10.12.09

Паяжина



Всяко първо нещо е ново,непознато и те гледа опулено кат' онези черни точки по тавана (мухите).Опитваш се да впиеш взор в очите или опаковаката и да намериш нещо за себе си.Все така става.Човек търси и намира или намира без да търси.Кръговратът е един и същ и след като си минал на бързи обороти пропускаш някоя малка подробност,която след време ти катурва превозното средство и дерайлираш.
Казват,че първото впечатление е много важно.Споря.Всеки първи момент ,всеки първи поглед е спаружен,срамежлив и сгърчен като добре изсъхнала стафида.Какво му е важното?Всеки в първите си стъпки/моменти/представяне е натъпкан със стремежи и желания да блесне ,чак да предизвика зарево с поведение,стойки и чалъми или пък върхово чувство за хумор.Всеки е мазен,добричък ,напомпан с добри и прочувствени намерения и бъка от лъчезарност.Тук някъде на завоя от изкуствена трева ми иде да повърна.
Всеки в тези си интерпетации на собственото,породени от вътрешни вопли за перфекционизъм -забравя да бъде себе си.А какво по-перфектно от това питам аз?!
Колкото и да ми се иска да повярвам,че това първо,кичозно и попмпозно ,лъщящо дори -първо впечатление е толкова важно (за не знам кого) -не мога.Предпочитам табелки с факти,отколкото размити обяснения,чиито крайни мисли се пръкват след време,когато си загубил гумата или пък са ти написали "Идиот" на челото с неизтриваемо мастило.Жигосалите са те още от онзи първи момент,но това ти става ясно след време.И колкото и да ти е неприятно да те правят на будала -ти си такъв именно заради вярата в клишетата.Проверката обаче е добре премерена стъпка,която не е нужно да е първа ,за да ти е в полза.
Разписах се за впечатлението,защото понякога грешим с първото,второто и чакаме положителен резултат от третото,но си остава едно и също.Нашето си.Независимо дали е първично,импулсно или каквото и да е.Стигнах до извода,че един човек или ти понася,или не.Всичко останало е заблуда.Не може да наложиш на себе си да изтърпиш представление,което не ти е по вкуса и което би ти струвало прекалено скъпо.Сменяш сцената и актьорите и гледаш с удоволствие или пък участваш с екзалтирана (макар и леко глуповата) усмивка.И какво от това?!Нали ти е харесало.Та така и с хората.Не е важно какво ще видиш в първите моменти,а какво ще запомниш от тях.И ако е нищо,продължи напред.Ако има нещичко,което те кара да си спомниш за този човек отново-значи си нацелил сродна душа.Опарих се веднъж ,като не послушах интуицията си или пък тя беше в ням период (не искам да си спомням) ,но тази грешка няма как да я повторя.
Всичко написано е опит да навия сама си себе си да не съм толкова подозрителна и недоверчива към хората.Или по-точно да разбера дали е необходимо,мисля да.Това ми идва като противоречие в настоящия момент,но е истина.По-добре подозрителна ,отколкото титулована за потенциален идиот.Считам за нормално,дори задължително, човек да подбира обркръжението си много осторожно ,защото после си е после и някога ,никога не се връща.А и паяжината на приятелството се разпъва бавно ,тактично,с умисъл и с бъдеще.Цяло изкуство е.
Слушайте,чувайте и запомняйте какво ви шепне онова вътрешно гласче.Това вече е важно!

12 коментара:

Христина Чопарова каза...

"...колкото и да ти е неприятно да те правят на будала - ти си такъв именно заради вярата в клишетата."

Мда. То всичко е стереотипи и клишета. Ако нещо е извън тях, бързо се правят опити да бъде рамкирано, етикосано и прибрано при останалите неща. Досадно е - като да затъкваш постоянно изскачащи от косата ти кичурчета, сякаш ако не са подредени, не може да бъде хубаво :)))
Който е попадал на кофти взаимоотношения, е нормално да бъде предпазлив. Но онова, в което вярвам е, че ако не ти отговорят със същото, с което си подходил ти, то вината не е твоя. Следователно - да се развива! :)
Цунки, Мрънкел! :D

Preor каза...

Според мен всички трябва да бъдем жигосани със стереотипи и клишета за да можем впоследствие да ги разчупим.
И аз не съм съгласен за първото впечатление. Никога не можеш да разбереш какви са, нито тебе да те разберът какъв си.....
А като цяло -животът е символ на всички неназовани понятия, състояния и душевни пориви.... Обикновено очите и душите ни са привлечени от всичко :-)

Lil каза...

Хъх,Мрънкел-туй е ново,но ми харесва :D
Мм,сега към сериозната част.Тц,бягам с 200-та от клишетата,макар и да няма начин да не ги срещна,но за да си подържам реномето на тотална шматкЪ се налага да завивам постоянно.Така е по-забавно и определено имам шанс да се размина с идиотската титла.Да,ама не се разминах -знаеш-но ,това ми показа пък ,че не е лошо да си идиот/будала за известен период,за да знаеш как да се предпазиш после :) Цун Мрънкеш :D
@Preor споря за душата (при нея всичко е разтегливо понятие),а за очите е ясно -там няма "наяждане' дет' се вика.Но пък винаги има различно,ново ,по-интерсно или може би не чак толкова смазано от клишета,нали?
Хубав Петък на всичкиииииии :)

Preor каза...

