25.6.10

Разговорите [продължение]

Продължение на Началото [<-url]

-Карла?!
-Карла...?-повтори като ехо Мойра , застинала на мястото си с останалата част от въпроса.
-Да.Името ми е Карла- наблегна на глухо л или френско р [ не беше сигурно , кое от двете е по- впечатляващо ]
-Ти..ти.. какво правиш тук?-Лорейн беше лоша актриса.
-Не помня да съм ти се обаждала...-отсече , сигурна в студенината на гласa си , която се беше пречупила още в началния си тон.Фалшивата й изненада не беше ня място и Мойра си го отбеляза на ум.
-Ха-ха-ха.Как така какво правя тук...да не би да си забравила снощи?-Карла беше толкова непринудена и някак пошло-наивна , личеше си че говори истината.А и се опитваше да си придаде изтънченост с няколко коси и отчеливи сгъвки на таза ...тя позираше.
Мойра , все така безмълвна , пресмяташе на ум всички възможни сцени от въпросната нощ.До този момент й беше лесно , само Лорейн участваше, но сега и тази Карла..”Боже мили...Ло..да не би..?Не, не...категорично не.Та ние обсъждаме позите [разбира се в моменти на опиянение или няколко чашки шоколадов ликьор].А може би е било експеримент...изпробвала е себе си, похотта си...желанията си.И все пак...не и ти..и то с тази...не!"
-Лорейн, би ли ми няляла нещо по-силно за пиене?
Лорейн ,все така свита в себе си и виновността си се обърна към нея и видя...видя жената , която беше с нея още от малка,жената която знаеше ,че това тук е тотално нелепо недоразумение,жената , която не би я подозирала...или пък..
-О,Мо..моля те ..не е това , което си мислиш.
-Нищо не си мисля Лорейн.Просто те моля за чаша уиски!
Карла ненавиждаше сериозните лица на хората и беше преминала през този разговор като стреличка за дартц през захарен памук.Дори и сериозните погледи на тези двете й се струваха ужасно не в нейн стил , равносилно на досадни.Но когато стана „напечено” тя ококори очи и вече беше застанала пред сухарката [Мойра] с чаша уиски с лед .
-Благодаря!
-Ка-ррр-ла
-Да,благодаря ти Карла.
-Та,Лори...какъв е планът за днес?Мислех да излезнем на шопинг, да поиграем боулинг или да отидем в мола на кино.
-Карла млъкни.И не си въобразявай , че си добре дошла тук-сега Лорейн не играеше.
-Ооо,не бъди лоша Ло.Хайде, вземи си душ , а аз ще се занимая с Г-ца Сериозност.
-Каквоооо?-Мойра изпъна гръб и застана в бойната си позиция, готова да изплюе поне десет аргумента в своя защита .
-Ех , нали си адвокатка.А всички адвокати са скучни , имат изгладени костюми , носят отропедичи обувки и ядат здравословна храна.С-к-у-к-а.Сериозни и много скучни.
-Ама ти не си била толкова глупава, колкото облеклото си.
-Че какво ми е на облеклото?Да, от разпродажба е , но пък ми стои перфектно.А и нямам дефекти ,които да прикривам с колосани ризки и поръбени четвъртити поли.
Карла се завъртя , позирайки.Това беше любимото й занимание- да позира.Въобще нямаше намерение да се занимава с тази излъскана госпожица, просто се забавляваше , докато дойде време да излязат.За да се покаже отново.Обичаше да събира погледите на лигавите сополанковции от квартала и потната страст в очите на женените , зяпащи я „тайно” от прозореца на кръчмата.Обичаше да минава близо до прозорците, да забавя ход и да движи бедрата си в меки , топли и съблазнителни движения.Винаги носеше поли.Приемаше ги като лесно облекло.А и й стояха добре.Какви крака!
Мойра изостави така бленувата глътка уиски , събра вещите си от масата и се отправи към входната врата.Лорейн изтича след нея , за да я спре , но само успя да подуши отвратеността й зад затръшнатата врата.
-Лооо-реееейн,бавиш се!-измрънка Карла с провлачения си провинциален диалект.
Лорейн се обърна,хвърли й един поглед и се скри в банята.Бе успяла да вземе мобилния си телефон , докато тичаше след Мойра по коридора.Включи го и набра номера, който знаеше на изуст.Чу познатата мелодия и зачака , вкопчила се в апарата , сякъш това беше единственото й спасение.А може би бешет точно така....”Хайде Мо,вдигни проклетия телефон,вдигни гоооо”.

-Не смей дори да ми се обесняваш- Мойра вледени слуха й.
-Мо, ти не разбираш , моля те , върни се, всичко ще ти обясня.
-Не.Имам среща и вече закъснявам.Говори.
-Как така да говоря?Сега ли?
-Ами кога?!Да, говори сега.Нали искаше да ми обясниш.Ами направи го.Имаш не повече от пет минути.
-Но Мо,не мога така ...по телефона.Не е толкова просто.Аз..аз..
-Какво ти?Какво ти Лорейн Малоун???
-Ами аз ...аз...неудобно ми е ,срамувам се.
-Ама ти наистина ли преспа с тази парцалена кукла Карла ?
-Мойрааа, говориш глупости.Как въобще си го помисли ????Не,разбира се.Божее...Не.
-Ами тогава от какво се срамуваш?Какво толкова ужасно е станало ,че си скована от срам пред най-добрата си приятелка?Кажи ми Лорейн...кажи ми.
-Ами...аз...наех я.
-Какво?Кого си наела?За какво?
-Карла.Наех Карла...за...Мо..знам ,че няма да ме разбереш...но моля те не ме съди.
-Лорейн наистина закъснявам.Спри да мърмориш неразбираеми неща и кажи каквото имаш да ми казваш.
-Наех Карла да....Ало,ало,Мойра.Шибан телефон,точно сега ли намери...мамка му!

3 коментара:

Philip Danchev каза...

Поздравления, Лили. Хареса ми. Прочетох и първата част, стори ми се малко по-силна като усещане, но с нетърпение очаквам следващата :)

Lil каза...

Благодаря!
Тук е мястото да подчертая,че всичко тук е по-скоро споделено , а не търсещо оценка ;)
Следващата...не знам кога.Разликата в първите две е 4 месеца хъх :D А всъщност тя е написана отдавна, сега само редактирам ;)

Philip Danchev каза...

Хехе... надявам се да не е за Коледа ;)

Публикуване на коментар

Hello, say something or just give me a smile. Kidness is essential.Thanks and enjoy your stay :)