~ Лачена история ~

Добър вечер :)

Имам леки съмнения , но никакви колебания, че този разказ съм го публикувала в момента на написване. И така да е, не ми пречи да повторя. Харесвам си го.

source : internet 

Днес съм висока, лъсната, малко дрънкаща и черна.Сутрeшният тоалет премина  не толкова нежно и безкористно, но хигиената е важна.Не получих гланц , но какво пък – пак блестях.Знаех си , че вечерта ще стоя на тъмно, изкаляна , но поне подредена.Поне няма да стоя в клетка, като онази с панделките и ниската талия...ужас!

После тръгнахме ( на работа) и вървяхме.Поздравих есента от близо, дори се заговорихме с еднин жълт господин от парка за постмодернизма и климатичните аномалии.Голям симпатяга – малко накълцан и леко оръфан , но иначе снажен и цветен.Усмихна ме, но нали са ми казвали да си затварям устата, та си останах с душевен кикот някъде към горния прешлен.Вървяхме изправени, леви-десни, десни–леви; понякога се обърквам , защото тя притичва, надскача някакви огледални мокрости и после пак ме оставя на мира, да си вървя спокойно.Шляп-дрън, шляп-дрън.Много е досадна тази металната.Отгоре на всичкото е подвижна и ме удря отстрани,студена е!

По някое време ( още е сутринта) тя спря.И аз спрях , другата също.Чакахме.Ужасни шумове има по този маршрут и не чак толкова привлекателни места за почивка.Или ще са каменни или полепнали с няквки странни , шумолящи нещица.А най-неприятно е да те настъпят.Тогава се съюзяваме с нея , тя винаги ни защитава и се опитва да отбегне момента на допир с врага.Но само понякога.Още съм млада и не съм преживяла сътресението , онова с тротоара , но ония от втория етаж ми казаха , че боляло.

После изкачвахме едни стълби-тя не ги обича, но ние й помагаме.Пак покой.Видях една стара позната от съседния град.Беше се накиприла с нова прическа , лакирана, лъсната ...дори си имаше нова шапка ..тюх , ама й личаха годинките.Поздравих я глухо и някак премерено , а тя врътна острата си опашка и ме цапардоса леко по тила.

-Здрасти ...нова си още , м ?

-Че за кое да съм нова ?

-Ами не си ходила още на събрание , нали?

-Не.Но ще отида.

- Ха,ха – май са ти отредили място само в офиса.

-Не знам , още съм нова!

Замислих се , чак ми се искаше да се почеса по плешката, но тоя цип нещо ме стегна.”Събрание”...какво ли ще е това?!Сигурно ще е като преди да дойда тук.Много колеги, събрани на едно място, подаващи нос над подиумите и намигвайки на съседа с велуреното яке.Звучи забавно, но не съм сигурна.Ами , ако ме забрави на някое такова събрание...

През повечето време , благодарение на нея си почивахме ...но то омръзва.А и вечер наистина е тъмно , дори забравя , че и ние обичаме да си говорим.

Мина и този ден, заспахме- прави- но гордо изпънати.Сънувах , че съм принцеса в меко , цикламено и топло палто.Някой решеше къдриците ми и пееше.Возих се на лъскава каляска , със специална капра и кочиаш.Беше толкова хубаво.

Утре пак ще съм висока, лъсната, малко дрънкаща и черна!Нищо , че съм дясна обувка!

{ поръчка }

Сигурна съм, убедна, знам!

Това е мнението ми за приятелите по поръчка. И да, има такова понятие.

Затворете очи ( след поста) и тогава се съгласете . Евентуално.

***

Всеки един от нас има нужда от приятели.Всеки иска те да се верни, от детските години , да са винаги до вас. Звучи толкова простичко, елементарно и човешко.Да!

Ама надали.

***

Ина от ул.”Поройна” си е поръчала приятелка за излизане.Драсна ми у фейсЪ.

„Който и да си ти/тя/оня/тоя ( все тая) искам да ме чуеш.Ама сега, веднага ( подсмрък).Много,ама м-н-о-г-о искам ( не, не ферарито и оня с опънатите дънки, не сега де) приятелка. Да, да-точно приятелка.Гледаш ме умно и ми се чудиш- знам аз. Правилно си прочела ( сигурна съм вече , че си тя) – искам приятелка.Да живее близо до нас, да е слаба, по-ниска от мен и не чак толкова хубава де.Да има пари. И ако може, ама не е задължително- да има и хубав брат ( от ония , ти се сещаш).Да може да се гримира, да има супер яки френдове във фейса и нов телефон!Колата после.Ама, искам я бързо.Хайде, прави си там каквото правиш и утре да е новата от класа.Мерси.”(усмивка и хиксче).

