3 см щастие

Щастието мили ми читателю с е измервало.При това съвсем редовно.Бива изчислявано, премервано,  анализирано,  статистически прекатурено и изплюто от телевизора.

Преди дни получих покана за интервю  от репортер на bTV .Няма да излъжа, че се ухилих със сите си 32 зъбеца и чак подскочих.Много се смях,  то защото не знаех как точно да реагирам на определението „организация” отнасящо се към скромния ми блог.Бяха така любезни и да ми се обадят ( чак на острова),  но така или иначе интервюто не се състоя.Разбира се,  че всичко това си има и едно после, което обяснява заглавието на този пост.Стана ми любопитно аджеба какво толкова са искали да ме попитат, свързано със щастието и то на интернационално ниво.Serious.

Потърсих материала в сайта на медията и честно казано останах доста разочарована.Оказа се поредната статистика,  поредно измерване,  поредното перчене с номер в таблицата,  поредните 3 см щастие.Но по-интересното е начинът на измерване,  който мен лично мен ме хвърли в „хилеж, ама хилеж да видиш”.

Цитирам : 

„Индексът на щастието се публикува за трети път. Той излиза на няколко години, като за изчисляването му се вземат предвид удовлетвореността от живота, очакваната продължителност на живота и потреблението на енергия.”

bullshit in % 

Ъъъ....ъкам си.И как ще разбере бедният статистик колко аджеба аз съм щастлива като ми провери електромера.Ми то си е цяло нещастие да си платиш тока.Бахтибахти!!! Сигурно ако сготвя супа за 20 минути ще съм нещастна, а мазен джолан за 2 часа->щастлива!М, питам аз?! Удовлетворение казвате...нека почоплим.Ти Българино доволен ли си или това усещане си изгубил още с прокарването на тръбите за парно в първата панелка по Татово време?!Пак не искам отговор. Нека първо достигнем  до ниво доволен ,  а удовлетворението ще го трупаме после.Това откъм материалната страна на нещата и кризата, тока, парното...all those shits!

Но...в България рядко се намира другата страна на монетата.Защото ,  ако няма хляб,  няма хоро.Няма усмивки,  няма доволни хора,  няма нищо бе! Тук вече не съм съгласна,  предното да се чете като масовка.Мен лично всичко ме прави щастлива.Ще кажете ти си еди-къде си, печелиш еди-колко си ...дрън-дрън.Няма значение колко печелиш, дали имаш мазоли, дали си потен, дали си мръсен или просто си седиш на шибания , удобен стол в някой офис и климатика ти прави мозъка на плисета.Важното е да разбереш какво е щастието! А то въобще не е пръчка салам или кило домати.По-скоро твърд комат хляб и сол!Много се ядосвам , когато измислят нови линийки за човешките емоции.Хубаво,  статистиците затова са учили,  но аз не искам да ми слагат термометър в задника и да мерят пулса на душата ми.Ай сиктир бе!

123-то място.Ми кое  да е?!И вместо моето простичко обяснение за щастие , някакво пъпчиво юпи, ръкомаха със заучени реплики и проценти във физионимията на щастливец 123 по телевизора.

Мина ми еуфорията от поканата.Мина ми и  желанието да разказвам за щастието.

Ни никога няма да ми мине да бъда щастлива и да правя хората около мен щастливи.

Казах!

Преглед на целия ми профил [cv]

Аз.

A selfish post which I’ve never desperately need but thinking of .

Аз съм голяма.Висока.С големи живи очи.Plus size.

Аз съм жена.Сериозна.Често пъти на 13.Усмихвам се постоянно.Говоря с небето и слънцето.Ходя на сън.Хъркам , когато съм болна.Умея да разговарям със себе си.

