8.4.11

[346]За 8-ми април

в-к "Седмицата", брой 2, стр.4
Здравей Читателю,
В първия брой на вестник „Седмицата” те запознах с един неписан национален празник на България.
Днес отбелязваме Международният ден на Ромите.През не толкова далечната 1992 г. ООН и Европейският съюз решават да дадат на ромите ден!Цял целеничък.Шукаритетно!
В България да се говори за ромите е деликатна тема, по-скоро политечески и социално ориентирана.Аз като човек от народа ще се разгранича от тази насока и ще ти разкажа за ромите като хора на песните и танците, традициите и свободните души.
Ромите са номадски народ.Тук палатка, там катун.Не живеят според общоприети правила, но спазват традициите си.Като бях малка ходех на село.Там имахме съседи роми калайджии.Наричаха ги бели цигани.Те бяха работливи, весели и шарени.Винаги ме поздравяваха и ме канеха да гледах как се калайдисват тави, казани и менчета.Петко беше бещата.С корави длани , топъл поглед и рошав мустак.Винаги беше около огъня.Правеше нещо и си подсвиркваше.Питах го :”Как си чичо Петко?”,а той винаги ми отговаряше „Добре дъще, добре”.Живееха на края на селото , близо до реката.Калайдисваха всичко , от целия регион и се славеха като едни от най-добрите в занаята.Калайдисването скъпи читателю е изкуство, също като грънчарството, обущарството или пък преденето.Но там е важен огънят.Ромите имат потайна връзка с огъня.Където минат „огън палят”.Оттам и приказката „Пипнеш ли ром, огън ще запалиш и няма да ти пуши”.
Ще видиш ромите да се веселят и пеят до късни доби, със светнали очи и чисти души.Нямат претенции дали ще са боси на улицата, на студено или в дъжда.Веселбата им е в кръвта.Песните им са дълги,тежки и прочуствени.Понякога много ритмични, друг път ще те разплачат.
Ще видиш и възрастна ромка с цигара и ръце в къна, която ще иска да ти гледа на ръка.Не я подминавай.Ромите са като коминочистачите, носят късмет.Названието им произлиза от гръцката дума „асиганос” и в буквален превод означава гадател.
Интересен факт е, че на 8-ми април 1971 г. в Лондон се провежда Първият ромски конгрес, на който са приети общи ромски химн и знаме.Химнът е песента „Джелем,Джелем” на Жарко Йованович, а знаемето изобразява синьото небе , зелената земя и червеното колело на постоянното движение.
За финал нека поздравим всички роми с празника.

п.п.публикувано във в-к "Седмицата"

3 коментара:

Valkocompany каза...

А ромите в Буковлък са твърде различни :)
Не смея да заспя, да не запукат пушки!
http://bgsever.blog.bg/novini/2011/03/19/ciganska-voina-v-s-bukovlyk-klanovete-se-gotviat-za-vendeta.711634

eva bor каза...

Хммм :)) Лили хареса ми твоето романтично представяне на ромите, което е и моето от детството, но това по Софийските улици ... далеч не е толкова романтично ... а гадателките станаха много и грубички, но вероятно кризата е достигнала и тях ... косвено :) Понеже познавам изключително интелигентни, образовани и достойна за уважение роми, мога да кажа само, че със сигурност са много талантливи и способни :) (не визирам Цв. Кънч.)

lammoth каза...

не знаех, че пишеш във вестник :) Аз по принцип не чета вестници, но вече ще следя "Седмицата: :)

Ние имаме кафе машина в офиса, и аз правя какао и кафе на две ромки, които чистят улиците и те горките изчистват улицата пред нас до трохичка от благодарност. И са доста приветливи.

Е, има и обратна страна, вече на няколко пъти минава каруца, чийто притежатели ни крадат пощенската кутия...

Публикуване на коментар

Hello, say something or just give me a smile. Kidness is essential.Thanks and enjoy your stay :)