***

Мария от ул.”Малина” си е поръчала приятелка за съвети.Изпрати ми мейл.

„Здравейте.Пиша Ви по повод обявата за приятели и способността Ви да доставяте такива. Бих желала приятелката ми да бъде доставена в  най-скоро време и според изброените по-долу характеристики.

-брюнетка ( по възможност, разбира се)

- образована ( поне в рамките на допостимото- Магистратура)

- разбираща ситуацията и реалността и способна да предостави реална преценка в реално време

-профил в linkedIn

- познания в сферата на психологията

- да бъде на разположение в работно време и евентулано почасово през уикендите.

Бих желала да получа и допълнителна информация относно условията за връщане на продукта.

Поздрави,

Мария.

***

Юлето от 6-я етаж  си поръчва приятели за купон.Знам, два пъти на ден ми крещи през терасата докато простира.

-И да не ми допляскаш някоя простакеса от ония с джофренските муцуни, че кат’ я докопа моя Пешо и само на парцалка ще ми стане.Па гледай на чвяк да мяса де, да не е от ония дет’ се в ъгъла навряни и гледаш ги, аха и ке си резнат нещо- я вена, я някоя сланинка.Аааа и да не забаиш’ у нас се пие домошарка, яде се шопска и шкембе с  много чесън.Ай чи ми изгоре фасуля.

***

Обява няма. И трите имена са измислени. Но идеята е истинска.Затворете очи и  ги вижте. Те са до вас, дори и далече в километри. Те са във фейсбук, във всички медии, пощи, телефони, таблети. В ума и сърцето ви. Те, приятелите.

В най-добрият случай , реален такъв, имате шепа верни приятели или един. И сте щастливи.

Бъдете. И внимавайте какво си поръчвате.

текст: аз  снимки: internet 

p.s. а защо в женски род. не знам . усмивка.

Смачкана суета

Жена си и искаш да изглеждаш красива.Е, хубаво де!Никой не ти взима това право , стига да е в нормите и най-вече да е лицеприятно за околните.Че нали красотата щяла да спаси света?!

Чудите се защо ми е да коментирам женската красота?!Ами след сутрешното опулване не се сдържах. Казват , че не било културно да увисиш чене на публично място и да се вторачиш по минаващия субект (видно вторачване), но....И то какъв субект. Възраст около 50 + (може и да не са личали и плюсът да е относителен) , къса руса кошница, бръчки , свиснал задник,  прилепнали дънки, кожено яке иииииии черни обукви на бели раета с ток 15 см!!! Е как да не се възмутя!!! Огледах се, не бях само аз!Разбира се всичко това се случва на столична спирка.То къде другаде ще видиш подобно нещо да се разхожда рано сутрин. След няколко секундния шок , мисълта ми започна да работи и да се чуди аджеба тия огледала за какво ли са?!То хубаво да си сложиш макиаж, па и прилепнали дънки , но да ги увисиш на закачалка със стойка от тия сантиметри , пък и най-демонстративно да си полюшваш кожляците пред хорските очи/ла...епа дойде ми в повечко. Обувките....ах , тези обувки. Търсих дълго време подбни в интернет ( и какво още видях ...ле-ле-ле).

Подобието е следното:



О!бувки

А на какво още се натъкнах докато търсих горните ....[опул на max]


Дали са на колелца?!




Язък за цветята



Направо ми се изпари всичко женско/дамско/нежно.Качих се в трамвая и само за момент се сетих , че ако нещото ме последва може и да ме настъпи с онези О!Бувки!!! Седнах , прилепих чантата скромно до себе си и се замислих. Тая женица не е за смях...по-скоро за съжаление. Но и това нямам право да правя.Тя се мисли за красива. Излезнала е да се покаже и да обере малко овации и определено няма верни приятели , които дори леко да й намекнат , че точно това не е нейния стил.След това минах на хипотезата, че късно е родила и сега има щерка на 19/23 , с която си менкат обувчищата.Тц...това също не ми се вижда правдоподобно.Преминах на чалга-модата (‘щото нали обувките). Но пък запецнах на коженото яке ...някак рокерско беше. В крайна сметка не намерих логика (за себе си) - защо тази жена ходи на тези чудовищно високи обуща.Ми то е трудно бе. Аааа..допълнението : тънък ток, също с черно-бели лентички+ такива на подметката.Баси!