Обожавам синьо и циклама.Не нося високи обувки, макар и да ми отиват (според мама).Мразя чоропогащи, слава на клиновете.Не носех поли.Обичам аксесоарите да доказват лудостта на душата ми.Искряща съм.Имам и периоди тип „градска мърла”.Не обичам да нося дънки.Маниак на тема чанти ( раници, торбенца, сакчета, куфари).Имам усет за подреждане.Тоест падам си по кутии, шкафове, купички, мастилници, огледала- Плюшкин.

Не обичах морето.Не виждам нищо на слънце.Къртица.Късогледа.Кафеви очи ( моите).Обичам да гледам.Всичко.Любопитна съм към света до нахалство.Мога да отида при някой странник и да го попитам най-абсурдното нещо на света.С усмивка.

Сутрин съм кисела.Крива.Непоносима.Разхвърляна.Рошава.Мотла.Мрънла.Обожавам ритуала с кафето и цигарата и изпадам в ужас , ако едно от двете го е хванала липсата.Аз обичам да пуша.Диагноза!Пиех черно , късо кафе.Лятното с бучка лед.13.Сега пия нес кафе с много мляко и бучка захар.С цигара.Цигари.Обичам да пия кафето си навън и не понасям задимени помещения.Не обичам пепелниците.[не замърсявам природата, използвам рециклиращи се метални кутии].Не помня да съм искала да откажа цигарите.И не искам.

Обичам да ям.Тотален чревоугодник.Личи ми разбира се и това ни най – малко не ме притеснява.Обичам да опитвам нови вкусове  [ като гръцки люти чушки пълнени със сирене и заляти със зехтин или паниран октопод].Обожавам морската храна.Китайската.А благоговея пред италианската.Мразя сушени домати.Парадокс!Умея да готвя неща, които на МЕН ми се ядат.Със същият успех ще направя и вкусна мусака за любим човек.Готвя с любов.Когато съм в  настроение и когато искам.В останалите случаи пазарувам до припадък.Обичам месо.Риба.Паста.Кашкавал.Изчанчени сосове.Десерти с крем.Обожавам моцарела, съответно салата капрезе.Не ям много плодове, но наваксвам откъм зеленчуци.Умирам за череши и грах!Без свян и притеснения ям чесън и лук.Научих се да правя страхотен боб с целина.Подреждам всичко в изряден и удобен вид за дегустация.Падам си тертеплия.

Пия не/подбрани бели вина.Оригвам се след бира.Не пия концентрати , освен домашна ракия, която не приемам за такава.

Спя с много възглавници.Ритам.Споменах ли ,че хъркам?!И се прозявам шумно.Обичам да си разквам приказки или да чета такива.Не заспивам без книга.Не мога да спя на шум.Обичам да е тъмно.

Не мога без цветя и цветове.

Тежката част от характера ми е много стройно изградена, утвърдена, тренирана,бетон.Безподобен инат.Преследвач на мечти.Прахосник.Злопаметна съм ( много).Не обещавам.Не прощавам.Заставам зад/пред/до приятелите си дори и при смъртна опасност.Спокойно и хладнокръвно мога да извърша убийство заради майка ми и баща ми.

Обичам да рисувам.Да творя.Да пиша.Да чета.Да гледам.Да преценям.Да критикувам .Да стоя в интернет с часове и да се занимавам с мои си неща.Да снимам.

Луда съм.Не е доказано, но няма да бъде трудно.Понякога съм нетърпима дори за себе си.Не се сърдя.Просто казвам край.Обяснителна съм.Справедлива съм.Плача.Работохолик.

Не понасям и изпитвам ужас от лазещи/хвърчащи насекоми.Пищя, врякам , подскачам, всявам паника, скачам, гнус ме е, страх ме е.

Мога  да плувам.Не обичам да ми е топло.Почернявам бързо.Пия бира, а не мента.Капучино , а не еспересо.Ям риба с много лимон и пържени картофи с оцет.Лятото не нося бяло.Обичам сандали.Не мога да ходя боса.Имам татус на крака.

Егоист.[научих се]

Зодия Телец.

Мразя.Мога.

Точка.

