23.4.09

Приказка за оранжевата дама и разплетените кошници

Егоизмът мили мои не е само онова нарцистично поведение към останалите и вечната отбрана на личната кошничка.Не бъде само нарцис!

Кошничка всеки си има.Така и с една дама в оранжево.Красива откъм морал,толкова че приличала на магарешки трън с лек ,ефирен ,лилав воал метнат върху цвета,за да заличи грозноватата основа.Името лесно можеш да преекспонираш от бодливо на приятно,чак радващо ухото и окото.Но...не всичко е видимо за онези,които са с розови очилца или лилави воали.Та тази мила дама сеела наоколо само оранжева светлина,нюанси на едни такива доста странни ментални висоти и наред с тези възвишени идеали изтичала злоба,ненавист,жлъч и безсмислен инат.Оранжевка обичала кошнички.Не онези шоколадовите.Не онези пазарските,не и от онези декоративните ,в които обичаме да трупаме хиляди уж ненужни джвъчки.Не.Нейните любими кошнички били чуждите.Обичала да наблюдава как се градят ,съчка по съчка,сплитат се и се увиват в кръстопътищата на човешките отношения.Поставяла всяка една на пиедестал,взимала лупата си наречена любопитсвто и започвала да обследва случващото се в живата кошничка.Поставяла пръст на върха ,за да се опита да спре криволиченето на клонките и конците,но все не успява да попадне на изхода или входа.Мърдала месестите си пръсти по дръжката и се опитвала да остане незабележима,но показалецът и винаги се закачал за тревичката,която се подавала от единия край на почти всяка кошничка.Някои обичала да наблюдава много дълго време,защото били като онези кошове за пране-високи,много здраво сплетени и с капак.Чакала със стоическо търпение да се отвори капакът и бутала своя поглед там.В началото всичко било много интересно и тя се усмихвала на всеки завой или илюзия,на всяко наместване на пластовете и на всички онези малки пчелички в "съзнанието" на кошничката,които работели неуморно ,за да завършат правилно започнатата сутринта плетка или извивка,дори цял пасаж.С всеки изминал ден оранжевата дама се опитвала да стигне до дъното на кошничката и да дръпне върха на началното клонче.Неуморните пчелички й пречели,пускали жилата си в пръстите й,хапели съзнанието й с угризения,но никога не успявали да я ранят.Дразнели сетивата й с перманентното си жужене и изпитвали ужас от натиска на онова огромно ,черно нещо нахлуващо през отвора.Минало доста време преди дамата в оранжево да проумее ,че сред тези работарчета имало и търтеи.Гениално.Пробив в системата.Сближила се с търтеите ,бидейки себеподобни и започнала да вижда пролуките в иначе така добре стегнатите клонки.И така кошничка по кошничка,търтей по търтей,клонче по клонче ,та чак до дъното.
Една светла сутрин Оранжевка се събудила озарена от слънчевата светлина,от песента на птичките и привидната гробна тишина пронизваща изострения й слух и витаеща в кошничките.Тя отворила капаците на любимите си гнезденца ,за които не обяснихме каква плетка имат,но тук можем да изпаднем в лирическо отклонение.
Кошничките с капаци са любимци ,бъдейки затворен формат или кутията за всичко на всички останали жълти,сини,червени,зелени люде в света на Оранжевка.Останалите в различната им форма се виждали прекалено лесна плячка на нашата героиня.Тя потривала ръце,обостряла всичките си сетива и напъвала умствения си багаж,за да проникне в тях.Изпъвала със силата си и личната си истина аурите им и се опитвала да докосне и разплете първичните им корени-отношенията човешки.Оранжевата дама бленувала да бъде господарка на всички близки и далечни кошнички и да постави всичките им настоящи царе и царици в матова позиция и то с пешката кацнала на върха на кебапчевидния й пръст.
Същата тази сутрин оранжевата гама и цялата позитивност,с която е заредена и палитрата от жълто,червено,синьо и зелено ,които се смесвали в нея не помогнала на нашата дамата да упражни контрол над тишината и да покори за пореден път "жервтите си".Плъзгайки поглед във вътрешността на плетеницата от емоции,усмивки,любов,приятелство и всички човешки състояние /уж познати и на нашата дама/ ,погледът й бил закован върху бездиханния търтей лежащ на дъното.Всичко останало било гола тишина,откровение облечено в безмълвие,показно противодействие на нейния противен натиск.Нямало го жуженето,нямало ги старите и нови клонки,сплетеното започвало да се руши.Оранжевка усетила гневът,който напирал в нея и затъпеността на собствената си истина.Отмятайки глава от кошничките тя тропнала с крак върху тях и унищожила първата си любимка /била женска,но празна-даже и без търтей/.Но това не й донесло нужното удовлетворение.Останала сама в стремежите и атаките си Оранжевка започнала да сменя цвета си.Станала жълта.
Нарцистичната й вътрешност окрасила и външния й светоглед.Всичко се оцветило в жълто и загубило формата си.Кошничните си били там,в краката й ,но празни,глухи и неми и разплетени.


Изводите?!