Предполагам, че и моята скромна особа е била обект на подобни трамвайни размишления, но поне краката ми не са били мъчени на такова чудо ( упсс...само веднъж , но токът беше по-дебел, а и имах бал!!!).После прилежно си ги носих в ръка и съсипах копринените чорапи подарък от мама.

А дамата-обувка от тази сутрин ми смачка цялата представа за суета.

Трамвай №6

Около 18:30.Младите се прибират от работа, а тук-таме се потропва с бастунче и се чува шушу-муши на специалните вълни на слуховите апаратчета.

Качвам се от по-ниската стълба, че едвам се влача и се премествам като магнит...туп-туп.Позиционорах се на сравнително широко местенце в компанията на двама симпатични пенсионери.Да, той имаше лъснати обувки, които са има-няма колкото него на възраст, шапо тип идиотка, слухово апаратче , деликатно набутано в дясното ухо.Да, тя беше чиста, спретна бабетка, в спортни джинси, кларковете на внучката и рогови очила.Да,те си говореха.А аз се усмихвах.

Тя:Тази сутрин се качвам пак на шестицата с Митко.Беше около осем и половина [реститутките с кореняк-софийенско потекло говорят на книжовен език (ма моля ви съ’)].И какво мислиш виждам?!Само беловласи идиоти.Та и ние.

Той:Гледа я с интерес и накланя слух и главица все у десну!Усмихнат и очевидно заинтригуван.

Тя:Митко все ми се смее, ама то си е верно.

Той:Кое?- пак с усмивка

Тя:Че наричам трамвая дъртовоз!

 

И все още продължавам да се хиля!

*случката е истинска с днешна дата :)снимка:Internet

8,00 часа тът-тът /с истерично увеличаване/,дигам 'щорите' и се ориентирам в замъгления хоризонт на собственото си полезрение.Изхлузвам се от леглото в опити да не тресна натежалата си тиква в някой ръб и мъчейки се да нацеля правилното ляво/дясно на домашните ми хлепки тип прашки /кой пък ли моден идиот измисли това наименование не ми е много ясно/.Втори опит за изпружване на сънливите ми клетки и прещракване от дясно-плешка с шип-чудно за дъждовно време,боцкЪ като полезната иглотерапия ,ама и изтръпва като досадно напомняне на годинките ми и артритя или плекситя..не му знам медицинското име.Седя изправена ..забила поглед в пролуката между жълтите пердета и се пуля между жълтите къдрички ..буря,вали!Още по пижама се целя на домашно облекло.Цъф..дясното око се събужда първо заедно с пробождаща мисъл някъде из заспалите ми мозъчни клетки...отново напомняне,ама свързано с бърза реакция.Не ми харесва и решавам да забавя изпълнението ,обличайки се.Лявата ми част още спи и някак олигофренично се опитвам да вмъкна левия си крак в крачола на панталона си-връзки..баси оплетох се...що ли имам връзки на крачола...обличам се.Мисълта дзънка..няма цигари и кафе..Цъф и лявото очо ,заедно с всичко останало започва да съмва..закъсняло,ама се перчи и ме бута да търся други хлепки-външни,пак тип прашка.Минавам през банята и забучвам поглед в огледалото.Изгоряла крушка над него-майната й,не й е времето сега;косата ми...тотален кошер от разчорлени букли говорещи си на неразбирем ,рошав език;шнола и хайде до магазина.Сигурно съм изглеждала като дърт пияница след бурна нощ ,щото' продавачката ми се усмихна и даже не ме попита к'во искам.Дава-плащам-home!

Кафе с цигра и Бареков-тук започва истинското събуждане.ЧЕЗ-ооооооооо,пробужда се циничността ми и започвам да псувам на ум и да си припомням всяка шокова терапия от сметките за ток.Слушам как някакъв мазник /говорител на ЧЕЗ/ се поти над провокативните питания и острия език на Барека.Нямало никакви основателни оплаквания,потребителите незнаели къде да си подават жалбите...грррр.Усещам как сетивата ми застават в бойна готовност и щръкват като онези ми ти бодлички на икебаните.В съзнанието ми се наместват брутални сцени с главен герой въпросния мазник със запотени очилца и омотан кабел около врата,молещ да НЕ пускам ток!Втора цигара.Навън притъмнява,тряска,нацупва се....заваля!Задуха...тупур-такър...Ей т'фа ся кво е?!С две бързи крачки стигам до терасата и к'во да видя.Черният кухненски кош се мята обърнат с дупето нагоре по теракота...топур в едния край,такър в другия.Отварям вратата и студени капки дъжд ме шибват през лицето..мамка му..докопвам коша и го прибирам.

