24.2.12

Пена на гурбет

[част 1 Телеграмата] 

Леля Пена я знаете. Снажна българка. Възвисочка,  усмихната до горната дясна пломба ,  дето й я плати здравната каса.Възпълничка,  тантуресто приятна и поклащаща се като мама барба. С пеньоар от универмага ,  кафяв на червени квадратчета- ситни. И ролки си слага,  но в специалните случаи:  като банкета за Нова Година и прасешкия ритуал на село. Даже е суетна.В тия празнични и високохолестелорни дни можете да я видите с усмивка ,  достойна нахлепотила джуките  в цвят 121 ,  туй беше подарък от Делчо за миналия рожден ден-  от корекома.  Ама що ви разправям за леля Пена.Вие я знаете!
{source pinterest.com}
Един ден леля Пена получи телеграма. Прилежно сгъната,  комай миришеше на нещо,  ама тя така и не разбра на какво,  защото бобът й загоря докато кокетничеше с пощальона.Тъй де,  снажен момък беше,  не като нейния Делчо – горкият едва 70 килограма ги докарва покрай Коледа. И баба Неда,  комшийката,  все цъка като мине покрай нея.Поздравява я човеку,  а те все го мъмри: „Яж бе момче!Виж съ’ на ко’ мязъш.Пфу,  не тъ ли ‘рани тъз’ тфойтъ?”. А ,  телеграмата.Ох!Пена се огледа ту насам ,  ту натам- епа съвсем сама си беше.[Делчо полираше чайника на кухненската маса] . Загърна се у пеньоара ,  па се тръшна на кушетката.
Мила ми како Пенке
[въх ,  кой тъй ще ме нарича мене...мила...па и Пенке,  я съм си Пенъ....чей’ да прочетем надоле]
Аз ти пиша.Братовчедката ти Лена.От Париж.
[леле-майко...въх...тая пък чак от Пъриш ще ми пише,   има ли акъл?]
Ние сме добре. Живеем добре.Вие как сте?
[я па тая,  добре живеели... ми то ние к’во ни е?!Буркането съ гутой’,  зельту’ е прицидену,  пъ и някой и друг картоф шъ има... добре живеели,  суха та суха си остана...пуу...]
Ние с моя Павел ще се женим.
[’еля,  то т’фа вашту на нищо не мязъше,  саму нагори-надолу,  не бързали . ’еля кандисахти и вий]
Тук в Париж.И ви каним с батко Делчо на сватба.
[въх! E те ся я фтасъх.Де гу тоз Париш мъри моме,  я дан’ земъ фръкна ...ми то далеч..пък и батя ти ми е болнав,  де ще гу мъкна чвякъ...тамън са опрай горкият...]
Изпращам ти билети за самолет и адреса ни, защото не можем да Ви посрещнем.
[......самолед ....ко туй ся...пък щом билети имаме,  квот’ ще да е..утиъми]
Поздрави,
Лена."

Леля Пена ....поседя,  погледа телеграмата,  па стана.Изтупа си престилката,  сбърчи нос,  свъси вежди па си сипа от загорелия бобец.Изнамери си и люта чушка,  уважи и топлия хляб,  че и мерудийката.И сирьнету.Ама не се усмихна.Ни веднъж.
Леля Пена не беше глупава.Нищо че все така изглеждаше в клюкарниците на улицата.Харесваше й да я мислят за будала.То така й беше удобно ,  па и се подсмихваше под мустак ( буквално).Тъй и тъй я говореха,  тамън няма да им дава захар,  сол,  брашно, яйца назаем.То да не ги е гледала тез ниви и кокошки зарад комшийката.Тя па тая една сплетницъ...Пуу...
[Въх, ама я съ хептень съ отпеснъх...тя тъз тилиграмъ мъ замаи...у Париш на сватбъ...на тъ ей ся хукнаф...ууу Лено,  Лено...де отиди и ти да се жениш мъ..ся да се чудим ко да кажем у селу.Къф тоз Париш,  да не си тукъ да му ударим ено уро...кфъ' сватбъ шъ ми говориш ти на мени...] Пена се оригна сочно.

-Пено....Пено...Пено мъ!
-Ни мой рукъ мъ Гано..идъ.
-Пеноу...
-Кажи Ганоу.
-Ми то...такоутъ ... тоз пощальоня,  що донеси мъ...нищо не каъш начи ... се си такъвъ  ..крийш съ!
-Мба, за ко ши съ крия мъ.... [ше ти кажъ я на тебе клюкаркъ с клюкаркътъ ти]
-Ми кажи де,  ко донеси, писму ли да беше или ко?
-Мълчи мъ.Писму.Кой пъ ше ми пиш’ на мени.
-Ми де тъ’ знам.То ся модерну било поща да имаш.Тъй вика оназ рус'тъ от тивилизоря.
-Ма нимой мъ занимаъ мъ...я тиливизия ни гледъм.Нал’ мъ знаиш.Точката да ми пей и хич ми не тряъ някой да ми говор’ .
-Ми то така мъ...
-Телеграма.
-Ъ?Ко?
-Нал’ мъ питаш ко донеси оня , тилиграмъ , ко друго.
-М’чи как тъй мъ?Кой т’фа,  ко стан’ло?Кой умрял?
-Сакън.Стига прикаъ' глупости  мъ Гано!Брадчекътъ Ленъ ши съ жени,  та на сватба ни викат с Дельчъ.
-Ха!Ми айде честиту.Ко зъ й купьте?
-Ма ти ко приказвъш мъ?Кък пък няма да хукнъ ,  на 'орътъ зъ угаждъм...кък ли не?
-Мчи как тъй мъ Пеноооууу??
-Кък, кък..на тъй.Никъде не утийъм аз.Де да гу знам я тоз Париш дей.
-В Европа Пенке.
-Ти да мълчиш бе Дельо!!!

( туй отгоре  съм го писълъ я,  койту искъ да вервъ)

5 коментара:

traiana каза...

Хахаах, глупавият си остава глупав:)

Lili каза...

:)))
Е, все пак това е 1-ва част ;)

Neizi_ss каза...

давай втора, че неам тръпение - буля Пена по Шанзъ лизе :))))))))))))))

Lili каза...

Ахахха, Фиф :) Буля Пена ми звучи много шик ;)
Ще видим кога ще ми се появи музата.Нали ги знаеш наш'те- капризни са ;)
Радвам се, че се завърна блогово♥

Ирония Идиотова каза...

Трябва да вкараш и непорочно зачатие, вдигнати фусти, срам пред цяло село, па то да се окаже просто сериал:))) Браво, Скаридке. Шест!:)

Публикуване на коментар

Hello, say something or just give me a smile. Kidness is essential.Thanks and enjoy your stay :)