Оставям ги на вас ;)




17 коментара:

Aquawoman каза...

Бубка, ще ти спирам Кабернето :)))
Хареса ми сравнението, дано да предизвика замисляне ;).

Lil каза...

Ха-ха ,стига с това Каберне.Дори си остана затворено.Изморенки сме за празнуване-през седмицата не се получава.Ами Благодаря ,че си разбрала приказката :) Цунки {}

Aquawoman каза...

Цукнки и на теб, Бубка. Ако искаш намини към нашето място :)

Lil каза...

Ха-ха я съм там уе моме усмихната :) С теб е приятно навсякъде.
Чакай да съм си в крак с оранжевото-Оранжевка 2 скоро!Обещавам!:озъб:

demono каза...

Интересно четиво.
На мен ми звучи като ''разплетени'' илюзии.

Lil каза...

Ууу кой се мярна :) Добре дошъл :)

Може и излюзии ,това ще разберем след 2-ра част,защото предметът на атаките на нашата героиня винаги може да смени формата си :)

Благодаря :)

Leucanthemum vulgare ;))) ... каза...

Ха ха ха ... това е най-обърканият разказ, който съм чела някога.
Най-вероятно за авторката той има някакъв смисъл, но лично аз не открих такъв.
Впрочем, честит ден на авторското право! :)))

Lil каза...

Никой не задължавам да намира смисъл.Благодаря за коментара.И не е ден на авторското право а на книгата!

demono каза...

Ще чакам втората част.
Заприлича ми в един момент на научнофантастичен разказ.

Leucanthemum vulgare ;))) ... каза...

Световният ден на книгата и авторското право се отбелязва по решение на ЮНЕСКО от ноември 1995 г. - самата дата - 23 април е емблематична, защото е дата на смъртта на Уилям Шекспир /1564-1616/, Мигел де Сервантес /1547-1616/ и Инка Гарсиласо де ла Вега /1539-1616/. Чества се от 1996 г.

Neizi_ss каза...

Добро утро и слънчев ден на Муцоранка и Бубка, както обича LiLi да казва :)Добро да е и за другите, които ще решат да оставят тук мнението си ...Но да минем на въпроса ...Прочетох го на един дъх и колкото и странно да звучи ... аз, която съм страничен наблюдател, ако може така да се каже - на живота на автора и участвам косвено, поне на този етап ...смея да твърдя, че не само си направих изводите, но и много добре разбрах кои са прототипите на Оранжевата дама - щото все си мисля, че не е един.
LiLi - като казах, че прочетох Приказката на един дъх - ще поясня - така чета само онова, което е толкова силно, че да ми грабне вниманието.
Радвай се, че нямаш моята професия - Благодарение на това езикът ти е жив и дълго време ще успееш да съхраниш невероятното си умение да боравиш с думите :)
Аз съм изхабена и уморена от новини, от политика, от мръсотия и от словоблудства. Затова всеки ред написан от теб ме събужда и ме провокира да ценя още повече богаството на българския език.
Цалуфки и Смифки :)

Lil каза...

Добро утро :)
@demono радвам се ,че си усетил насоката на приказваката.Да ще има втора част ,а може да създам и поредица.
@Фифко мног ми липсваше снощи,но знам че е имало основателна причина ,поради която не си дошла.Ама и още те няма.Но почивният ден си е твой и се надявам да успееш да си починеш както ти си знаеш.
Благодаря ти ,че ме познаваш толкова добре и не се налага да се обеснявам :)Знам за неволите на гл.редактор,но не си се изхабила миличка,просто си изморена.
Много цунки и смифки.
Пожелавам Усмихнат петък на всички :)

Dimana каза...

Хехе, за това ли съм те вдъхновила :)) Интересно и силно въздействащо четиво. На мен ми подейства първоначално доста объркващо, но с всеки ред се разплиташе все повече и повече. Понеже не познавам автора ще ми е малко по-трудно да кажа друго, но мисля, че със следващите части ще ми се изясни...
Ние претърпяваме метаморфози, сменяме си цветовете, но май в това е смисъла на училището, наречено живот - да се учим и развиваме, понякога по-безболезнено, а друг път с неистова болка и сринати мечти :)

Lil каза...
Този коментар бе премахнат от автора.
Lil каза...

Привет @Dimana :)
Да,точно затова.Не прилича на Доби.Д и не искам де,но си заслужава да се доразвие :)
Поне аз така си мисля.
Радвам се,че си хванала цветовата нишка :)
Усмивки :)

п.с.Ами авторът съм аз де ;P,но да не се познаваме :)
п.с.1 самоизтрих се,че редакция тука няма,а ми се наложи :О)

Dimana каза...

Мда, разбрах кой е авторът, но още не ти познавам натюрела дето се вика ;)
Определено ще очаквам и следващите цветове.
Хубаво време и весело изкарване на празниците!

Lil каза...

@Dimana Благодаря :) Никога не е късно за опознаването на натюрела,стига да има желание :)
Усмихнат ден желая :)

Публикуване на коментар

Hello, say something or just give me a smile. Kidness is essential.Thanks and enjoy your stay :)