9.00- Новините,последна цигара и обличане.Чадър,цунка за Довиждане и марш към спирката.Тракам по стълбите с високи чехли с две каишки и си мисля,че червеният ми лак май е наполовина..ама май ,нали все пак съм зле с очите и си напомням прогнозата..Чолаков каза 24 гадуса с дъжд...бива!

Излизам и ме побиват тръпки.Вали та се къса,студенуууу а аз по чехли и къс ръкав...****** по прогнозата и по себе си че вярвам.Отварям чадъра и тръгвам "бодро".Шляп,шляп..подминавам няколко локви ,на следващата цопвам баш в средата..гадост джвакам...джвак,джвак.Някви дечица сгушени в мушамяни якета с качулки минават покрай мен и пльосват безмислостно във всички локви...бам капки кал по панталона ми..Поглеждам ги кривашката ,а те ми се хилят.Поогледах се у витрината на Бързото хранене..па нищо ми нямаше.Погледнах се и у следващата и аз се ухилих..ахаха чадърът ми е бял на футболни топки!Много колоритно и вървежно,хеля си пасва с червения лак ,официозния пантулон и зелената туника..смях!

Продължавам,стигам на спирката и си чакам примерно "влакчето на ужасите"!Качвам се както обикновено ,културно и си дупча билетчето.Забивам поглед през джама и чакам да спра да се клатя и подскачам кат' джибри в буре...

На спирката на Пиротска се качва обикновения бабешко-дядовски поток.Вече свикнах и с миризмата на мазни баници и чесън,на готвено,на нафталин -абе на кво ли не антиприятно,ама никога няма да свикна с овчото поведение и неглиже презрение на пенсионерската гилдия към новите технологии,а именно към уредите за таксуване на картите.Бях точно до един такъв и се дзверех на надписа : Уредът е временно изключен,моля да ни извините.Качва се човечец на средна възраст с голяма пазарска чанта,вади карта слага я..тут-тут и айде прибира я.Викам си..трай си моме!Наближава мокра бабетка със спластена косица,белеещо се теме и червени,каносани краища.Носи торба по-голяма от нея и се тръшка на свободната седалка до въпросния уред.Напъхва торбището между изкривените си от годинките ноги и вади заветната карта ...тут-тут..поглежда,надига поглед,свъсва двата косъма останали й като вежди и пак слага картата ..тут-тут...тц..усети се викам си аз..нъцки.Започва да прави разни кръгови движения на апаратя,бае му!Един,два кръга-оцъклен невиждащ синия екран и ситнежния шрифт,поглед.Трети кръг и учуден поглед насочен към мен..

"Ъъъ..изключен е!"-аз

"Ам да йе изклучен..да йе изклучен,я ко' съм виновнъ"-тя

Тръш на кожената седалка,изкарвайки въздуха й и произвеждайки звук 'шляппп'.

Моята спирка.Работа.Малоумни жабари,които не се знае кога бачкат и кога не.По време на работния процес и по-точно в точката му на кипене установих,че съм "хакер".Незнайно как си обърнах монитора на 9о градуса!Погледът ми беше меко казано овчи,опулен,смълчан и ококорен.Мишката по екрана и тя на 90 градуса,а аз се мъчех левашки да действам с килната на около 45 градуса тиква и още по-ошмуглен поглед.Звънях за консултация и се оказа,че съм първият идиот,който без никаква идея си обръща монитора по този начин.След хиляди превъртания на лентите по целия екран,най-сетне белият тигър от монитора ме погледна от правилния ъгъл,право в очите.Никва идея как съм успяла да се докопам до графичните настройки ,та и да обърна всичко в такава посока.Справихме се успешно.Но нервичките ми бяха някъде към момента на скъсване и възпроизвеждане на мощна,люта,селско-каруцаркса,нашенска псувня!Все пак се справих и с нея и я оставих безмълвно да си отлежава в бушуващото ми съзнание.Дето викаше Фифка,картина има,говор няма :P

В един момент се бях замислила,че този ден може и да завърши като ме измъкват премляна изпод някои релси или ме натикват в усмирителна риза,докато се опитвам да наритам някое бабе.Тц..и по-добре.

