11.9.10

Получено!

Часът е 23:12.



Дочувам грохотното мърморене на хладилника,звука на рекламите и нежното бучене на съседния компютър.Някой разлиства книжка .Всичко останало е някак запушена тишина.

В такъв момент музата ми ме поздравява.

Така се случва със странните умове.Среднощните писаници са някак сладки за ума и не изморяват, точно обраното – събличат сетивата ти и изсипват мръсното пране на усещанията ти.

Трябваше да напиша анотация /рецензия за една странна книга , която изуми окото и разбиранията ми, но ще оставя това за следващ момент.

Сега ми се пише за усмивките.

Такава една усмивка получих скоро.Умножена по три.

Как изглежда получена усмивка ли ?

Така: прибирам се от офиса и мечтая за захвърлени в коридора обукви, свален костюм и чаша сода с лед и три резенчета лимон.Ключовете ми са  ужасно своенравни и винаги избират най-закътаното място на чантата ми , за да се приютят.Заставам в странна поза, с пликовете в едната ръка и ровеща в чантата с другата.Карам го на метода на опипване и съм доволна от себе си,че отделям ключовете с различни връзки.Не успявам да погледна в чантата, защото погледът ми е закован върху стъклото над пощенските кутии.Там ми се усмихва гръбчето на едно симпатично бяло пакетче, което съм уверена,че е за мен.Всъщност вратата се оказа отключена [поне входаната],а за другата си има звънец ;).Отворих припряно и плахо надзърнах да се уверя,че поне първата буква от името ми се мъдриу върху бялото пакетче.Но първо видях надпис в червено, който беше достатъчен.Опаковано прилежно и някак вежливо , то ме чакаше.Грабнах го.Прибрах се , захвърлих всичко по мечтания начин, запалих цигара и се насладих на отварянето.Е, не си представяйте,че съм разкъсала опаковката като малко дете подаръка си на Коледа [въпреки, че усещането е точно такова].Отворих го, усмихнах се още веднъж.Прочетох и последвах стрелката.Отново се усмихнах.

Какво имаше в пакетчето ли?!



Подарък.От Nezzo .Книжка на Пратчет.




Благодаря за усмивките, страхотното послание и усещането за специлен момент.

[получено пред седмицата, написано сега]



6 коментара:

Лилия каза...

Благодаря за оценката.Щастлива съм че започваш да ме опознаваш по различен начин.Целувам и прегръщам силно

Lili каза...

Или аз се омотах или ти.Адашке, написаното няма нищо общо с теб.
Въобще не разбрах за каква оценка става дума?!
Иначе благодаря за милите думи :)
п.п.Освен ако не си Nezzo под прикритие!

Nezzo каза...

Не, не! Определено не съм аз :D

С теб сами си размятаме силни набръчкващи усмивки! Страшно приятна работа :)

MadWizard каза...

много яко "Ж".
Ако бях графолог, сигурно щях да го коментирам...
:)

Nezzo каза...

Mad, това Ж много ми го критикуват. Трудно ми е когато трябва да пиша нещо официално да го променям. И все се намира някой да ми хленчи на главата да го пиша по друг начин.

Lili каза...

"Ж" наистина е странно , но и някак симпатично.За първи път виждам да се изписва по този начин :)

Публикуване на коментар

Hello, say something or just give me a smile. Kidness is essential.Thanks and enjoy your stay :)