28.8.10

"Имаш ли блог?"-издателство "Лик" и моята рецензия

Благодаря на издателство "ЛИК" за книгата и за страхотната инициатива под мотото "Имаш ли блог?"
Изявих желанието си да участвам , избрах си книга , изчетох я ...време е за рецензията.
Не ми харесва да се налага да извършвам дейности , които ми се диплят в съзнанието със заглавка „Трябва”.Някак си ми е непоносимо да правя нещата, защото някъде, някой е лепнал този глагол пред главното действие.Тук може би се опаковам в неотговорност, но когато иде реч да напиша нещо, то определено не се връзва с „трябва”.
Та , трябваше да напиша тази рецензия в срок.Благодаря за книгата, не очаквах дори да я получа, но е факт.Няма да се възползвам от любезната част от възпитанието ми и да изисквам етикирано извинение за закъснението.

Книгата е „Любовта online .Емоциите в интернет” на Аарон Бен-Зеев.


Хубаво щеше да е , ако бях попрочела някоя и друга кратка предистория за четивото , преди да си я избера.Уви, не го направих и я избрах на прима виста.Заглавието ми хареса.Стори ми се близка до случващото се постоянно,но...Да, винаги има едно пословично, тупнато не на мястото си НО.
Книгата не ми харесва.Едва ли издателите са очaквали да прочетат точно това.Факт.Заглавието е тотално подвеждащо и докато си мислиш как ще изчетеш чуждите повратностни на живота, още от първата страница си с забит шамар от трудносмилаема психологическа анализа.Неприятно.Тази книга е от онези, които ако не се интересуваш от тази тематика, ще ти пресъхне погледът от изписаните изводи , статистики и прочие анализаторски явления.Трудна е за четене, идва ти да я захвърлиш и да си кажеш „Ох...”.И все пак я прочетох.
Интересното беше,че още от първата страница бях убедена каква ще бъде резенцията ми и какво ще напиша.
Книгата е със съдържание 419 страници, вкупом с библиографията.Авторът не ми беше познат.Гръбчето на книгата ме „информира”.Нещо , което трябваше да изпълня преди избора си.
Та...да анализираме.Това е всъщност ядрото на цялото писание, което според моето скромно мнение на обикновен читател , би могло да се побере и в 100 страници.
Интернет, ние и онази виртуална тръпка, която ни е покосила.Знаем : всички искаме да сме онзи образ, който ни преследва още от детските ни мечти и най-лесно покоримият връх затова е да седнеш удобно зад монитора и да бъдеш този образ.Разбира се имагинерен, но зареден с твоите емоции, живинки, любови , глупотевини и всичко твое , плюс фантазията ти за онова, което никога не е било и няма да бъде.Дотук сме в крачка с всичко, остава да си изберем публика.Какво по-аплодирано поле за изява от мрежата.Оплетени, баламосани, уродливи, но бидейки идеалът си сме толкова щастливи, че чак забравяме офф лайн битието си.Имаме приятели, правим кибер секс и се наслаждаваме на клавишна романтика.И всичко това е реално дами и господа.И точка.Край на развитието.Достигнали сме онзи лелеен момент, когато всичко е толкова захаросано,че няма нужда от дневната доза кленов сироп.Или може би пропускаме момента с изневярата, която е доста по-реална като усещане и последици от всичко, което правим , нищим и тъчем в мрежата.Да, има хора, които са преживяли всичко това, но важното е да е в минало време.Разбира се всички статистики са извадени от чуждоземско и при нас са малко размити или твърде...твърди.
Всичко написано дотук е малко мрежесто не мислите ли?
Нека разплетем случая с малко цитати.
Глава 8, Киберлюбов

„Съпругът ми си има „Плейбой” и други неща, които може да използва.Но за мен това са думите.Това е съблазън във висшата й форма”
Открихме нов афродизиак???Или ти не гледаш порно?- моя реплика по цитата [това си го мислех, докато четях].
Има и „нететикет”.Тук се съгласявам , защото е общоприет и създаден от самите потребители..и все пак нека прочетем:
„Не пиши съобщението си с главни букви-възприема се като равносилно на крещене”

„Не изоставяй събеседника си без да се сбогуваш”

„Придържай се към чистотата на сянка-вулгарността никога не е впечатляваща”

„След като и двамата киберпартньори са постигнали удовлетворение или поне са симулирали постигането му, кажи поне „благодаря’”[тук се смея , на глас]
Ти да видиш?!
С няколко думи: Изнамерете семейна двойка , по възможност извън пределите на нашата мила Родина, хванете ги на къс пас и им препоръчайте тази книга.Особено на жената.Това е един скромен наръчник за недоразбрали се жени или поне не знаещи какво е саморазбиране.Изчитайки книгата ще се посмеете, ще цъкате с език или ще намирате сходства-задължително, защото едва ли някой не е минавал през всички фази на описаното, макар и оставайки с не чак толкова вълнуващи спомени.После разчитайте на резултат: Плейбой, ревнив татко, бясна и тресяща се от хормонален дисбаланс мама и ..развод??А не, те са онази стара двойка,която познавате.Ще преминат през това и все някога ще превключат на off.
Книгата не ми хареса.Но цитатите преди всяка глава ме изненадаха приятно!И все пак намерих нещо за себе си като читател .
„Раят е досущ като мястото, където сте в момента...само че много, много по-хубав”-Лори Андерсън

„Женен,осем деца;предпочитам честите пътувания”-Из резюме за постъпване на работа.

„Ангелите летят,защото не си придават тежест”-ДЖ.К.Честъртън
Убедена съм,че книгата има своите почитатели ,които си я препрочитат в движение.Има и интресно факти, като например, че дори и телеграфът като средство за комуникация, може да се отбележи като свързочник между кибер партньори—разстояния!Ще намерите още доста описателно-фактологически информационни статистики, свързани с видовете комуникация, партньори, кибер случки , лични примери от кибериращи.
Достоен завършек на резенцията ми би бил само цитат.



[Глава 9,Понякога и четенето е изневяра

Подзаглавие: Киберсекс със софтуеър.

„Хубавият секс е като хубав бридж.Ако нямаш добър партньор, по-добре да имаш добра ръка”-Мей Уест]




Ако и Вие искате да напишете резенция за тази или някоя друга книга на издателство "ЛИК",прочети  тук  [<-url]



►The end!◄



4 коментара:

Dani каза...

Отдавна го прочетох, но не си избрах книга :)
Сега, когато те чета, не съжалявам :)
Хубав уикенд!

Lili каза...

Дани, не така де!Има толкова много други книги.Избери си-заслужава си :)

Силвия Тенчева каза...

Лили,браво за търпението ти,много добре си обяснила както винаги детайлите:)м.г.прочетох подобна книга но има-няма 100 страници,казва се"ОН ЛАЙН САМОТА" на Марияна Минчева,едва ли си чувала тази авторка,книгата е страхотна и описва именно нет- запознаствата и произтичщата от тях любов-радост и разочарования, и дори без да исках направих лек анализ в "Публик-републик",спокойна неделя скъпа:)

Светла Енчева каза...

E, аз в този смисъл писах послеслова на моята рецензия - за хуманитарната литература. Притеснявах се дали ще се появят хора, които ще се обидят, ще ме изкарат, че се правя на много умна, пък тях ги карам да се чувстват тъпи. Но не е там работата. Предпочетох този риск пред това да запаля някого да си купи книгата, а той после да ме ругае, защото му се вижда неразбираема...

Публикуване на коментар

Hello, say something or just give me a smile. Kidness is essential.Thanks and enjoy your stay :)