усещане, което е носено от проникновението.Всеки един нов извод или приравняване с мои реални приказки е някак красиво.Четеш и се оглеждаш в себе си и знаеш, че ще намериш нещо или всичко за себе си само в няколко реда от приказката.
Често си мисля за човешките отношения.Опитвам се да ги разбирам , а и да ги упражнявам.Само с мислене не става.Доказано е.И днес така си мисля.Обикновено търсим пороците у другите и забравяне проекцията им в самите нас.Отворих „Нека ти разкажа” търсейки точно определена приказка.Поджожда на мислите и настроението ми.В никакъв случай то не е лошо , по-ското лежерно препускащо :)

„Глухата съпруга” из „Нека ти разкажа” –Хорхе Букай

„Един човек се обажда на домашния си лекар.
-Рикардо, аз съм Хулиан.
-О, здравей!Какво има , Хулиан ?
-Ами виж, обаждам ти се , защото се притеснявам за Мария.
-Но какво й е ?
-Започва да оглушава.
-Как така да оглушава?
-Да, наистина.Трябва да дойдеш да я видиш.
-Добре, но човек обикновено не оглушава изведнъж, не е и болезнено.Доведи я в понеделник в кабинета ми , ще я прегледам.
-Да не мислиш , че можем да чакаме до понеделник ?
-Как разбра , че не чува?
-Ами...като я викам , не отговаря.
-Виж, може да е заради някаква дреболия , нещо като тампон в ухото.Ето какво ще направим: ще разберем до каква степен е глуха Мария.Ти къде си сега?
-В спалнята.
-А тя къде е?
-В кухнята.
-Така.Извикай я оттам.
-Марияааааааааа...!Не, не чува.
-Добре.Иди до вратата на спалнята и я извикай в коридора.
-Марияааааа...!Не, изобщо не чува.
-Чакай , не се отчайвай.Вземи безжичния телефон , тръгни към нея по коридора и я викай , за да видиш кога ще те чуе.
-Марияаааа...!Марияааааа...!Марияааааааа...!Няма начин.До вратата на кухнята съм и я виждам.С гръб към мен и мие чиниите, но не ме чува.Марияаааа....!Нищо.
-Приближи се още.
Мъжът влиза в кухнята, приближава се до Мария , слага ръка на рамото й и креши в ухото й:
-Марияааааа....!
Побесняла, жена му се обръща и вика:
-Какво искаш?Какво искаш, какво искаш,какво искаааааш...?!Вече десет пъти ме повика и десет пъти ти отвърнах „какво искаш”.С всеки ден ставаш все по-глух, не разбирам защо просто не отидеш на лекар...
-Това е проекция , Демиан!Добре ще е винаги когато виждаш нещо у другия , което те дразни , да се сещаш , че то е най-малкото (най-малкото!) и в теб.”

Истина!
Снимка:Internet

3 коментара:

Alhzar каза...

След дъжд качулка му се вика на твоето, не не, сега да да. В такива моменти винаги се сещам за нещо от Голямото напушване:
- Не човече, тия момичета знаят сами три думи "Спри, не и недей".
- Да, ама си им объркал местата, на мен винаги ми казват "Не, недей да спираш".

Анонимен каза...

"Мразя" е много издайническа дума. Сами не предполагаме, че така показваме собствения си недостатък. Виждаме треската в окото на другия, а не виждаме гредата в собственото ни око. Но боли и бягаме, рационализирайки. Нормални защитни механизми.
"Не спирай" да ги разчиташ. Поздрав ;)

Philip Danchev каза...

"Нека ти разкажа" е може би най-добрата му. Наистина не може да мине само с един прочит. Вторият го направих по притча на ден. Доста може да се научи от него, стига да имаме желанието и силата (май пак е клише, ама...) да погледнем и себе си. Новата му също е добра - "Да се обичаме с отворени очи", но ми се стори малко по-разпиляна, не така добре структурирана. Във всеки случай за мен си заслужава.

Публикуване на коментар

Hello, say something or just give me a smile. Kidness is essential.Thanks and enjoy your stay :)