3 см щастие

Щастието мили ми читателю с е измервало.При това съвсем редовно.Бива изчислявано, премервано,  анализирано,  статистически прекатурено и изплюто от телевизора.

Преди дни получих покана за интервю  от репортер на bTV .Няма да излъжа, че се ухилих със сите си 32 зъбеца и чак подскочих.Много се смях,  то защото не знаех как точно да реагирам на определението „организация” отнасящо се към скромния ми блог.Бяха така любезни и да ми се обадят ( чак на острова),  но така или иначе интервюто не се състоя.Разбира се,  че всичко това си има и едно после, което обяснява заглавието на този пост.Стана ми любопитно аджеба какво толкова са искали да ме попитат, свързано със щастието и то на интернационално ниво.Serious.

Потърсих материала в сайта на медията и честно казано останах доста разочарована.Оказа се поредната статистика,  поредно измерване,  поредното перчене с номер в таблицата,  поредните 3 см щастие.Но по-интересното е начинът на измерване,  който мен лично мен ме хвърли в „хилеж, ама хилеж да видиш”.

Цитирам : 

„Индексът на щастието се публикува за трети път. Той излиза на няколко години, като за изчисляването му се вземат предвид удовлетвореността от живота, очакваната продължителност на живота и потреблението на енергия.”

bullshit in % 

Ъъъ....ъкам си.И как ще разбере бедният статистик колко аджеба аз съм щастлива като ми провери електромера.Ми то си е цяло нещастие да си платиш тока.Бахтибахти!!! Сигурно ако сготвя супа за 20 минути ще съм нещастна, а мазен джолан за 2 часа->щастлива!М, питам аз?! Удовлетворение казвате...нека почоплим.Ти Българино доволен ли си или това усещане си изгубил още с прокарването на тръбите за парно в първата панелка по Татово време?!Пак не искам отговор. Нека първо достигнем  до ниво доволен ,  а удовлетворението ще го трупаме после.Това откъм материалната страна на нещата и кризата, тока, парното...all those shits!

Но...в България рядко се намира другата страна на монетата.Защото ,  ако няма хляб,  няма хоро.Няма усмивки,  няма доволни хора,  няма нищо бе! Тук вече не съм съгласна,  предното да се чете като масовка.Мен лично всичко ме прави щастлива.Ще кажете ти си еди-къде си, печелиш еди-колко си ...дрън-дрън.Няма значение колко печелиш, дали имаш мазоли, дали си потен, дали си мръсен или просто си седиш на шибания , удобен стол в някой офис и климатика ти прави мозъка на плисета.Важното е да разбереш какво е щастието! А то въобще не е пръчка салам или кило домати.По-скоро твърд комат хляб и сол!Много се ядосвам , когато измислят нови линийки за човешките емоции.Хубаво,  статистиците затова са учили,  но аз не искам да ми слагат термометър в задника и да мерят пулса на душата ми.Ай сиктир бе!

123-то място.Ми кое  да е?!И вместо моето простичко обяснение за щастие , някакво пъпчиво юпи, ръкомаха със заучени реплики и проценти във физионимията на щастливец 123 по телевизора.

Мина ми еуфорията от поканата.Мина ми и  желанието да разказвам за щастието.

Ни никога няма да ми мине да бъда щастлива и да правя хората около мен щастливи.

Казах!