13.11.09

На кантар


Всеки един човек се ражда,развива и общо взето завърта оста на живота си около максимата,че трябва да преуспее в работа,личен живот и прочие.Всеки се стреми да бъде на ниво,на което парарелно се развива и мечтата му за възход.Всеки намира начин да блесне ,да се покаже,да се докаже или поне да направи така,че да изглежда че е добър в еди коя си сфера.

Тези напъни в много от случаите се базират на добре подплатено самочуствие,дипломи и разни сертификати,до които всеки се пени да се докопа –отново в стремежа си да покаже своите претенции за успех пред обществото.Процентът на успелите хора обаче е малък,защото общоприетите критерии на са равностойни с тези в главата на единица от нашето гражданско овечедушие.Логичната сметка на това давене в собствената мечта за просперитет е много простичка-имаш връзки :успяваш;нямаш връзки:намираш начин да стигнеш до тях и ако си стока успяваш.10-15% -това са хората,които искат да се справят сами и които преценяват реално положението си и способностите си.

Добре известно е ,че България е страната на ‘втория начин’.80% от успеваемостта на процеси свързани с високо поставени цели (кариера,политика,икономика и прочие ) се базират на сделки „под тезгяха” ,но това не пречи на резултата и доволността по мазните муцуни на двете страни.Дотук гледката е достатъчно прозрачна и до болка позната.

Интересни са ми хората,онези обикновените,които се стремят да се намешат във висините на новобогаташите или поне прилично богатите дебеловратковци и техните блондинки на каишка.

Пример за такива хора са всички провинциалисти,които нямат избор и забягват към големия град.Не визирам само столицата,но включвам и себе си в сметката.

Та какво се получава по хронология.За първите 7 -14 години няма смисъл да коментираме,защото основата в различни при разлиничните поколения.Но ще взема за пример моето поколение.Основно училище –задължително най-доброто в града.Средно образование : езикова или математическа гимназия според афининета към логика или разстягане на локуми.Университет: хуманитарна наука или Право (само защото модерните специалности ,като Европеистика –тогава не бяха модерни).Учиш добре,живееш на общежитие и мама и тате са доволни от теб,ти още повече.Но идва един момент ,в който си 4-ти курс и вече трябва да се замислиш как да продължиш напред.Усещаш надигащото се желание за независимост и в главата ти започват да се раждат идеи за развитие,мечти за изграждане на върхова кариера.Но не на село.Че то там,как?!

Позната история и приложима при 70% от сънародниците ни.

Отплеснах се,а идеята ми за тази публикация беше друга.Преминавам по същество.

Така или иначе провинциалистът ,да речем Аз,се е наместил в големия град,намерил си е работа и преживява.Дотук няма претенции за успех.Макар и самото преместване да е спечелена битка,най-малко със себе си.

Основната ми мисъл днес е ,че всеки един човек е добре да предявява претенциите си въз основа на способностите си-реалните такива.Не е необходимо да можеш и да знаеш всичко,а да можеш точно онова и да знаеш точно онова,което можеш да приложиш в точно определената ситуация.Въпросната ситуация разбира се е работното ти място.Ясно е ,че по-голяма част от хората не работят ,това за което са учил.Което не означава,че наученото не им е помогнало.Какво трябва да можеш и знаеш ,за да постигнеш нещо в живота си?!Това е въпрос на манталитет,разбирания и изграждане на личността.Лично за себе си аз знам достатъчно,дори малко отгоре-на този етап от живота си.Всички тези умения и личностни качества са градивните елементи на Опита.Този опит ние прилагаме във всичко.Ако го нямаме го натрупваме през годините-неизбежно е.

Но..дали го прилагаме или се влачим по петите на точно определени цели,били те и имагинерни.

За да се развиваш на работно ниво (мое мнение,както и всичко останало в тази публикация) е че трябва да прецениш себе си много точно и да следваш поривите си в границите на реалността.Работата за оцеляване е до едно време.За да започнеш да печелиш от собствените си заложби трябва да конкретизираш насоката си.Дали си работник или кариерист.Разликата е няколко стотин лева и бъдещето ти положение.Ако си работник и знаеш това,закърмен си в тази класа-то тогава си оставаш такъв за цял живот и градиш битието си на оцеляването.Работиш разбира се ,но не за да се издигнеш,а за да се препитаваш.И това е живот и не е погрешният.В случай ,че определяш себе си като кариерист и мечтаеш за добре платена работа,уютен офис с всичките му екстри и изгледи за още по-хубаво бъдеще-тогава трябва да поставиш на кантар личните си претенции и способности.Ако се получи добро равновесие-значи си успял и имаш шанс да достигнеш до мечтания успех.Но ако се получи превес при едно от двете (независимо кое )-тогава оставаш половин кариерист ,или по-точно казано обикновен работник с мечти.

За да ти е удобен стола в офиса и за да ти е чиста съвестта е добре да си понаучил нещичко.В днешно време е доста трудно да се пласираш в добра фирма,без знания по чужд език/ци и естествено компютърна грамотност.Второто се получава и със самоучение,за разлика от първото.Другото много важно нещо е да имаш поне минимални познания по етикецията на работа.То е много лесно да отидеш на работа,да вършиш нещо повърхностно или по начина,по който са те обучили и да си стои спокойно,че ако не ти ,то Гугъл или колегите ти ще ти свършат работата.А на заплатено време ще си доволен ,макар и не заслужил.Това не ми харесва и преценям такива хора като подляри.

