12.10.09

Град на ангели

Киноман-не и аз!Рядко гледам филми и по принцип се радвам на леки комедийки или приключенски екранизации.Рядко може да ме завладее филм ,че чак да искам да го изкоментирам или да ми напомни на някого или нещо.В програмата на Нова снощи се рекламираше "Град на ангели" с Никълъс Кейдж и Мег Райън.Отново бях скептично настроена,но превключих ,за да видя за какво иде реч.Филмът беше започнал преди известно време-тоест началото ми се губеше тотално.Нацелих момент с лекар и пациент,в който му се обеснява че трябва да изчака за операцията си,която е отложена,поради "недостигане на пълна ефективност".Забучих поглед,премигнах и пред очите ми изникна Omnia ,ама на момента.Мег Райън със сладникавата си ,чак до блудкавост разчорлена руса косица,малокалибреността на ръста си (без обидени моля) и абсолютно непорочния си поглед ми заприлича на младо агне сред стадо вълци.Въпреки слушалките на врата ,въпреки табелката с име и титла-минаваше за сестра,освен в сцените на операционната маса.Е,как да не ми напомни за теб Оми :)
Спрях да гледам само картинките (в което често ме обвинява Васе) и се опитах да гледам филма.Явно съм се филмира доста,след като и сълзички пуснах -макар накрая да поглеждах над учебника по италиански.
Та...не ме трогна играта на актьорите.То тяхното е известно.Добре познати,влизащи в ролята си до минимална подробност и заграбващи зрителя с реплики,жестове и езика на телата си.Костюми дори.
Това което се запечата в съзнанието ми е основната и ключова дума във филма (според мен разбира се)-Докосване.
Ангел,паднал при това ,влюбен и неусещаш това.Каква полза тогаз?И как така знае,че е влюбен след като не усеща.Наслаждава се на допира като разбира за него от Нея.Маги...какво име само.Моята лична асоциация е с Magic-магия,а той Set -комплект,нещо цяло  (но винаги с възможността да липсва даден детайл).Тя е неговата магия ,той е нейният липсващ елемент.Тотално допълване.И каква е на вкус крушата?
Маги успява да му придаде усещанията си и привкуса на това да си жив и от паднал ангел,Сет се превръща в човек.Човешко същество,паднало от висините на неограничените възможности и радващо се на вкуса на кръвта и болката от нараняванията.Хуквайки след нея търсейки я,уличавайки сам себе си в лудост,бос-той запълва достойно позицията си на обикновен,леко луднал ,влюбен мъж.Готов на всичко!Но той не познава всичкото,не познава хаоса,неспокойствието,липсата,търсенето,неоткриването и надеждата.Но познава Маги.И се води само от това-желанието да докосне и усети Маги.
Успява,но не е наясно,че много хубаво не е за хубаво и че вечността ,с която е свикнал там горе,тук долу е утопия.Загубва Маги,но докосването му остава.Усещанията също и още хиляди неща,чийто вкус,мирис или вид не познава.Остава му време за всичко и всички,но не и за нея.Той вече е получил първия си урок на смъртен и неистово мечтае някой да му беше казал какво всъщност се случва със сбъднатите докосвания ,тук долу,при нас-при живите.Те изчезват.След миг наслада,след секунда страст,след капчица любовен елексир-фиууу...тях ги няма.Връщат се отново в неговата вечност,но него вече го няма там.
Изводът за мен самата от този филм е много простичък:Стремиш се към нещо ,вкопаваш цялата си енергия,блъскаш се във въздушни дупки и прелиташ разстояние,спъваш се ,одраскваш се и кървиш-но достигаш до сбъдването на мечтата си.И тя е твоя.Сбъдната.Истинска.Но вече не е мечта.Загубва се сладостта от предчуствието,адреналинът от преследването,подскачането в опит да я достигнеш.Губиш гонката,губиш тръпката,но я държиш в ръцете си и й се любуваш.Твоя е.До кога???
Заваля дъжд,тялото не устоя на върховната емоция и заплака...

18 коментара:

Omnia каза...

Или аз съм прекалено чувствителна, след като съм отворила клепки , или ти ме затрогна с този си материал, Лилко...
Първо- тук аз се опулих, че се видех:)))- сладуранка-цуф, мляс, гуш от сърце. Като никога ще се въздържа да коментирам нивото на медицина и приликите м/у нас и тях в тези отношения,че сигурно пак ще ме хванат бесовете от неразбориите;))
Обаче, оставено това настрана, за мен това е един от най- прочувствените ти и дълбоки материали, откакто те следя пряко!;)

"Губиш гонката,губиш тръпката,но я държиш в ръцете си и й се любуваш.Твоя е.До кога???"
Ей това ти изречение ме разби и то, защото аз самата все си напомням да не забравям именно тръпката. В живота си имах три големи мечти, които станаха цели- две от тях реализирах, остана една, която скоро предстои. На едната тръпката от постигането се позагуби, макар и да не изчезна. Втората все още я има, за третата- не искам никога да я губя!И вървя съзнателно и емоционално по този път. Знам, че ще я имам винаги, докато я помня и изживявам от началото до... безкрайността. Човек изконно носи безкрайното в себе си, но от него зависи да не го забравя, да не си позволява да го забравя! Дори, и, когато преследва останалите си, не по- маловажни цели/ реализира мечти/ преследва амбиции. Винаги... до безкрайността:)

Поздрави за материала, Лилс!:)))

Lili каза...

