Беше праз май.Тази година.Успяхме да се приберем в България. Моите приятели са свикнали да четат за пътешествията ми и да гледат снимки.Този път нямаше снимки, нямаше разказ, нямаше нищо.
Има дни като днешния , в които не искам да има огледала около мен.Не искам и очи.Впити в кривото ми настроние.Нищо не искам.Защото, ако поискам- може да не бъде истинско.Не харесвам състоянията си.Искам си настроението и усмивката обратно.Веднага!
Има дни като днешния, в които съм човек в лошо настроение, много лошо.Вредно за самата мен, вредно за околните, за всичко и всички.Но съм човек.Полагат ми се и такива дни.Да бушувам, да мрънкам, да се дразня дори от себе си , да псувам , да троша нерви.И всичко това, за да осъзная на следващия ден колко е било тъпо, глупаво и абсурдно да бъда такава.Но аз имам право да бъда такава.
Бях написала текста, който ще прочетете по-долу веднага след завръщането ни от родината.Сърце не ми даваше да го постна.Защото ми се искаше, и още ми се иска, да не е така.Аз да греша.Аз да съм видяла всичко по грешния начин.На мен да ми се е сторило тъжно.Но не е.Настроението ми днес е точно толкова тъжно, колкото е тъжен и този текст.
В България е хубаво!
Родина.Патриотизъм.Любов.Красота.
Приоритет.
Под масата обаче винаги стои една изненада.Та нали сме държавата на „втория начин”.Пуста балканска изобретателност.Даже никак не е балканска, чисто нашенска си е.Made in Bulgaria.
Тук е моментът да изригнат всички патриоти, националисти и всички горди български граждани.Да извикат шумно и типично каруцарски „ Шшш, ти Българка ли си ма?”.
Съм.И съм горда.Няма как иначе да е.Но реалността има очи и те нямат късогледство и не носят розови очила.
В тази почивна база, всичко е с добавена стойност, без отстъпки , но и без резервации.Така се случи, че е по-евтино да си на хотел в Италия, отколкото у дома в България.Хубавичко ще те осолят, после ще те изпекат до степен алангле(щото’ токът е скъп) и ще те налагат с тъп нож за десерт.
Разбира се, че съм против.Не съм съгласна.Искам всички да имат право на избор, дори и той да се ограничава до вратна пържола или телешки шол.Но за съжаление менюто е съвсем друго.All inclusive се появява само след Total , навсякъде.И обикновено е със знак плюс ( колкото се може по-голям).
Чудите се защо едва ли не роптая срещу милата, родна и толкова свидна за нас – България.
Не роптая.Споделям тъжни впечатления .Тъжни е ключовата дума ( за евентуално недоразбралите).
Логично е да уточня защо ми е тъжно за родната България.Или по-скоро е наложително , за да не ми лепне някой етикет „хейтър”.
Всичко е Небългарско.Това ми е изначалната гледна точка.Не че и преди година не беше, но като че ли не беше чак толкова безвкусно натрапчиво.Тук отново се сещам за столовата и миризмата на тлъста бобена чорба- вряла в казана и умело бъркана от леля Мара.Това ми липсва.И пилето с картофи, и кюфтетата , и огромните порции паниран кашкавал с гарнитура зеле с моркови!Искам си и киселите краставички и сутляша.Вместо това получавам испански джолан , марокански не знам си какво и египетски домати.Ай сиктир бе...пустинни френки.
В почивната база също има удобни легла тип пружина, хотелски чаршафи с печат и колкото душа ти сака хлебаркоподобни лазещи компаньонки.Мъка....но се мъчим.
Изумена съм, че съгражданите ми тихо и смело приемат родната действителност.Това надминава овчия синдром и не знам на какво да го оприлича.Дори ментално увредените хора имат усещане и желания за добра и здравословна храна, прилични условия за живот и усмивка.Хайде бе Българино усмихни се да му се не види!Омръзна ми да гледам бетонни отливки със сърца.Грозотия.А България беше една щастлива и весела маса, с усмихнати гости с огромни сърца, прегръдки и топли взаимоотношения.
