20.11.10

Едно капучино?!


Холи беше толкова разочарована от всичко.Дори цикламената й нова блузка не затъпи усещането за предателство и мръсотията полепнала в съзнанието й.Дълго се разхожда , оглежда се, тръпна в очакване.Никой не се появи.Пиеше й се капучино.Но не можеше да седне сама , просто ей така и да си поръча любимото питие.Беше събота по дяволите, а тя стоеше срамно сама на една пейка в мола.Навсякъде шумоляха пликове, съзнания и емоции.При Холи всичко беше затихнало.Нямо.Прииска й се да извика, но се засрами още повечеот надъгналият се хаос в гласа й.Изгъргори нещо, но звукът се стопи за секунди във всеобщия смях.”Смях.Ха-ха-ха.Не ми е смешно”.
Не знаеше дали да бъде ядосана, унила или просто безразлична.Въпреки вътрешната борба между всички знайни и незнайни за нея емоции, тя беше тръгнала на пазар.Шопинг.Не помогна.Отново й се пиеше несамотно капучино с пяна и сламка.Огледа се отново.Почувства се толкова мъничка, сглобена от невидими и чупливи нишки, че се сниши още повече когато едно голямо семейство буквално прехвърча покрай нея.Беше я страх да не я разплискат на пода .После щеще да се усмихва само на ресните на някой моп.И все пак да се усмихва.Това не се случва сега.
Постоя още малко в застиналата си паника и все пак реши да пие капучино.Отиде до съседното кафене, поръча си капучино с канела в картонена чашка с капак.Взе си сламка на зелени райета.Китайска.Напъха самочуствието си в чантата заедно с рестото и се завърна на трона си- скамейката.Никой не поглеждаше точно към тази скамейка.Но тя не беше невидима.Беше за изморени хора.И аз съм тук. „Е, хубаво.Да пием капучино.”
-Ами да пием!
Холи се вцепени.Костваше и цяла вечност да осъзнае,че не чува само собствения си глас.Паниката я понесе като мощна центрофуга и тя беше готова да разкъса на парчетата този, който се е осмелил да седне на нейната пейка.Само за днес!Извърна глава и немият филм на разума й продължи със субтитри.
-Здравей!
Тя дълго премигва и всяка мигла отказваше да не се залепи.Клепачите й искаха мощно да пърхат , но тя просто се пулеше насреща в ужасяваща гримаса.До нея стоеше млад господин, усмихнат и толкова чаровен.Държеше в ръка картонена чаша с капак , цикламена сламка и мирис на канела.
-Защо сте седнали тук?- тонът й беше коварно отблъскващ и смешен едновременно.
Господин Натрапник се усмихна още по-лъчезарно и шумно отпи от капучиното.
-Пия капучино на пейката в мола.Преча ли ви?
-Всъщност тази пейка днес е моя.-продължи да гъргори изпепеляващо Холи.
-Добре.Довиждане тогава и приятен ден.
-Не...
-Не?
Холи отново усети неприятно и парливо усещане в гърлото си.”Признание миличка, дишай!”
-Не обичам да пия капучино сама.-искаше да изстреля тези думи със скоростта на мисълта си, но всичко минаваше толков бавно и след всяка дума балончета от свян летяха около нея.
След около два часа капучино с канела в порцеланови чаши , кутия цигари и много смях Холи беше Холи.Не знаеше и не искаше да знае какво точно се е случило.Достатъчно й беше,че изпи най-хубавото капучино.Говори прекалено много без да се срамува.Говори с непознат.Два часа.Чувставаше се прекрасно.Усмихваше се и беше толкова доволна от тези мигове.Но осъзна , че дори не знае името на господина.
-Извинете, аз дори не зная името Ви.
-Името ми ли.Как искаш да се казвам?
Холи отдавна беше преплувала ледения океан на емоциите си и се бе разположила на зелена полянка от спокойни цветя.
-Тим?
-Ами добре, казвам се Тим.
След още няколко часа и приятна вечеря, дълги разговори , много усмивки и отлежали във виното думи , Холи не искаше да знае нищо повече.Искаше само да говори.Да изплюе всичко онова, което сутринта стоеше като празен кашон до нея , на онази „нейната скамейка”.Празният кашон всъщност се оказа препълнен и с всяка изминала минута тя вадеше по нещо от него и го оставяше навън.Свободно и дишащо.Нямаше и помен от сутрешната й самота.Щастие.
-Холи как сте?- запита някак неочаквано "Тим".
-Прекрасно,необикновено,пеперудено,цикламено.-можеше да продължава да изброява цветовете на настроението си ,но отново пиеха капучино и тя предпочете да се наслади на топлината му .
-Чудесно.Значи моята работа е свършена.
-Вашата работа?- Холи заекна.Центрофугата като че ли искаше отново да затанцува и то на още по-високи обороти.
- Каква работа?Не разбирам.Обяснете ми, моля?!
-Аз съм професионален приятел.Моли и Габи ме наеха и ме изпратиха при вас!

*by me , снимка:Internet

2 коментара:

Neizi_ss каза...

странно, на края даже ми стана тъжно ...

Lili каза...

То е тъжно!Защото това е една нова и доста перспективна професия, с която си играем.Истинското е кът.Именно това е причината да го напиша.
Пак се разбрахме чудесно :)

Публикуване на коментар

Hello, say something or just give me a smile. Kidness is essential.Thanks and enjoy your stay :)