 [и още толкова много...]

Въпроси?!

{ за всички любопитни душици}

Последна въздишка...

Тя стоеше права.Впримчена в размисли и тесен корсет.Беше далеч в морето на въздишките, вълни от емоции  и връхлитащи с плющяща сила течения.И ако можеше да свали пустия корсет.Все се намираше някой „приятел”, комуто му се струваше прекалено не стегнат.Пипаха я толкова много ръце, че се почуства мръсна.

А и сега предстоеше да вижда всичко това извън корсета.Щеше да готви , докато се изпоти и и отново.Щеше да храни гладните с миризми на чесън, пот и тъмна бира.В най-добрия случай биха били любимите й зелени салати, много зехтин и моцарела.Но това тук меню не мирише.Не.Щеше да я боб с наденица и люти чушки.Шкембе.И отново чесън.Мамицата му.Щеше да прави тих секс.А после да слуша стържещото туловище до себе си.Щеше да надебелее и да носи анцузи.О , да!Мърла.Подмина мисълта да чистенето , като че ли това беше черешка на огромна торта.Пазеше си го за десерт.А и чистенето би било удоволствие.И подходящо време да приготви фондю от разтапящи стегната й душа спомени, да потопи пръст в греха, да изпита емоцията на тайната.Да си вземе вана, да си отвори шампанско и да се подуе от ягоди и сметана.О,да!Щеше да е точно през уикенда-чистенето.Моментите на самотно стържене в утробата на желанията й.Тези малки спотаени кръвопийци, които така и не успя да стъпче.Неистове й се искаше да ги беше пуснала да растат, да се вплитат в нея , да пищи от мощта на емоцията.Да бъде тя.Да бъде усмихната, доволна, щастлива и толкова различна.Марш!Ще готовя.А чистенето е за през уикенда.О, свещена самота.Щеше да пере, да свива, да глади.Да прибира вмирисани чорапи и да избира евтини вратовръзки за мними командировки.О,командировки.Прибавям ги към чистенето.И ходенето на село.Мотиката и потта са интимен момент , време за душата да бълнува.Може би щеше да има време да си спомни онези топли очи, онзи тембър, онези дни.Трябваше да може.Докато чисти, готви , пере, колосва- споменът за него трябваше да храни изкомерната й душа.Искам с теб, в душата си.

Някой отново стегна шибания корсет.

-Мамицата ви , не ме пипайте!- вече не беше на ум.

Въздухът пращаше от пролетна напращялост, приливни аромати на скришни погледи, тежка миризима на очаквания , нагло намигване.Усети карамфили.

-Мразя карамфили.Махнете ги.

Всичко я стягаше.Искаше й се просто да излезе оттук гола.Чиста.И старата тя.

-Джил, време е.

***

Можете да целунете булката....

{text: by me photo: internet}

На 4 Бутона с Лю♥

Intro: Тя е слънчева.Тя е рошла.Тя е уникална.Тя е МАМА (с големи, главни, подчертани букви).Тя е Лю Чан, ЛК2, deni4ero :) 