При мама и тате е разкош.Там я има топлината.Има го усещането за дом.
Но в почивната база абсолютно и неизменно влизаш като гост и биваш обслужен „подобаващо”.Майната й на касовата бележка!
Искам да мога да променя всичко.Бързо и ефективно.Иска ми се да е възможно хората да са добри.Да си припомнят човещинката в себе си и отново да могат да се усмихват без пресилена ленивост.Искам да могат да са спокойни, да спят дълбоко и да се събуждат с желание за новия ден.Като на почивка.Искам да нямат етикет „Българин”.Искам да сме хора!
Не съм разочарована от високите цени, тока, парното, праха, мръсотията и още хилядите последствия от стоицизма , който проявяваме в търпението си към реалността.Не.Това са само обстоятелства.Но Българинът не е.Българинът е история, гордост, планина, сила!Забравихте ли?
Тъжна съм заради хората.Тъжна съм заради съседката, която и до ден днешен използва външна тоалетна.Тъжна съм заради децата, които знаят къде е Китай и какво идва от там, но не знаят какво е бустан.Тъжно ми е за възрастните хора, които с мъка броят стотинките за хляб и мляко.Тъжно ми е за политиците, които се давят в лакомия, защото така винаги е било.Тъжно ми е за младите хора, които мислят първо за чужбина, а после за ваканция в Почивна база България.
Тъжно ми е, че на мен ми се налага да НЕ бъда в България.Тъжно ми е , когато търся евтини билети, за да похарча спечеленото с пот за нещо Небългарско.Тъжно ми е , да ни гонят- защото всяка почивка има своя край.
И въпреки тъгата, негативността и всичко останало, с което се сблъсквам/х/те - Аз Обичам България!
А тази гледка е най-чаканата от всеки един Българин , който по една или друга причина е в чужбина.Българското небе!
6 коментара:
Тъй като тази тема ми поражда агресивна позиция, няма да говоря много, ще кажа само едно- като себе си в чужбина, хич не милея и да видя българско небе.
@Omnia, давам ти още 3 месеца и това небе няма да ти излиза от главата- вярвай ми :)
Лиленце, аз винаги ти вярвам, но прекалено много злоба натрупах към всичко, де що е бг и се познавам- скоро нема се очистя от нея. За сравнително краткият си живот, нищо добро не съм видяла нито от държавата, нито от народа.
Не съм патриот и няма как тепърва да стана. Ще е доста лицемерно от моя страна.
Носталгията е до време... Много емигранти се опитват да запазят добри спомени и таят надежда за бъдещето на родината си, но рано или късно идва отрезвяването и си дават сметка колко изкуствено е всичко това.
И патриотизмът се превръща в разочарование, а патриотите в хейтъри. Неизбежно е, защото придобитата в странство база за сравнение учи на обективизъм и ни пречи да кажем на бялото черно.
Това са общо взето наблюденията ми след 18 години, 5 месеца и 13 дни живот зад граница :-) Видях много хубави и направо чудесни неща в чужбина и нито една положителна промяна в родината си. Вие сами преценете доколко съм прав...
След 15 години в страстване се прибрах преди 5 години с мотива, че вече остарях и е време да престана с номадският си начина на живот.Дойдох си с много надежда , настройки и прочие илюзии.Но това няма значение.Значение има само това:-разбрах,че моето странстване не е приключило и че трябва отново да поема Пътя за да оцелея.Дори и на моята възраст!!! Не искам да изпадам в подробности, защото много, ама много съм ядосана...
И аз като изпратя децата навън(едното до месец, другото след две години), вече няма да има какво да ме задържа тук. И няма да се върна.
Публикуване на коментар
Hello, say something or just give me a smile. Kidness is essential.Thanks and enjoy your stay :)