Пример за няколко основни неща при работа в сферата на администрацията:

-да умееш да говориш с колеги и клиенти по начин ,който ще те оценят като професионалист (това се учи) ;



-да умееш да разговаряш по телефон ,включвайки всички закони за това (има си точно определени начин за разговор по телефон с официален тон);



-да умееш да водиш кореспонденция по установения ред;



-да умееш да изготвяш оферти и доклади по начина ,по който те трябва да изглеждат;



-да забравиш за личния си живот и настроения по време на работа;



-когато си тръгнеш от офиса и хлопнеш вратата : да оставиш работата вътре и да се чувстваш доволен;



-когато взимаш заплата –да си сигурен ,че си я заслужил;



Това са личностни качества,които много ценя и с които един уважаващ себе си човек би трябвало да притежава ,за да излага каквито и да е претенции пред обществото.

Разбира се ,че има много други начини да преуспееш.Споменах втория начин.Включвам и пребиваването на чужд гръб,което е лесен лифт.Но не знам дали такива хора се чувстват наистина успели,или някъде в главите им пълни с мрежи от планове за успех не се подава и едно гласче,което им напомня,че не те са успелите...

Ще доразвия темата на по-късен етап с точни примери.Дразня се ,когато претенциите се доста повече от способностите.Не визирам никого,но има такива примери ,на които се чудя дали да се смея или да плача?!



Претенциите за успех не са мечти!

5 коментара:

Preor каза...

Не съм точно в администрацията -обаче си водя диалог по телефона с по 250-300 човека на ден, отделно от 100-те консултации на живо :-)
Сигурен съм, че съм си заслужил заплатата :-)
Абсолютно съм съгласен с поста ЛОЛ! Чакам да доразвиеш темата с примери:-)
В личен план -обичам хората да си тръгват с усмивка, доволни и щастливи от новата си покупка:-)

Ирония Идиотова каза...

Хмм, мдам, права си, съгласна съм с доста от нещата. Но знам също така, че може да се постигне и златната среда- уютното офисче, платената работа, стремеж към самоусъвършенстване и радост от работата:)( ако съм разбрала правилно някои от идеите ти):)) Няма начин поне веднъж едно от двете да не вземе превес, но зависи от човека. Ето, на мен личи ли ми, че съм кариеристка?:) А аз определено съм:) И с ръка на сърце си казвам- имаше едно време, когато не покривах доста от изискванията на хората- колеги и близки.Но не спирах да се уча, да драпам-както се вика:))Сега работата за мен е и удоволствие, и пари:) Що се отнася до примера ти с администрацията- олее, найш от кога търся сърудник, който да е поне малко сериозен в офиса и да знае, че деловото писмо не е просто като да напишеш мейл на мама да ти прати от любимата лютеница:):))И да, много е хубаво, когато съвестта ти е чиста. Определено!:)
Днес си помислих,че съм те разсмяла, ама ще ти дам от отварата на Морт от сухи жаби. Помага:) Може да ми се нацупиш, но така мисля аз:)
А пък за " когато претенциите са повече, отколкото способностите"- оооо, не знам дали си работила в голяма компания, където мадмоазел Претенция е на всеки коридор или във всеки офис. Уртикария да те хване;))
Цункии:) Много хубав пост. Благодаря!:)

Хриси каза...

Пък аз съм от тези, дето много избират. Но все си мисля, че знам какво мога, и какво не. Какви са ми възможностите, и докъде се простират. Опитах се да бъда просто бачкатор - нито ми хареса, нито изтраях несправедливостите... :)
Мисля, че човек е добре да търси, докато намери място, където ще се чувства максимално полезен, удовлетворен и ще може да се разгърне по начин, който ще му гарантира и самочувствието.
Не става дума и за кариеризъм - просто нещо между двете, което да те удовлетворява, златната среда, където да се чувстваш на мястото си.
Бих предпочела такова, макар и с малко средства, откокото много средства в кофти среда, която да е постоянен източник на мрънкЯне.
А качествата се изграждат, и когато си мотивиран, е съсвем естествено да даваш най-доброто от себе си. Чудесен пост. Цунки, Мрънко! :*

Lili каза...

Благодаря Ви за изчерпателните коментари.Много добре сте ме разбрали.
Ако наистина се навия да дам примери ще изпаднете в потрес и ще се тресете от смях,защото няма да ви остане време да отреагирата колко са жалки такива хора.Скоро дадох подобен пример на Хриси на скайп: е то смях,смях-ама като се замислиш е пълна трагедия.
Идичка ,работила съм само в международни и големи компании (визирам местата,където съм вършила съвестно работата си и вече съм имала опит) ,та въпросните Претенцийки са ми до болка познати.А и правилно го каза-не ти личи,но това е целта,защото не е нужно да ти личи в блог,разговор или на кафе с приятели-а само на работното място и при всичко свързано с работния процес.Евала!
Preor ,разговорите по телефона и по-точно етикецията на провеждането им е голям зор за много хора-не умеят ,а си мислят обратното и повдигат носове,доволни от себе си.
Хриско ,хубаво е да знаеш какво искаш -но след като си претеглил какво можеш :) Не върви да искаш да постигнеш нещо ,след като не си в състояния да привлечеш един клиент (примерно) и да му замаиш главата с уменията си ( а не с напудрен нос и къса пола) до степен ,че да купи продукт,който е скъп и си заслужава покупката.Това са все примери,които където и да се обърнеш те гледат от витрини ,офиси или слушаш по телефона.
Ей такива ми ти работни раУти.
Сега е Събота,приятна почивка на всички :)

Aquawoman каза...

Бубка, уффф хич не ми се почва на тази тема, защото се изнервам; видяла съм много гадости в живота, хора готови да минат през теб за да успеят - некадърници без съвест, а със самочувствие.
Абе вярвай ми - всичко в живота е само до... късмет.

Публикуване на коментар

Hello, say something or just give me a smile. Kidness is essential.Thanks and enjoy your stay :)