21.4.12

Мръсотия


Бях написала текст за себе си.Емоционален като мен.Шарен.Объркан и много selfish.
Ама бях.Няма да го публикувам.
Дадох си сметка, че понякога е по-добре да запазиш себе си . Да сложиш табелка „интимно” на някои свои лични или не толкова лични черти от характера.Че на кого му е нужно да знае , че спя с две възлгавници , примерно.
А в момент на обида, отнесох белият лист с мислите си.Бях като буря.Пишех без да спра.Сега само чета.Не зная дали ми се пише още.Няма го онзи хъс , с който кликвах на бутона публикувай.Изморих се да пиша.Искам да чета.Много.
Искам да чета дори себе си.Мога.
Днес ще споделя този текст с вас, защото искам да се отърва от мислите в него.Не ми харесват.Но казани на глас са вече изплюти.Искам да ми олекне.



Живеем в мръсен свят.Свят на хора с бездушни погледи и светофарни преживявания.Свят без очила , свят без действия и свят предаден на прахта.
Живеем. Не  знам дали това е точното определение.Ама разбира се- живи сме.Мърдаме крайници, бъркаме манджата , научили сме се да боравим с всякакви копчета и машинарийки , дишаме , пием пре-някаква си вода.Живеем.
Тъжно ми е. Виждам самота в хората.Няма го хъсът за живот.Останало е само хищното докосване до насъщния.Виждам и добри хора, но те са  като сянка.Не им достига да прегърнат всички с емоцията си.А и не могат.Виждам и хора, които не знаят какво да правят с живота си.Живеят по начин , по който не им е угоден, но се нарича модерен.Биват изкормени , осакатени и импотентни- душевно.Грозни души на живи хора.Тъжно е.
Питам се дали ми е достатъчно да живея само за да се събуждам?Не.Искам да мога да бъда пълноценна, да имам мечти, цели , онези всички нещица , които произвеждат заря в душата ми и ми помагат да мисля с дни, години, планети, вселени напред.
Познавам грозни хора.Грози емоционално.Да се впиеш в човешката плът на чужда душа е по-болезнено за теб самия.Паразитният начин на живот е едно нагло преяждане с човешките чувства.Остава  ти само гола оригня.Повръщани животи, скелети от оглозгани сетива и още толкова трупове на някога цветни души. Дали има такива хора...има.
Като малка, а и понякога сега , вярвам че всеки човек е създаден с мисия.Никога не съм знаела своята, но съм се опитвала да се добера до нея.И ако не успея, ще бъда доволна, защото съм останала човек.Кауза , която се оказва недостижима за саможивните нрави на гражданите на света.Трудно било.Защото изкушенията били много.Хм.Отново става дума за опаковки с безумна цена и минимална стойност.Нима една парцалка на стойност 300 лв  би те дарила с достойство и мотивация за живот?!Може би аз не разбирам. И така ми харесва.
Тъжно ми е още за природата.Тя ни гледа, търпи извращенията ни и ни се смее.Гърлено.Така и не прозряхме силата й , от която можем да се възползваме.Дори забравяме да си почиваме на онези слънчеви полянки , обагрени с полски цветя и аромат на сезон.Камо ли да дъвчем трева и да си подсвиркваме , обляни в светлината на безгрижието и носещи се върху вълната от скрибуцащи звуци от старо колело.Заменихме разходките в парка, с разходки в мола.Лишаваме и децата си от зелено.А зеленото е успокоение, пълнота, емоция и толкова много пеперудки.Рози.Люляци.Вместо това букваме почивки All Inclusive в 5 звездни хотели  в чужбина и се отдаваме на плюскане.И аз съм била на такава, но не тропам с крак да си почивам постоянно по този начин.Не е моето уединение и не позволява на душата ми да звъни.Бляскавостта на хотелските звезди няма да измие мръсотията от душата ви.Но може би пак аз не разбирам. Затова предпочитам да се прибера у дома ( наистина у дома, в Хасково, в България) , да хвана мама под ръка и да отидем на нивата.Да прекопаем ягодите, да се изпотим и да си подарим часове на щастие, волност, дишане, живот.И ще поливаме, ще се смеем, ще си подсвиркваме на връщане.Ще заспим като хора, у дома.Там където има истински звезди, истински хора, неуморим живот и още толкова много пеперудки.
А наоколо ще е мръсно.А дори не се опитваме да разчистим плесентта от живота си.Не.Хората се примиряват.Стават овце, без да се иска от тях.Закърняват.Линеят.Чучела.Плашила.Бездомни  и черно-бели керемиди на утопичен дом.А черното и бялото всъщност са прекрасни цветове.
Понякога казвам на приятелите си да бъдат хигиенно-предразположени към случващото се в света или казано простичко да пазят себе си от излишни похищения в лицето на чуждия живот.Не е необходимо да преживяваш цялата мръсотия.По-добре изчисти себе си.Не е толкова трудно.
Букет цветя на масата.Усмивка.Пожелание за лека нощ.Мълчание.Простите неща от живота не са модерни, но са онези от които имаме нужда за да сме хора.Чисти.С души.



9 коментара:

Kайти каза...

Дано ти е олекнало :)

Tania каза...

Казано от душа!

traiana каза...

Опитваме се, колкото можем:)Не винаги успяваме, за жалост............

Lil каза...

Олекна :) Оказа се, че и други са намерили свои мисли в написаното, което мен лично ме радва :)

Unknown каза...

О Лили, какво така силно те е разтърсило и огорчило, че е така ... така е , но чак ме боли като чета ...
Само едно мога да кажа и не спирам да си го повтарям ... грижа се стриктно за "хигиената" в моя живот, искам да съм по-добра, въпреки лошото с което се сблъсквам, искам на пук да виждам и да се радвам от сърце и душа на всяко цветче и пчеличка, на целия красив свят, макар всеки ден да се сблъсквам с онази ... грозната му част, искам децата ми ... да ги науча да умеят да се радват и да не се потдават на негативни мисли и влияния, без да ги лиша от чувството да бъдат критични ... трябва да изискваме за да получим ... оффф май много се отплеснах, но много ме мъчат подобни на твоите размисли ... много и все въпроси ... задавам си много въпроси ...
Поздрави Лили :)

Lil каза...

Иве, не ме е огорчило, просто се случва пред очите ми, а аз не мога да го променя.Както и да е.А ти си толкова добра и чаровна, че няма начин да не бъдеш позитивна.Гуш♥

Neizi_ss каза...

гуш и от мен ...знам, че знаеш, че не съм от модерните хора и обичам простите неща от живота ...като клончетата люляк които любимия е откъснал от храста пред блока, като слънчевото зайче танцуващо по стената ...благодаря ти за написаното ..., защото сега знам какво трябва да направя ..., за да отпуша клапана ...просто да отворя белия лист и да го опустоша ♥♥♥♥♥

Lil каза...

Ти винаги си знаела Фифко♥ И можеш!Пускай душата на разходка и да олеква.Обичам те ♥

Миа каза...

Прегръдки и от мен Лили :)) Макар да не пиша често,те следя редовно :))Тези мисли тревожат и мен от време на време като се сбъскам с пореднат "овца" (човек)..но и аз като останалите коментирали се старая да живея цветно :)) Да се усмихвам на ей онези малки неща,и се надявам че възпитам по именно този цветен-шарен-усмихващ начин детето си.:)Усмихни се :))

Публикуване на коментар

Hello, say something or just give me a smile. Kidness is essential.Thanks and enjoy your stay :)