19.11.10

Дамата и Злодеят - анимация!

Facebook status [ И аз да кажа: Между 14 и 21 ноември, сменете профилната си снимка със снимката на герой от анимационен филм от вашето детство и поканете приятелите си да направят същото. Целта? Да няма човешки физиономии във Facebook, а истинска инвазия на спомени от детството ;) ]
Това е една от малкото инициативи във фейсбук, които приветствам с широко отворени спомени за анимацията и дългите часове пред телевизира , размазана на любимия фотьойл.
Няколко на нула за „Мечето Ръкспин”
Аз обаче разбрах или по-точно проумях начинанието към края на изморителния офисен ден.Загледах се в профилите на приятелите ми и ми стана едно такова носталгично спокойно и цветно.От всеки профил ми се усмихваше по един добре познат анимациоенен герой.Дори видях такива, които не познавам.Но ЕГН!Прочетох и посланието.Like it!
Не ми отне повече от -1 секунда да избера своя герой.Гаргамел.

Заслужено отнесох няколко поредни лайквания ( ядосвам се на себе си , че изкривявам българския език с такива новоизлюпки, но прогрес , няма да стъпваме назад я) и приятни коментари.Но всеизвестен факт е,че няма нищо случайно.Ама и аз една прелюдия сътворих.
Дружно стигнахме до извода, че дамите масово са си избрали герои злодеи.Защо попита Цвети.
Ето ти заглавие , мисля си и дори пиша коментар.Уж щях да спя ( в момента), но отчайващ „сърбеж налази закърнялата ми муза”.Ето ме на ,увита в любимите оранжеви завивки и тракаща.А трябваше да спя.Но разумът не е физически изморим.
Защо питахме, дамите харесвали злодеи?!
Хипотези:

-повечко хормони;

-недоизживяни сбивания с Пешо от съседния вход;

- вечната мечта „Пфуу, да се бях родила мъж”;

-добрата стара еманципация;

Факти ( според моите скромни въжделения и среднощни музосписвания):

Хормоните не ги разбирам.Това е наука, която не владея, не познавам , а и честно казано ми се струва твърде лепкава за моята изпосталяла математически непоносима и необорима логика ( никаква тоест).Вероятно или може би много сигурно е, че голям брой учени са извършили и още извършват редица сериозни изследвания по въпроса.Но тъй като и сред тях не съм , та не намирам място и повече спохождащи заспалия ми мозък факти, свързани с тази незнайно защо поставена на първо място хипотеза.Точка.
Ооо, сбиванията.Тук започваме с бинтованите спомени , преминаваме през уж случайните оскубвания и се натъкваме на сериозните попадения с щастлив край.А дали е Пешо или Гошо – тук не дирим точностите, освен една –онова момче.Е,била съм се с момче.Че той кой не е?По наше време си беше направо задължително.Вярно, отдадох малко коса, някой и друг нокят, извитите пръсти и разтегнати фанелки не ги броя; но за сметка на всичките поражения войнът (аз) се сдоби с безкрайно приятни спомени и моменти на желания на сутринта да се събудя момче.Толкова ми се искаше някой да им натрие носовете, ама не с люта чушка, както правеше баба Марушка, а сериозно , с ляво –дясно кроше!Ейй , каква дума влиятелна беше туй „кроше” ( имаше видео касети и млад Ван Дам).И така всяка сутрин мислех отмъщения за Пешо от съседния вход, докато вървяхме заедно към училище.
Мъжка дойна!Туй едва ли сте го чували.А аз не само съм го чувала безброй пъти, ами съм си го носила като менци от чужда мома.Бабите по нашия край наричат така момичетата , които крачат редом до момчетата и правят също като тях.Все едно да кажеш ‘мъжка дойна’ на Пипи.Имитарането тогава е било (сигурно) само термин от учебниците за следващия клас.Вярно е- така ми викаше баба Кера.А и мама май няколко пъти ми го метна покрай ушите (червени от отминалото „прослушване”).Тези две думички не са обида мили ми читателю.Напротив.Мъжката дойна е изравнена с момчетиите.Еха!Абе да си кажа право и обидно ми е ставало,но пък финките с дъвка бяха двупосочни.Докато си направя тръбичка със зарядник бая зор видях, но пък си защитавах титлата.Не звучи много като понятие за дама, нали? И не е .Мечтата да се събудиш момче не зная от къде идва, но силно вярвам,че много малки момиченца са се заканвали и са сънували как се превръщат в силни момчета с големи ръце и ошамарват комшулъка.
Ако трябва да излезем от рамките на детските спомени не мисля,че всяка жена би искала да е мъж.Може би е имала подобни щения, но преди да навлезем в тоя ми ти иновативен свят с всичките му прищевки и космически невидими различия между жената и мъжа ще уточна,че мисля само полът си остана съществената разлика.Факт!
Госпожа Еманципация.Някак ми е не много ясна.Да я премълча,м?
Аз харесвам героите злодеи от анимационните филмчета, защото накрая винаги ставаха добри.Сега осъзнавам,че това е поучителният герой.Е, нямало е как такива проникновения да нахлуят в 5-6 годишните ми мисловни процеси.А и винаги им докарват по-добри фасони.Как да не ги харесва човек.Че какво му е на Гаргамел или пък на сите там от ОЧЗ?Сладури.
Да,а трябваше да спя.
Ще прелистя няколко сгтранички от "Приключенията на Том Сойер и Хък Фин” и заспивам.Обещавам да се събудя в същия си вид и пол ;)

Тръ-ъ-ъ-къ-л!

Да-да-да-да!

3 коментара:

Neizi_ss каза...

Винаги ще обичам анимациите от детството си ... с умиление си спомням как гледах Трите мечета - беше полско филмче ..тръпнех на всеки епизод ...влюбена бях в Смехораните - особено в Сърдитко ...ама не ум намерих снимка, че да си го турна на аватара ...и Гаргамел, и смърфовете :) И Мечето Ръкспин и забравих му името на злодейчето :) - имахме детство - някак истинско и непропито от модерни технологии :)

tcvetelinka каза...

Не знам защо избрах злодея или това че за пръв път май се увлякох и аз по идеята за анимационните аватари. Но тези злодеи са готини поне анимационните де да бяха и в живота такива злодеите...Lili при мене бяха повечето "Ну погоди" хе хе, но пък не липсваха и Барбароните...

Lili каза...

Не познавам дете от нашето поколение , което и до сега да не дзяпа анимация.Обожавам я и пожелавам на днешните деца някога да разберат какво детство сме имали ние-мечта!
А Том§Джери-гледала съм го с часове!

Публикуване на коментар

Hello, say something or just give me a smile. Kidness is essential.Thanks and enjoy your stay :)