Благодаря ти Оми :)
Сама си доказала с написаното ,че се сетих точно за теб :)
Пожелавам ти да не пропуснеш и да не загубиш нито една тръпка,нито една емоция и нито една усмивка :)
Целувки :)

Bla каза...

Аз пък - като отявлен киноман - ще те насоча към "Der Himmel über Berlin", 'щото (за разлика от римейка) си струва повече от едно гледане.

PS Wow, не съм off-topic!

Lili каза...

@Wow,верно бе! :D
Не съм киноман-казах го вече.Едва ли ще си сваля филма,но мерси :)

Bla каза...

Жалко; хубав е филмът.

Dimana каза...

Аз за това си мисля, че човек се учи и се променя... като осъществиш една мечта, намираш следващата, а за докосването - мисля си, че не можеш да го имаш вечно - тук сме само за миг ;)

Neizi_ss каза...

Поради всичко, което си написала не гледах фирма снощи. Гледала съм го и той е в графата филми, които се гледат по веднъж. Има затрогващи истории, които можеш даси пускаш често, но има така разказани истории, които те пронизват. Които те променят, които ти отварят очите и ти сочат пътя, или пък ги присвиваш от удоволствие - но при всички положения говорим именно за онова, което си усетила и ти - Докосването ... думите, жестовете, картините, музиката, погледите, интонацията - всичко това те докосва толкова дълбоко във сърцето, така щото започваш да живееш втори живот след електрошок ...

Dani каза...

И на мен ми хареса филма -то не е само да се докосва ,но и да го почустваш.А за крушата чак се замислих ,ако някой поиска да му обясня вкуса какво бих могла да отговоря-не чак толкова подробно разбира се .

Maria каза...

Хубав филм, но както каза Нейзи не бих го гледала потворно..освен ако нямам какво да правя и няма нищо друго за гледане...виж "Човекът без лице " наистина докосна сърцето ми...гледала съм го няколко пъти и всеки път се разплаквам. Мисля, че има много хубав замисъл. Искам да отбележа, че и аз не спадам към киноманите, но този ти го препоръчвам горещо. Хубава вечер Лили! Цунки.

Lil каза...

@Слънчогледче-този миг е важният :)
@Фифко,да Докосването му е цаката.И определено няма да го гледам пак-ще ми е тежък.Но си заслужаваше :)
@Дани,крушата и мен ме изуми,но явно вкусът й е много специален :0
@Мария сълзите се неизменна част от мига на докосване :)
Благодаря :)Цунки и на теб :)
Хубав ден на всички :)

Еoc каза...

Мда, и за мен е от графата, които се гледат само по веднъж. Колкото до мечтите :) някои мечти съзнателно си ги държа само като мечти, не искам да се сбъдват, защото губят чара си, обичам да ги съзерцавам и да им се радвам от далече, докоснеш ли ги, ги разрушаваш... наряняваш се сам, няма нужда струва ми се :)

Preor каза...

:-) Леле-е добре, че не си изявен киноман с хоби - изразяващо коментари по задълбочени филми ;-)

Lil каза...

@Eoc,казаното за мечтите ми хареса много :) Тенкс

@Preor,в смисъл?

Preor каза...

В смисъл (леко шеговит)
- Не те трогва играта на актьорите :-) Описваш филма "Град на ангели" с думите:
- Ангел, паднал при това, влюбен и не усещаш това. Каква полза.... и.т.н.
Направо почувствах как четен брой карамфили се откъснаха от душата ми, и паднаха върху капака на ковчега НА МАГИЯТА НА КИНОТО :-)

Lil каза...

@Preor -леко подигравателен според моето скромно мнение.
Не мисля,че съм погребала "Магията на Киното",но мен не ме омагьосва тя,а онова което аз намирам за собствените си възприятия в даден филм.

Preor каза...

Не, не съм искал да те обидя по какъвто и да е начин. Ако все пак съм го направил - извинявай. Не е било умишлено. Разбирам, че споделяш мнението си за филма, а не го налагаш.
Извинявай.

Lili каза...

@Preor thanks :)

Preor каза...

Здрасти пак :-)
Препоръчвам филм - казва се "P.S. I Love You"
:-) :-) Аз съм на 33год(male) - ама хем не исках да свършва, хем си поревах порядъчно :-)

Публикуване на коментар

Hello, say something or just give me a smile. Kidness is essential.Thanks and enjoy your stay :)