Реалност?!

Да загубиш себе си е страшно.

 И колко тривиално звучи,  нали?!

Още по-страшни неща се случват на този свят.Сигурно далеч по-важни и живото-екстремни от това аз да се чувствам не на място.Много важно, че ми е криво, смотано, тъпо и всичките накуп неприятни настроения, които са далеч от истинската ми личност  и ежедневие.Ама какво от това след като децата в Сомалия гладуват и днес вали и не можеш да си вземеш надницата?!

Как пък точно аз ще си помисля, че съм индивидуално луда и ще се тръшкам заради някакви си нереални нюанси в характера ми.Алоу...ти коя беше?!Как така ще си позволявам да бъда тъжна..бахти...ти за коя се мислиш,ма?!Хората се чудят как хляб да си купят , ти си тръгнала тука да ни занимаваш с емоции!How dare you [bitch]?!

И отново как аз, лиглата, нетрезвомислещата , заблудената, ще си си мисля ( че и да го насаждам у хората видиш ли, капка срам нямам) , че приятелите не са като спестовната сметка с висок прираст.Колко съм глупава, бедна и нерационална.За практична да не говорим.Настроения , емоции и още не знам какви лиготии никак не си подхождат с логика, меркантилност или практично-настъпателно-злословно-бездушие.Колко будала…толкова много будала.

А аз си стоя в ъгъла на мислите си и се смея.Смея се през сълзи.

Страшно е да виждаш  хора , които не могат да разберат кога, къде и как са изгубили себе си.

Fuck off!