1. На колко езика можеш да кажеш „Здравей” ?
- български, руски, бритиш инглиш, американ инглиш, аустрелиан инглиш, испански, италиански, немски, някой от скандинавските, арабски, хавайски ...(въобще скучна работа съм ;) )
2. Котка или куче? 
-Твърдо котка!
3. Любов или чадър?
 - мда ... логиката е желязна :) 
4. Три думи за политиката?
 - работа като останалите
5. Една тревога и една мечта? 
- а). да не ми дойде акъл да ходя зализано, б). да науча ирландски (само тва ми е в главата, то пише 'селски пастет', аз чета 'келтски пастет' - трагедия)
6. България? 
- Австралия?
7. Нещо много лично? Поне едно ;)
 - малкият ми син понякога хърка много смешно ... понякога изяждам шоколада на хлапетата и гледам да се изкарам невинна, оправдавайки се :(
8. Кино или театър? 
- абе ... мечта ми е Джони Деп да ми изиграе на живо Джак Спароу ... до тогава нема да призная ни кино, ни театър ... Шегувам се. И двете си имат своето очарование, така че - и двете :)
9. Обясни ни за писането?
 - писането е като дишането за мене, въпреки че рядко да пиша (добре, че се научих да дишам на пресекулки)
10. Какво би направил/а с : химикал, буркан, цигара и велосипед? 
- химикал - определено да пиша или да скицирам нещо аматьорската, буркан - бих искала да го напълня с течен шоколад, но, ако не ми се получи, ще го направя свещник или ваза, цигарата ще я скъсам, ще я хвърля на земята и ще започна да скачам отгоре, велосипед - 'а някой кара коооолелоо' ще се подхилквам, докато се старая да не падна :)
11. Любим автопортрет или снимка? 

12. Книга или филм по книгата?Защо? 
- Книгата фърст! Стига първо да е книгата. Предпочитам аз да си фантазирам как изглеждат героите, повече ми харесва усещането действията да се случват във въображението ми, отколкото да го гледам. Даже когато гледам филмирана любима книга и видя разни отклонения, подивявам. (ужас, голяма съм консерва)
13. Какво би променил/а ?
 - Цената на Нутела. Срамота е да е толкова много пари, а да свършва толкова бързо! 
14. Pink? 
- Why not? 
15. Социална мрежа или бира на пейката?
 - виж сега как те съзирам веднага и ти разкривам конспирацията - искаш да видиш кои са кърканделите ли :Р иначе ... зависи от пейката :)
16. Рецепта?
 - За перфектната стойка и липса на болки в гърба е правилният стоеж, седеж и так далее. 
17. Ще ни покажеш ли кътче от дома си?

18. Дефиниця за свобода? 
- Любовта.
19. За кафето? 
- Доколкото разбирам, кафето не може без мене, затова всяка сутрин му правя компания до към 4-5 следобед
20. Ще ме нарисуваш ли? 
- в пясъка на плажа, да :)
21. Твоят блог е?
 deni4ero.info
22. Лятото е ? 
Близо (и един от 4-те сезона)
23. Кауза или мечта?
- в дадени области се покриват :)
24. Ти си? 
-Аз съм, която съм :)


Благодаря! 

Ще говоря

Вярвам, че най-великата идея  все още търси път извън покоите на 3% от мозъчната ми дейност.Но това не означава, че аз я чакам.Има време.Време , в което не спирам да я поливам с мечти, да облагородявам почвата с идеи, знания и куп глупости, заради които много хора ме наричат „Луда”.Вярвам и че ще сбъдна много мечти и ще намеря още толкова много.Но днес няма да говоря за мечти.

Kато малка, а и може би сега, исках да говоря.Много.Продължително.Без запъвания,  без да се замислям.Но не исках да говоря глупости,  които и самата смятам за такива.Изяви имах много.Така се научих и да прекъсвам говоренето с писане.Говорех и на сцена.Бях и мълчаливо разговорлива. Случвало се е да имам нужда да говоря,  заради самото говорене.Да бъбря,  да досаждам дори,  но да не спирам.Не се уморявах.

Това беше преди.Сега  слушам.

Но днес реших да говоря.


Намерете начин да ме чуете, усетите, да намерите своята калинка [#dessi boshnakova] .

