8.7.09

Среща с бялото поле или...



Да пишеш означава милиони неща.Да напишеш писмо,изречение,подпис,послание,мъдрост.лого,слогън,статия,публикация,стих,
разказ,и-мейл,интерпретация,блог пост,форумен пост,глюпост,смисъл,емоция и още какво ли не.
Да умееш да пишеш /според моето скромно мнение/ е да успяваш да наредиш бялото поле пред себе си ,независимо дали е монитор ,лист,дъска,дърво ако щете/ по начин,по който този /тези,които четат да те разберат,да вникнат,да усетят,да се усмихнат,да изживеят или просто да видят!
Защо пишем?!
Задавала съм въпроса на себе си.Отговаряла съм си по различен начин.
-пише ми се
-чувствам се добре,когато напиша нещо ,което е равно на собствено удовлетворение,разтоварване,идея,споделяне със света
-емоционалната ми същност предлазполага акъла ми да „се изкаже” и писмено и вербално
-понякога ми е по-лесно да напиша нещо,отколкото да го кажа
Крием ли се зад писането?!
И да,и не!Един поет,писател ,журналист показва себе си,излага на показ съзнанието си и емоциите си като прането на съседката.Търси своите образи в ненаписаното и го превръща в написано.Използва наученото,преживяното и го споделя.Инкрустира душата си с букви и ги полага въхру голямата апликация на светогледа си.Пише.Подписва се с написаното и очаква светът да запомни какво точно е написал,сътворил,употребил в думи ,за да стигне до някого,до определена точка или до никъде.Анонимността в писането е признак на недоволство от резултата.Ако един пишещ човек /не става дума за великите писатели,поети/ прави разлика между това,което би написал и казал за една и съща тема,то тогава този индивид използва писането,за да прикрие начина по който ще изживее думите визуално.Има хора,които се крият зад писаниците си и очакват светът да прогледне между редовете им ,без да осъзнават,че докато не вложат себе си в тях те изглеждат напълно безлични макар и огромни и очеизвадни в количеството си.Има и такива ,които в стремежа си да напишат нещо запомнящо се,спиращо дъха,уникално по рода си не осъзнават каква глупост е родила болната им и рехава откъм разсъждения главица.Други завоалират думите си в стихове,подклаждат интереса да бъдат разбрани,оставят отпечатък макар и утопичен,метафоричен или сатиричен.Но не се крият.
Длъжни ли сме да пишем?!
И да,и не!Всичко се свежда до това какво пишем.Изключвам служебните задължения и оставям писането като понятие за разискване в личния живот.Пример с блоговете.Никой не е длъжен да бълва постове/публикации всеки ден.Това не е поточна линия в крайна сметка и не подлежи на педантично култивиране.Ако имаш желание,мотивация,муза ,усмивка дори-сядаш и написваш няколко реда.Ако ли не,не бива нито за момент да се чувстваш виновен,че блогът или сайтът ти не е актуализиран от дни /примерно/.Писането изисква време,приятно и благоразполгащо настроение или другата крайност:нужда да избълваш негативността от съзнанието ти и да престане да ти лепне от блатото ,в което си нагазил;изисква и топло кафе,цигара,недразнеща слуха музика,отворен прозорец и свеж въздух дори.Писането не е задължение на личността,а изискване на емоциите и навиците.Но ако се чувстваме длъжни пред себе си /по ред лични или незнам и аз какви причини/ то тогава писането ни става монотонно,сиво,еднообразно и изглежда на пакетирано краве масло с нисък процент масленост!
Кога пишем?
Когато искаме,когато се налага,когато ни се пише,когато се чустваме добре или зле,когато искаме да ни прочетат,когато имаме нужда да не говорим,когато усещаме нуждате някой да коментира мнението ни,когато сме щастливи,когато сме тъжни,когато сме ядосани,когато ни е писнало,когато искаме да апелираме някой да подкрепи каузата ни ,когато ни е цветно,когато е тъмно-дъждовно-страшно-стряскащо-гърмящо,но уютно у дома;когато сме безмълвни...
Какво ни дава писането?
Емоция,разтоварване,грижа,усмивка,споделен слънчев лъч,приятелска прегръдка,умиление,гняв,ярост,циничност,хоризонт,небе,цветя,цигарен дим и студено кафе,материал за осмисляне,смях,тъпотия,простотия,хилежност,върхове,скали,море...всичко онова,което може да предизвика наслада на сетивата ни,удовлетворение на ума и храна за душата!
Как пишем?
Така както можем,така както усещаме и така както бихме го казали!

А вие защо пишете?
Уточнение:всичко написано е лично мнение и неналагащо се към читателите :)


11 коментара:

Златина каза...

