21.10.10

Разказ


Днес съм висока, лъсната, малко дрънкаща и черна.Сутрeшният тоалет премина  не толкова нежно и безкористно, но хигиената е важна.Не получих гланц , но какво пък – пак блестях.Знаех си , че вечерта ще стоя на тъмно, изкаляна , но поне подредена.Поне няма да стоя в клетка, като онази с панделките и ниската талия...ужас!
После тръгнахме ( на работа) и вървяхме.Поздравих есента от близо, дори се заговорихме с еднин жълт господин от парка за постмодернизма и климатичните аномалии.Голям симпатяга – малко накълцан и леко оръфан , но иначе снажен и цветен.Усмихна ме, но нали са ми казвали да си затварям устата, та си останах с душевен кикот някъде към горния прешлен.Вървяхме изправени, лев-десни, десни–леви; понякога се обърквам , защото тя притичва, надскача някакви огледални мокрости и после пак ме оставя на мира, да си вървя спокойно.Шляп-дрън, шляп-дрън.Много е досадна тази металната.Отгоре на всичкото е подвижна и ме удря отстрани,студена е!
По някое време ( още е сутринта) тя спря.И аз спрях , другата също.Чакахме.Ужасни шумове има по този маршрут и не чак толкова привлекателни места за почивка.Или ще са каменни или полепнали с няквки странни , шумолящи нещица.А най-неприятно е да те настъпят.Тогава се съюзяваме с нея , тя винаги ни защитава и се опитва да отбегне момента на допир с врага.Но само понякога.Още съм млада и не съм преживяла сътресението , онова с тротоара , но ония от втория етаж ми казаха , че боляло.
После изкачвахме едни стълби-тя не ги обича, но ние й помагаме.Пак покой.Видях една стара позната от съседния град.Беше се накиприла с нова прическа , лакирана, лъсната ...дори си имаше нова шапка ..тюх , ама й личаха годинките.Поздравих я глухо и някак премерено , а тя врътна острата си опашка и ме цапардоса леко по тила.
-Здрасти ...нова си още , м ?
-Че за кое да съм нова ?
-Ами не си ходила още на събрание , нали?
-Не.Но ще отида.
- Ха,ха – май са ти отредили място само в офиса.
-Не знам , още съм нова!
Замислих се , чак ми се искаше да се почеса по плешката, но тоя цип нещо ме стегна.”Събрание”...какво ли ще е това?!Сигурно ще е като преди да дойда тук.Много колеги, събрани на едно място, подаващи нос над подиумите и намигвайки на съседа с велуреното яке.Звучи забавно, но не съм сигурна.Ами , ако ме забрави на някое такова събрание...
През повечето време , благодарение на нея си почивахме ...но то омръзва.А и вечер наистина е тъмно , дори забравя , че и ние обичаме да си говорим.
Мина и този ден, заспахме- прави- но гордо изпънати.Сънувах , че съм принцеса в меко , цикламено и топло палто.Някой решеше къдриците ми и пееше.Возих се на лъскава каляска , със специална капра и кочиаш.Беше толкова хубаво.
Утре пак ще съм висока, лъсната, малко дрънкаща и черна!Нищо , че съм дясна обувка!

*by:me                                                                                     снимка:Internet

6 коментара:

Neizi_ss каза...

усещам лека дискриминация към лявото пространство ...моля авторът в удобно за него време да се произнесе и да сподели впечатления от един ден на лявата обувка :)

Lili каза...

Хи-хи , Фифко :)Няма дискриминация , 'другата' е лявата :D Стига и толкова :P

Nezzo каза...

Аз не съм фен на лявото. Но пък на дясната, определено вече съм й фен ;)

Ирония Идиотова каза...

Обувка? При това дясна?! По дяволите, Лили, успя да ме изненадаш!:))))
Много свежо и готино:) Шуц!:)

пп- пооправи ли се, скаридке?;)

Lili каза...

@Nezzo- зимам тЪ у фень клубъ от воле :D
@Бря...Идиотова...съпрайзд..ти да видиш :)Нещо ми идва в повече зоопарка в главата ми и те така се получава :D
p.s.А и новите ми пътъчки заслужават туй посвещние :P
Тц,тц само Оз си мълчи :(

Lili каза...

Уф,сафридке-ще се оправя спокоуууу!Цуш!

Публикуване на коментар

Hello, say something or just give me a smile. Kidness is essential.Thanks and enjoy your stay :)