16.10.12

Среднощни баналности

Darn Cat|Boredom yellow

Баналности.Битовизми.Злощастни хора.
Това ме заобикаля и не ми харесва.
Няма как да се направя, че не забелязвам какво се случва, случило се е, или предстои.Не съм била безразлична, а ми се иска да бъда.
По-добре ми е свита в ъгъла на собствената ми усмивка.Но се чувствам малка, когато усмивката ми е тъжна.Никога не съм си позволявала да бъде такава.Или я има и грее, или я няма и не е тъжна.Научих се обаче на тъжни усмивки.И все пак истински.Емоцията е такава,  когаот е искрена  и се води от душата.
Разбира се, че дрънкам клишета.Но нима целият ни живот не е едно голямо клише?!
Не.Не е.
Опитвам се, съм и искам да бъда различна.Но пак си оставам не безразлична.Виждаща.Чуваща.Знаеща и можеща.
Не ми харесва да се спъвам в чуждите недоразумения и да кихам постоянно от двусмилени подмятания.Но и не мога да направя нищо, за да бъде всичко според моя свят.Има хора, и хора.А дори и няма хора.Трудно е да определя в какъв свят съм попаднала, но все още успявам да различа своя.
И знаете ли , чувствам се като онези градински гномчета, които рано или късно се оказват без глава.
В един момент пъча гърди и показвам броня, а в следващия момент ми е все едно и си говоря с тревата.
Няма как да разберете какво точно пиша, искам да напиша или да споделя.
Писането само по себе си е егоистична изповед.
И е хубаво.Толкова хубаво.
Лека нощ!


10 коментара:

Neizi_ss каза...

и макар и егоистична изповед да е писането - в крайна сметка всеки един от нас трябва да бъде поне малко егоист, защото колкото и клиширано да прозвучи - ако човек сам не помисли за себе си, за радостите си, за чувствата си и т.н., няма кой друг да го направи или поне не по подобаващ начин ...усмихвай се Смиф ...дори и тъгата има своето очарование

кръстю желязков каза...

Да!Обаче като ти стане много криво,си помисли как отзад всички хора си приличат и сигурно ще се усмихнеш :)

кръстю желязков каза...

Скелетите също си приличат.

lina.im каза...

А дали наистина писането е егоистично?
В един дълбок, осакътен замисъл на средностатистическия писач и подобния му рабнопоставен четящ, не е ли този процес обмяна на единични, моментни изблици на щастие, нещастие, сигурност или леко намигване от страна на lady Ужас и мадмоазел Жупел, лееща се към полунощ в делничен ден?

Лала.. :]

Ако този мити коментар би имало усещане за нещо, то това е Fear and Loathing in Las Vegas!!

Lili каза...

Тъжна Смиф не ми звучи добре и мисля да се ухиля и да си гепя лудостта под мищница.Фиф♥

@Кръстю, наистина ме усмихна :) Благодаря :)

@Лин, ахахахаххапахахахахахха!За два дни ме мина през мелачка, от смях, до емоции, бързане, писане, снимки и какво ли не.Появявай се по-често магЕснице ;)♥

Филип Данчев каза...

Човек трябва да е егоист и това е страхотно - бил съм си бил живеел в собствен свят... че в чий друг да живея? :) И не е важно да се разбере, а да се почувства :)

Antoaneta Doncheva каза...

Лил, мисля че си в много креативно настроение, от което изказа става осезаем.
Аз не се притеснявам да се изтъгувам във всякакви форми и ще очаквам следващото ти изчувствие... :)

Анес каза...

Привет! За първи път попадам на това съкровище "Шматкология". И съм очарована! Казваш тук "Опитвам се, съм и искам да бъда различна" - наистина си, по красивия начин. Продължавам с четенето, тук има истински мисли - бижута! :)

Анонимен каза...

Very energetic post, I loved that a lot. Will there be a
part 2?
my webpage - erinmore balkan mixture

Анонимен каза...

bookmarked!!, I really like your web site!
Also visit my web blog : golden virginia rolling tobacco

Публикуване на коментар

Hello, say something or just give me a smile. Kidness is essential.Thanks and enjoy your stay :)