...за да мога след време да прочета мислите си...
и да си припомня каква съм била... някога... :)

Хриси каза...

Всеки пише, за да бъде четен - пък дори само от себе си :) Това не означва, че непременно гони посещаемост или слава.
Блоговете са широкопонятийни, което определя и интензивността на писанията в тях - знаеш. За избралите определена мисия - да информират или образоват, блоговете са мястото за ежедневната доза информация или полезност.
За когото са лични дневници, са възможност да излее мисли, чувства, емоции, със съответната настройка за писане.
При всички случаи писането е графичният израз на стаеното в ума или сърцето - и за всяко от тях си има публика :)

Мисля, че по-важно е вниманието към детайла. Нещо, веднъж написано и изложено, вече не ти принадлежи - принадлежи на четящите го. То е вид подарък за тях. (Май затова ми викаш "перфекционистка", Мрънко :)))
Да пише всеки може (ако говорим за чисто техническата част), но ако самото писане беше просто писане заради писането, не би имало смисъл :)
Цунки!:)

Чуденка каза...

Най-важното е, че никой не ни кара. Ако ни караха, щяхме да клинчим :)

Lili каза...

@Златина -чудесно,прибавям го към За писането :) Благодсаря ти :)
@Мръни с теб сме коментирали тази тема и ми е ясно посланието и идеята ти-прие се още на прима виста :)
@Чуденка добре дошла.Прекалено съгласна.
Аз пиша,защото искам и мога :) /малко високопарно,ама си е мое/

Ирония Идиотова каза...

Не знам.Честно! Да ви разсмивам?
:)))

Aquawoman каза...

Писането е талант и по нищо не се различава от другите дарби. Някои умеят да пеят, други да рисуват.. Ако го нямаш отвътре, можеш да го научиш, но никога не ще го направиш прекрасно. Малко са пишещите, които са ме накарали да занемея. Техни творби мога да чета безкрайно, да ги попивам с всяка клетка, отново да ги чета, и няма да ми омръзнат..Като красива картина, спираща дъха ми, уникална, която не може а бъде прерисувана :)..

Neizi_ss каза...

При мен е според зависи ... на работата пиша, защото това ми е професията и това е начина да кажа на хората какво се случва :)
що се отнася до блога - пиша, защото и когато имам настреоние да споделя ... с риск да се повторя ... това пространство -наречено блог, което открих неотдавна - ми дава усещането за нещо лично и мое ... въпреки, че на практика на показ изкарвам лични моменти - приятно ми е когато и другите наоколо правят това - по същия или по свой си собствен начин . Блогът ми - Това е моето дневниче :) а коментарите на всички вас ги усещам като един вътрешен глас, който ме напътства :)
...Ако говорим за писането по принцип - вярно е, че е дарба и талант да можеш да подреждаш думите на белия лист ... Но дори и талантлив да си - усещането за нещо задължително може да доведе до кофти резултати - и сме свидетели в ежедневието на подобни примери:)
...Благодаря Ви, че пишете :)

Силвия Тенчева каза...

Лили,хубава тема си ни подготвила отново:),ами какво да ти кажа,при мен ми идва отвътре,обичам разнообразните теми,както в живота така и тук в блога,иначе в служебен план ,просто няма начин,пиша та се късам,иначе съм съгласна с Нейзи,иска се талант ,но не всеки го има,това не ни пречи да обменяме мисли и да споделяме нашите възгледи и да бъдем добри приятели:)))

Aivanova каза...

блога ми...защо пиша в него...ами това е още едно нещо, за което се грижа...гледам да е чисто...приветливо...и колкото се може по емоционално в положителен аспект...стремя се към хармония на духа и тялото...гледам на него като на част от цялото...професионално...пиша да...ежедневно описвам сърцата на хората....може би блога е описание на сърцето ми :D

Lili каза...

@Иди -много е вярно ,това което си написала и ми се иска да имаме за четене всеки ден от твоя хумор и настроение :) Цун :)
@Силви не става дума само за писането в блога.А по принцип.И да талант е нужен,но само ако показваш написаното :)
@Aivanova добро съвпадение с моето мнение.Благодаря ти :)

Сега по-специално искам да отговоря на Бубка и Фифка :
Мили мои шматенца,има моменти в които съм безмълвна.Така и останах след коментарите ви.Не че няма какво да напиша.Би било излишно.Допълвате мислите и мнението ми на 100%.
Обичам ви и ви Благодаря ,че пишете :)
Целувки :)
Хубав Петък на всички,много усмивки и емоции :)

Bla каза...

Хубав петък = (без)паметен петък!

:)

Публикуване на коментар

Hello, say something or just give me a smile. Kidness is essential.Thanks and enjoy your stay :)