21.4.09

За масите и приятелите

Даа..точно така-за Масите и Приятелите!


Пиша тази публикация,защото малко ме е срам от самата себе си,че бях забравила приятелите си от детството с тази София.Времето никога няма да ни стигне за всичко,но важното е да действаме на избирателен принцип и да използаме скалата на степенуване.Срамът се появи в мен след като осъзнах,че приятелките ми с които заедно сме плакали,радвали сме се,играли сме на улицата и заедно сме преживявали и обелените колена и пукнатите глави и всичко ,което ви дойде на ум,чак до сватбите и първото детенце-ги няма в моята класация.Ужасно!И то от моя страна.А те са си същите.Усмихнати ,затъжени и жадни за клюки/ в добрия смисъл на думата/.Този път си тръгнах за Хасково с мисълта да успея да се видя поне с една от тях.Успях с две и това ме направи много щастлива и ме зареди с огромна доза положителна енергия.Разговорите,смеха,задушевната обстановка и освободеността на комуникацията с тях ми липсваше.С такива приятели човек се чуства себе си и знае,че плува в собствени води.А масите с тях са едно много калорично ,енергийно и приятно изживяване.Не се замислих нито за минута дали да вдигна телефона и да ги поканя у дома,макар да се бяхме видели предната вечер.Беше хубаво и си обещахме да поддържаме връзка.Боже,дори телефоните им нямах.В интерес на истината моята приятелка от детството ме откри първа.Поискала номера ми от мама,за да ми изпрати смс за Цветница.Просълзи ме и ме накара да осъзная нещо,за което скоро си говорехме с Фифка.А именно: какво друго му трябва на един обикновен човек,за да е щастлив?!Въпросът ми е чисто риторичен.Отговорът е толкова прост и лесно изпълним.50 грама домашна ракия,шопска салата ,мезе ,приятна компания и любим човек!А други се мъчат да дирят щастието през 9 планини в 10.Пихме ,ядохме,не спряхме да се надприказваме (защото 2 години са си много време) и бяхме повече приятелки от когато и да било.Давам всичко само и само да имам възможността за повече такива вечери.Човек си почива с толкова положителни емоции.
Винаги когато се сещам за маса ,мезета и изстудени питиета ми изниква образа на Бубка.Незнам защо-но е приятно.За нея и за всички ,които умеят да ценят и пазят приятелите си написах всичко това.И за себе си разбира се,колкото и егоистично да бъде-но е човещинка :)


Наздраве :)

А това приятелство и тези крачета ще си останат свързани за вечни времена.По-ценно от проятелството между майка и дъщеря -няма.Така и нашите крачета:моето и на мама :)





®all rights reserved

8 коментара:

Neizi_ss каза...

Благодаря за написаните думи, за споделените чувства и за желанието да ни направиш съпричастни на преживените емоции :) Благодаря, защото ме караш да се засрамя - защото аз, която съм си в родния град не успявам да намеря време за всичките си приятели, с които някога сме споделяли и радости , и скърби :)
Благодаря ти Муцоранке!

Lili каза...

Ааа няма да ревем сега и да се сополявим.Усмивка!За теб специално и гушка :)

За моите и твоите приятели -те си ни знаят кви сме шматки и няма да ни се сърдят :)Та нали затова са приятелите-да бъдат такива независимо от разстояния и години :)

Aquawoman каза...

Ехоо, има ли живи? :))
Бубе и мен ме натъжи. Чувствувам се предателка спрямо много приятели. Те не пропускат нито по рождени дни, нито за 8 март или други празници, да звъннат по някое телефонче, да питат как съм. А аз почти винаги ги забравям. Моето е от разсеяност, просто изключвам и това е. Но знам, че не е оправдание :( Затова малко ми дотежа като те прочетох, спомних си за много хора, на които дължа преданост завинаги.
Такива ми ти работи, няма значение.
Радвам се, че се върнахте с Нези. Лека вечер и цунки от мен {}

Lili каза...

Има живи деее :)
Не съм искала да ви натъжавам,а да ви предам усещането,за което всички напуснали родния си град милеят-то не е тъжно,а прекалено емоционално.Не тъжи Бубче,защото всичко това е поправимо.Приятелите не се сърдят-аз се уверих в това,макар да не бяхме се чували и виждали цели 2 години!
Усмихвай се и ако някога се сетиш за стар приятел,дигай телефона и дрънкай или прати един смс :)
Цунки и на теб Бубе {}

silvia tencheva каза...

Много ми хареса снимката с крачетата,браво бе Лили,усещаш нещата както винаги....

Lili каза...

Мерси Силви :) То това не е до усещане,идва си отвътре :)
Добро утро на всички :) Пожелавам усмихнат ,макар и дъждовен ден :)

Iliana каза...

И аз спадам м тази категория... :(
На тези, на които не им остава достатъчно време за старите приятели.
Да, стана ми тъжно, как иначе. Толкова много сме преживяли заедно, а сега всеки е някъде и живее собствения си живот. И се сеща понякога за приятелите от едно време...
Но е много хубаво, че сте успели все пак да се съберете отново :)
Трябва и аз да направя нещо по въпроса.
Благодаря, Лили!Достави ми удоволствие!

Lili каза...

Здравей Илианка :) Радвам се,че си наминала :) Да приятелите са важни и са хем радост ,хем тъга.Но аз пак искам да подчертая ,че не съм искала да натъжавам никого с написаното и се надявам само на усмивки от ваша страна :)
Благодаря ти за милите думи.И аз ти се радвам много :)
Цунки и смифки :)

Публикуване на коментар

Hello, say something or just give me a smile. Kidness is essential.Thanks and enjoy your stay :)