Бях на 7 или поне така ми се искаше.Беше зима.Обичам снега.Бях щастливо дете.Неразумно , пакостливо,  щуро и още толкова все детски неща.Хубави.Чаках Нова Година и Дядо Мраз.А още беше рано.Рано ,  през декември.Нямаше как да зная,  че на тази Нова Година ще имам леличка с бяла престилка за Снежанка и Дядо Мраз със спринцовка.Бях увита в найлон от корема надолу ,  а в джобчето на любимата ми пижама стисках носна кърпичка.Чувах ги как се веселят и мълчах.Знаех ,  че  и това ще мине.И мина.По-късно разбрах ,  че за мен е минало много леко .За тях,  за родителите ми е било тежко, безсънно, задушаващо....болно.А аз побърквах цялото отделение.Винаги намирах начин да се  разцепя от смях.Да,  точно това е изразът , който ми харесва : „ Да се разцепя от смях”.И наистина,  и това мина.После останаха спомените,  десет  шева и един ужасен белег от дренаж.На всички следващи Нови Години мислено благодарях на кърпичката,  че ме спаси.Тя беше специална.Моята кърпичка.Тя не ме остави сама,  не ме предаде и преживя всичко с мен.Тя ме направи специална.

Бях щура като по-голяма.Не губех усмивката си.Правех бели.Големи!Даже много големи.Дойде време сама да преминавам през стени,  да се спъвам ,  да падам и да ставам с обелено коляно или разбито сърце.Тогава започнах да виждам света по друг начин.По моят начин.Търсех специалните неща,  моите.Онези,  които ме правят щастлива.Онези ,  които застават като щит около мен и пазят усмивката ми.Научих се да ги намирам във всичко.В абсолютно всичко.Не, нямах розови очила,  но обичах да нося балон или да правя балони с дъвка,  веро или презерватив.Започнах да рисувам, да пиша, да пея под душа.Освобождавах душата си и й позволявах да танцува на воля.

Бях на 22,  когато се наложи да се запозная с усещането за пропадане,  далечности и още толкова човешки усещания и емоции,  които казват ни правели по-силни.Стоманата е силна според нас човеците, а според стоманата сме силни ние.И някъде там е огънят.Пожарът.Пушекът и мъглата.Тогава исках да има слънце, борех се за себе си,  дишах на пресекулки и пазех душата си чиста.Успях.Отново открих хора,  случки,  усмивки,  плюшени играчки,  снимки ,  бонбони, куп шарени емоции , които ме накараха да зная, че аз съм специална.

Сега съм на 31.Имам до себе си разкошни хора, за които съм специална.

.Днес , утре, винаги или колкото и докато мога – искам всички , които обичам да се чувстват специални.И аз да ги направя такива.

You are special.This is eternity!

Моля, намерете време да подарите уникалността на това изживяване на вашите близки.
Благодаря!

Мръсотия

Бях написала текст за себе си.Емоционален като мен.Шарен.Объркан и много selfish.

Ама бях.Няма да го публикувам.

Дадох си сметка, че понякога е по-добре да запазиш себе си . Да сложиш табелка „интимно” на някои свои лични или не толкова лични черти от характера.Че на кого му е нужно да знае , че спя с две възлгавници , примерно.

А в момент на обида, отнесох белият лист с мислите си.Бях като буря.Пишех без да спра.Сега само чета.Не зная дали ми се пише още.Няма го онзи хъс , с който кликвах на бутона публикувай.Изморих се да пиша.Искам да чета.Много.

Искам да чета дори себе си.Мога.

Днес ще споделя този текст с вас, защото искам да се отърва от мислите в него.Не ми харесват.Но казани на глас са вече изплюти.Искам да ми олекне.

Живеем в мръсен свят.Свят на хора с бездушни погледи и светофарни преживявания.Свят без очила , свят без действия и свят предаден на прахта.

Живеем. Не  знам дали това е точното определение.Ама разбира се- живи сме.Мърдаме крайници, бъркаме манджата , научили сме се да боравим с всякакви копчета и машинарийки , дишаме , пием пре-някаква си вода.Живеем.

Тъжно ми е. Виждам самота в хората.Няма го хъсът за живот.Останало е само хищното докосване до насъщния.Виждам и добри хора, но те са  като сянка.Не им достига да прегърнат всички с емоцията си.А и не могат.Виждам и хора, които не знаят какво да правят с живота си.Живеят по начин , по който не им е угоден, но се нарича модерен.Биват изкормени , осакатени и импотентни- душевно.Грозни души на живи хора.Тъжно е.