Прибрах се успешно.Точно си оставям пазарските торби на масата и се насочвам да отворя прозорците за свеж въздух.Ха,гълъбче на парапетя.Тичай за фото.Грабнах го,фотнах го,а то реши да оставя топлия си отпечатък от закуската или обяда баш на теракота .Пльос и отлетя.

Какъв ден само!И само един...А може и още щуротии да е имало,ама дописвам горното в Събота....та не помня!

С днешна дата събуждането е малко по в релси,все пак е Събота.Мотам се по пижама,с мисълта че наистина трябва да ставам.Допивам си кафето и чакам далечни гости.

Епа,юбаф ви уикендь! :)

п.п.Гълъбската снимачка да се смята като част от проектя ми- Петъчно фото!

9+ и мирис на уикенд

Не е за вярване.Тц!Не се замотах ужасно много в собтсвената си мотаница,както се случва всяка сутрин.Това било типично женска привичка,ама при мен май е доста силна изразена.Как да е.Та каква почуда.Качвам се в трамвай 9 (както всяка сутрин де,освен ако няма някакви екстремни ситуации) и какво мислите?!Топличко,почти няма правостоящи,а на онова издигнатото ,зад ватманската кабинка ,прилежно наредени вестници.Тишина,няма манджи,няма смрад,няма блъсканица-спокойствие.Ей на това му викам аз изненада по трамвайски!Наистина малко се шашнах в началото,но пък к'во и това е възможно.Явно преди това е минал трамвай и е иззел тълпата от спирката -с това си обяснявам безлюдието.Парното-на ватманката й е студено!Вестниците-страхотно откритие на разносвачите.Все пак във всичко си има логика!Не може ей так просто да е толкова приятно пътуването в трамвая!

~~~~~~~~@~~~~~~~~~~

И още повече-днес е Петък!Най-чаканият ден от седмицата.Не е нужно да изпадам в лирически отклонения ,за да се разбере,че мирише на уикенд!По-чудесно от това няма!

Последен напън за седмицата и дано получа това,което очаквам -в противен случай бих била доста недоволна и определено ще намеря начин да го покажа.Едно че ще омрънкам всичко и Васето ще ме смъмри,друго че ще си попсувам на воля по домашному.Не ми се иска да ни провалят плановете за утрешния пазар,така че искам пълна банкова сметка!

Хубав ден си пожелавам!На Васето по-малко петъчни нерви с кифлите!

®all rights reserved

Среща с манджата!

Да,манджата!Това едно от стомахо-чревните задоволства на сънародниците ни.Без време ,без час ,но задължително с привкус на чревоугодничество и миризмата на училищния стол от време оно.Да-точно онази миризма,от която като деца ни се пълнеха устата със слюнка,която преглъщахме с мисълта,че мама или лелката в стола днес са били в настроение.Голямо лапане пада в нашата държава!А тя манджата -дали е само и чисто наше си творение?!Не се знае-няма дефиниция за този готварски ,слюнкоотделящ термин!Има синоними,но те са международно-известни.Е след като няма ,можем и ние самите да дадем такова.Аз вече го направих!Но понякога това чудо на кулинарията няма нужда и да придобива форма-то се усеща-мирише!

Пиша всичко това само в една връзка-трамвайна случка 2 (след нафталинката).Седя си мирно и кротко и си се возя (културен пътник уе-даже с карта-фук) и на Пиротска (там обикновено по стъпбите зачукват бастунчета ,задава се смесена и непоносима миризма и дори се случва да усетиш как колелцето на някоя пазарска,бабина количка минава някак неусетно през крака ти!) се задава една заушена в плетената си шапка старица,свила бръчките си в шепата на опърпания си шал и носеща със себе си МАНДЖАТА!Е,няма такава миризма на запържен с червен пипер лук,къкрещи в старо олио и на бавен огън домати с незнайни подправки,най-често стрита чубрица или джоджен.Тежка миризма-дори в училищния или студентския стол не е толкова упойваща и въздействаща повдигащо на организма!Чак се ударих в прозореца в желанието си носа ми да избегне този вулкан бълващ тежка миризма.Но тя се настани точно до мен-нямаше къде да се обърна дори.Навря миризмата си в мен и си се сгуши в опърпаното като проскубана котка палтенце!Това не беше бабата,а манждата в нея!Вдишвайки на малки глътки се надяваш да прецедиш въздуха и да си вземеш от чистия (доколкото е такъв в трамвая) и си представяш бабичката наведена над старата си печка "Раховец" ,бъркаща доволно манджата с дървена лъжица!