Времена

Днес  хората са различни.

Вчера бяха онези , които винаги си търсил като сродни, а днес вече ги няма.

Постоянството като че ли се изтърка.Замина си . Като дъвката ‘Идеал’.Марката не е модерна, а и защо му е на някого да бъде постоянен в свят изпълнен с простовати дъвки. 

Днес хората са като хотел.

Вчера бяха онази гостоприемна гостилница , която си търсил в гората.В спокойствието на шкембе чорбата , задушевните разговори насолени с пот от хорце и тук- там някоя културна шапка.Постоянно ти се е искало да бъдеш там , да си почиваш и да се чувстваш като у дома- дори и сред пукащата емоция на утрешния ден , която пропива бъдещият ти артрит. 

Днес хората са като магистрала.

Вчера бяха онази пътечка, единствената която те води до постоянството на навика.Трънлива, с жълти малини , камъни и магерешки тръни.Но толкова позната.Винаги си знаел , че е там и те чака да се спънеш в неравния й характер.А когато минеш по нея си остава зад теб.Няма да ти се прииска да минеш отново, защото е дошло днес.А тя е стара, крива и постоянна.За какво ти е?!

Днес хората са като дървен материал.

Вчера бяха филизи, млади , зелени и жадни за парченце дъга.Усмихваха ти се през новите си тичинки и ти сочеха хоризонта на мечтите си.Галеха дори мисълта ти и ти даряваха свежия полъх на новото начало.Но някак бързо остаряха, днес.Повяхнаха, поизсъхнаха...замряха.Оставиха се да бъдат насечени за нечия камина.Да, ще бъдат топли, горещи дори , тлеещи- но дърва.

Днес хората са хора.

Вчера бяха хора с хората, днес са само хора.2 човека.Или повече.Плът, аорти, няколко ишиаса и една изтърбушена душа.

Утре.

{picture by 365q.ca}

Не зная!