Питам се дали ми е достатъчно да живея само за да се събуждам?Не.Искам да мога да бъда пълноценна, да имам мечти, цели , онези всички нещица , които произвеждат заря в душата ми и ми помагат да мисля с дни, години, планети, вселени напред.

Познавам грозни хора.Грози емоционално.Да се впиеш в човешката плът на чужда душа е по-болезнено за теб самия.Паразитният начин на живот е едно нагло преяждане с човешките чувства.Остава  ти само гола оригня.Повръщани животи, скелети от оглозгани сетива и още толкова трупове на някога цветни души. Дали има такива хора...има.

Като малка, а и понякога сега , вярвам че всеки човек е създаден с мисия.Никога не съм знаела своята, но съм се опитвала да се добера до нея.И ако не успея, ще бъда доволна, защото съм останала човек.Кауза , която се оказва недостижима за саможивните нрави на гражданите на света.Трудно било.Защото изкушенията били много.Хм.Отново става дума за опаковки с безумна цена и минимална стойност.Нима една парцалка на стойност 300 лв  би те дарила с достойство и мотивация за живот?!Може би аз не разбирам. И така ми харесва.

Тъжно ми е още за природата.Тя ни гледа, търпи извращенията ни и ни се смее.Гърлено.Така и не прозряхме силата й , от която можем да се възползваме.Дори забравяме да си почиваме на онези слънчеви полянки , обагрени с полски цветя и аромат на сезон.Камо ли да дъвчем трева и да си подсвиркваме , обляни в светлината на безгрижието и носещи се върху вълната от скрибуцащи звуци от старо колело.Заменихме разходките в парка, с разходки в мола.Лишаваме и децата си от зелено.А зеленото е успокоение, пълнота, емоция и толкова много пеперудки.Рози.Люляци.Вместо това букваме почивки All Inclusive в 5 звездни хотели  в чужбина и се отдаваме на плюскане.И аз съм била на такава, но не тропам с крак да си почивам постоянно по този начин.Не е моето уединение и не позволява на душата ми да звъни.Бляскавостта на хотелските звезди няма да измие мръсотията от душата ви.Но може би пак аз не разбирам. Затова предпочитам да се прибера у дома ( наистина у дома, в Хасково, в България) , да хвана мама под ръка и да отидем на нивата.Да прекопаем ягодите, да се изпотим и да си подарим часове на щастие, волност, дишане, живот.И ще поливаме, ще се смеем, ще си подсвиркваме на връщане.Ще заспим като хора, у дома.Там където има истински звезди, истински хора, неуморим живот и още толкова много пеперудки.

А наоколо ще е мръсно.А дори не се опитваме да разчистим плесентта от живота си.Не.Хората се примиряват.Стават овце, без да се иска от тях.Закърняват.Линеят.Чучела.Плашила.Бездомни  и черно-бели керемиди на утопичен дом.А черното и бялото всъщност са прекрасни цветове.

Понякога казвам на приятелите си да бъдат хигиенно-предразположени към случващото се в света или казано простичко да пазят себе си от излишни похищения в лицето на чуждия живот.Не е необходимо да преживяваш цялата мръсотия.По-добре изчисти себе си.Не е толкова трудно.

Букет цветя на масата.Усмивка.Пожелание за лека нощ.Мълчание.Простите неща от живота не са модерни, но са онези от които имаме нужда за да сме хора.Чисти.С души.

На 4 бутона

След истерията ми от предишния пост и решенията на blogger да ме докарат до будалък , Zory  "заповяда" да се пръкне нов пост, който да избута шматкенските ми подвизи.Изпълнявам!!

На 4 бутона.

Това е нова рубрика в блога ми.Всъщност е първата такава.Тя ще ви отведе в по-личните светове на блогърите.