:-) усмихнат петък и на теб :-)

Iliana каза...

Лили, четох доста бързо и през ред, но ми се струва, че си ми уцелила болното място...

Ще се върна по-късно, ще прочета няколко пъти и щи пиша пак.

Aquawoman каза...

Бубка, искаш ли да бъда откровена? :) Ти си един ГОЛЯМ мрънкалник. Страшно приличаш на моята приятелка Вики, тя постоянно се оплаква, че някой и пречи, че вечно и бъркат нещата :D
Просто се отпусни, живей си живота и не се притеснявай кой какво си мисли за теб. Всички живеем за себе си и всеки е ковач на собствената си съдба. Мнението на хората няма значение...освен ако не те интересува ;)

Lil каза...

@Илианка добре дошла :)Много се радвам да те видя и тук :){}
@Бубе,нещо си се объркала и малко ме обиждаш.Не мрънкам ,нито се оплаквам-размишлявам върху собствените си грешки ,а не за чужди панички или прочие.Никой не ми пречи...баси...
И да,мнението на хората извън моето обкръжение няма значение за мен,но това на приятелите ми е важно!

Iliana каза...

"Стигнах до извода,че един човек или ти понася,или не."
Така е. Още от първата среща си проличава. Поне при мен е така. Но определено се случва понякога да си налагаме да играем представление, колкото и да не ни е по вкуса.И не можем да бъдем себе си, защото обстоятелствата ни принуждават да се преструваме на други. Принуждават ни да се правим на такива каквито не сме. За съжаление се случва. И идва моментът в който си задаваш въпроса "Защо по дяволите го правя? Защо плащам тази висока цена?" И тогава се връщаме към истинското си "Аз". И, ако имаме късмет осъзнаваме каква грешка сме направили.
Преди няколко дни на едно друго място мислех да пиша точно това. Да бъдем себе си. Но се отказах. Просто не виждам смисъл да убеждавам когото и да било. Хората сами си избират как да живеят. А аз искам да бъда себе си. И такава ще си остана.
А ти не изключвай повече интуицията си :)Тя никога не греши.

Aquawoman каза...

Бубка, няма да се обиждаш; защото ти казах откровено какво мисля.
Дребните душици са първосигнални и не вникват надълбоко в човешката душа; за тях всички други са шматки, особено по-отстъпчивите.
НО човек е такъв, какъвто е в собствените си очи, не в очите на другите.
Не знам дали съм те разбрала правилно. Цунки {}

Ирония Идиотова каза...

Хммм...накараме да се замисля. А това е рядко при мен:) Може би, защото онази табелка" Идиот" си виси нон стоп на челото ми , че и с неонова светлина проблясква:)Имаше време през което бях толкова наивен, културен простак, че трупах грешка след грешка, разбира се на мой гръб. И дойде друго време, през което снагата ми се беше слегнала почти до земята, но упорито вярвах в така нареченото" първо впечатление". Сега- като добре увяхнала марулка, прецизността ми ме е направила доста подозрителна, цедката ми е с възможно най-ситните и малки дупчици, а това, че някой ме понася или не- мисля, че си го слагам някъде зад мен:)Клише, факт:)Там е работата, че твърде много съм си "АЗ" и точно това не винаги е понасяно от другите.Нормално.Отново клише:) Но какво пък значи другите? Викат- човек е част от обществото и няма как да не се съобразява с него. Да, ама не. Има как. Стига да отстояваш това, което искаш, харесваш и смяташ да правиш. Изглежда толкова просто и лесно, но всъщност не е. Обаче с повече тренинг и ритници по дупарата, се научаваш:) Жалко е,че трябва да се мине през сума ти неща, които те пречупват, но накрая се чувстваш доволен от себе си.За себе си, а не ЗА някой друг:)
Мдаамм, къв съм философ рано сутрин в събота, а?:) Тва е щото смених марката кафе, не за друго:))И вероятно изместих леко идеята на темата ти:)Извини:)
Гушки, Лилилненценцее;))))

Neizi_ss каза...

Смиф ... не знам какво точно те е накарало да стигнеш до теи изводи ... вярно, когято чонек се опари е нормално после да духа, докато изстине ...и да се стреми да не повтаря грешките си ... но пък риска на живото предаване е винаги на лице ...и колкото и да искаш да се предпазиш ... няма гаранция, че ще успееш. Ако кажа, че първото впечатление и интуицията ми не са ме лъгали . ще излъжа ... но въпреки това продължавам да им се доверявам ...да, нормално е да имам едно наум ... нормално е да претеглям казаното и направеното, задавайки си въпроса .. дали имат предвид това, което си мисля и аз :) ... но въпреки това си мисля, че няма нищо лошо в това човек да се довери някому ... ако сбърка - това ще е поредния житейски урок ... който повярвай, ще бъде ценен ...и в тон с размислите на Ида - като ти поотупат дупето от прах ..следващия път ша си турнеш вестник, преди да седнеш на пейката в парка :)

demono каза...

kakвото дойде

Публикуване на коментар

Hello, say something or just give me a smile. Kidness is essential.Thanks and enjoy your stay :)