Туп-капачето и нека къкри.Бабето сигурно е било доволно,че е подготвила рано-рано манджата за обяд и има време да разнесе новината за това в трамвая и да се наслади на Женския пазар!Точно това зловонно бабе от трамвая тази сутрин ми се видя мила женица,нищо че пръскаше опусумски миризми.Но има някои ,които ти се струва че нарочно са се напоили с манджев сос ,за да смърдят.Е те хората правят кръг около тях ,за да се опитат да избягат от чудовището за носа им.Ето ти място в трамвая и никой няма да ти диша във врата,защото ти така смърдиш,че другите вече усещат и съставките на сутрешната манджа!

Нафталинката

Събудих се сама ,в 8.25.Крива.Всичките ми сетива наострени като бойни копия ,готови да пронижат всеки доближил се.Пих кафе,даже две-пуших,гледах сутрешния блок.Всичко машинално и без грам интерес.Докривя ми от отношението по телефона-много ми се изкриви всичко.Облякох се,марш към работния процес.Наближавам спирката на трамвая и срещу мен се задава кучкарка с 6 песа.Изпитвам ужас от кучета.Намалям и се чудя какво ли ще стане,ако някой от уличната порода псета ми скочи.Двоумя се между вариантът да го одуша с голи ръце или да крещя неистово от страх.Кучкарката свива в дясната пряка,аз минавам с облекчение надолу.Спирката в разкопан вид,многосгание и неработеща машина за минутите до идване на трамвая.Преживява се.Отразих го като факт.Преживях да изчакам и двамата пенсионери,които изкачваха трите стъпала на трамвая като видни планинари ,Витоша.Набутах се в навалицата и успях да се домогна до мястото срещу отворения (Слава Богу) прозорец.Слънчевите очила ме опазиха от гадното слънце,което убива уморения ми поглед.Но миризмата....тя не се преживява.Стоях си кротко.Усетих че някой се блъска -нормално.Направих място без да виждам кой минава зад мен.Туловището изплу пред мен,разперило величествено костеливите си ръце.Възрастна дама с мирис на нафталин.Disgusting!Де да беше само нафталина.Подвижната миризма против молци имаше прическа стил станах-тръгнах-нямам гребен.Бели коси,по върховете остатък от червена кана.Измежду бръчките и острия поглед се мъдри червило с цвят на керемида и изписани с някога бил черен молив.Лилаво шалче и светло лилава лачена чанта.Ощърбани ръкавици вероятно изхвърлени от внучката или някоя по-млада съседка.Миризмата не се понася.Усещам,че радостта ми от отворения прозорец ме възпира да се преместя.Вдишвам нафталиново-нафтения въздух и се замислям дали Нафталинката е в мисия.Неминуемо.Качила се от средната врата мисията е активирана.Бавно пробиване на път до предната част на трамвая и така привлекателните предни местенца до парното.Пречка-има хора,които не помръдват.Спира се и всява респект.Приплъзва лапа до пилона и се лепва над главата на жена на средна възраст,която видиш ли си е позволила да заеме полагащото й се място.Пристъпва нервно от крак на крак.Върти глава и в другата посока-наблюдава за освобождаване на терена.Трамваят скрибуца ,намаля и спира на следващата спирка.Бабето ме бута рязко,забелязала надигащата се жена.Бавно се настанява на "трона" си ,скръства ръце,повдига глава и морковените коси се помръдват за малко от спластеността си,свива керемидените си устни в кокош хилеж-Успя.Миризмата става непоносима.Хората качили се от първата и средна врата сбърчват нос.От ляво кисела тинейджърка се маца с фон-дьо-тен и се пъчи с брошката си-лъскава,розова пеперуда-незнайно защо закачена на ластика на суетчера й.Намазва муцуната си с поредния пласт грим и кокетничи уж само пред огледалото.Хвърлям й презрителен поглед през очилата и си казвам на ум "Е окей,видехме те-ама гледката не струва".Нафталинката не помръдва и като че ли изпада в летаргия от постигнатия успех.Трамваят продължава да си скрибуца по релсите,слънцето бие в очите ми,а миризмата продължава да ме упойва и да навлиза в ноздрите ми с всичка сила.Едвам издържам до моята спирка и бързо слизам,за да поема чист въздух.Нафталинката продължава пътя си като победител!

®all rights reserved