Реших , че искам да попитам точно определени блогъри, точно определени въпроси.Интервюто с блогъри е доста разпространен гастрол, който дава допълнителна информация за автора написал ваш любим разказ, нарисувал ваша любима картина или колаж , създал ваше любимо прозорче към света.Блиц е кратко интервю.Много кратко дори.Въпросите са такива, които съдържат теми, за които не сте писали/чели и ви се иска да го направите.

Давам начало на 4 бутона сега.

Започвам с НЕЯ!

На колко езика можеш да кажеш „Здравей!”?

Да видим… „Здравей!” на български, на английски, италиански, румънски, френски, руски, чешки  и на хавайски …битуин последното най-ме кефи – Алоха :)

Котка или куче?

Куче!!! Това не пречи да обичам Пена – черната глезана у дома.

Любов или чадър?

Любов, но пък може и любов под чадъра J

Три думи за политиката?

Три думи не мога. Мога цяло изречение – Мръсна работа, която все някой трябва да върши!

Една тревога и една мечта?

Тревога ми дали ще успея да се съхраня и да остана себе си въпреки и напреки на житейския си път. Искам, когато настъпи Мигът, да знам, че съм оставила нещо след себе си и че нищо, което съм направила, не е било напразно.

България?

Обичам я с всичките й природни красоти и генетични недостатъци!

Нещо много лично?Поне едно ;)

Често плача, но малцина знаят. И когато ми е хубаво, и когато ме боли!

Кино или театър?

Не мога да избирам – различни са. И двете имат своето очарование!

Обясни ни за писането?

Писането … или ти идва отвътре, или не. Насила не става. То е като своего рода спасение на душата …на белия лист да накъдриш всички онова, което чувстваш и мислиш, което не смееш да споделиш на глас …изповед на емоции и настроения.

Какво би направил/а с : химикал, буркан, цигара и велосипед?

Хм! С химикала бих оставила послание, бурканът …ще го отворя и с пръстче ще близна от сладкото с ягоди …велосипедът …ще го подпра на оградата и ще запаля цигара, докато ми дойде смелостта, за да го яхна …

Любим автопортрет или снимка?

Книга или филм по книгата?Защо?

Строго индивидуално е. Например след „То” по телевизията, отказах да чета книгата на Стивън Кинг. В същото време пък гледах „Изкуплението Шоушенк” и с удоволствие четох книгата, при „Мизъри” беше обратното. Да не останете с впечатлението че само неговото творчество познавам, но затова се сетих в момента. Но може би е добре първо книгата …в писан текст някак по-истински можеш да усетиш събитията и да четеш дори между редовете. Например обожавам Агата Кристи – но пък не пропускам „Случаите на Поаро”, когато ги дават по ТВ-то :)

Какво би променил/а ?

Нищо и всичко! Харесвам се такава, каквато съм – харесвам живота си с всичките му плюсове и минуси… и в същото време понякога ми се иска да съм  лошото ченге.

Pink?

Защо не – нищо, че е малко кукленско!

Социална мрежа или бира на пейката?

И трите, дядо Попе :) Важното е клюки да има!

Рецепта?

Тази за щастие май още не е открита.

Ще ни покажеш ли кътче от дома си?
Той е отворен като сърцето ми.

Дефиниция за свобода?

Обратна на тази за робство и различна от тази за слободия.

За кафето?

Ароматът му е този, който отваря сетивата ми за новия ден.

Ще ме нарисуваш ли?

С думи или с молив?!

Твоят блог е?

C`est La Vie

Лятото е ?

Свобода за душата и тялото.

Кауза или мечта?

Каузата е една – да остана в родния си град! Мечтата … оставям за себе си :)

Ти си?

Аз съм …една Дева, която си е сбъркала зодията, според приятелите ми, тайфун, който помита всичко по пътя си!

А ако не съм – искам да съм!

*************

Благодаря Фиф♥

Гответе се ;) Ще получите официална покана на електронната си поща ;)