Ъ?

Аз ли изпроставям??Недовиждам ли,недочувам ли или ме е треснала амнезия!?

Започвам да се блещя много сериозно на индивиди,които меко казано не са това,което са.Не обичам да се вкарвам в невротични изблици,но когато нещо ми се набие кат' карфица е очото-е тогава трябва да я измъкна с риск да недовидя края й!

Мразя да коментирам нещо,някой или каквото и да било,което съм си обещала да зачеркна.

Но понякога толкова много ми се вдигат дяволите,че си Ъ-кам и се питам дали случайно на мен нещо не ми е повредено.

Който и да чете този матр'ал да не си вади каквито и да е изводи,защото никой няма да успее да си направи правилния.

Просто избеснявам в моменти,когато виждам как някой се превъплащава в образа на мечтата си ,но под станиола си е същият вмирисан боклук с повърната физиономия.Баси,толкова ли е трудно да бъдеш себе си и да си буташ собствената кофа за боклук без да се опитваш да я изкарваш златен кош със съкровища???Питам аз и отговор не искам.

Пощурявам като видя ,усетя или подуша някой,който е изплескал опаковката си на публичен пиедестал и очаква овациите на глухо-нямата публика свеждаща се до няколко павета,стара чанта и оръфан дневник.

Мразя хора,които бягат от истинската си същност и се опитват да се заровят в лъскавостта на онемощялите си набези към съвършенство.

Мразя изблиците си на недоумение по повод такива прошляци.Но не издържам да съм немият кибик ,който му е светнала алармата и се е побъркал в търсеното на отговор на въпроса :Защо бе мама му стара?".

Мразя да коменитирам човешката деградация,която се усеща като разпльокано на улицата лайно-но всички минават отгоре сякъш за късмет.

Огледалата май не са това ,което са.Баси извода.Но явно е така.Защото не мога да си обесня как някой ,който познава себе си ,че се и  замаскира в живот,който му се иска да е негов,но всъщност е една плоска измислица и недостижима мечта,може да се погледне в шибаното огледало и да се познае.

Аз не бих могла.

Ъ..шибаната ми непоносимост се изказа!