Ох панелка, ох кеф!

Няма позитивно мислене днес.Тц! Днес съм сдрусана ( да не кажа сдъвкана и изплюта) от реалността.То парен чук да бяха ми треснали сигурно нямаше да съм толкова увиснала.

А, да.Днес съм Мери*.

Това е положението Миме!

Та за Мен(р)и . Благодарение на стожерската прецизност на община София и навикът на оператор Виватромб да обещава , вече не знам кой поред ден си стоя у дома. Да, правилно. Нямаме окабеляване в офиса. Но това всъщност няма никакво значение, а и там Мери я няма.

Мери я порази кризата. Колко тъжно нали?! Гепа я, обърна й джебчетата и сега си ходи по хастар. Но въпреки това пак обича пица с доставка у дома (ламя). Та тая ми ти криза и белият хастар изплют от джоба й я накараха да търси. Какво? Мери живее под наем драги читателю. Мери е от така омразната на софиьенци – провинция. И тъй като още не разполага с телепортатор от Хиперион е принудена да си кротува в кооперацийката за „скромен” и вече веднъж намален наем. Бомбоубежище от 110 м2 , с подвижно хилти, мухлясали съседи и пробит балкон. Идилия. Но Мери е упорита.Често напомня онова с магарето там на моста.Предприемчива- не. Но виж с находките се справя много добре. Все едно е била под спаначена карантина един месец и сега всички находки й се лепят като малки, гнусни пиявици с магнитен гъз. Най-обича да ровичка с пръстов търсач в едно гнезденце на имотни лешояди. Ей , колко е хубаво там. Цифрички, картинки, телефонна сметка +50 лв.Кеф, та дрънка (това май беше за някви луканки). Днес Мери пак работи дистанционно- к’ва е модерна тая бе! И пак пръсто-рови-кликосва-майносва в оня лешпероядник. И оооо, каква находка драги зрители!!! Двустайна колибка след основен и качествен ремонт, котелче с пара и диванче с лежанка (без тежестите).А каква цена!!! Ох панелка, ох кеф! Дзъъън- свободен- оглед-преглед-заглед. Страхотна!Панелка.Синя спалня (тя обожава синьо).И дивана, от ония с новите системи и бели възглавнички.Пък и всичко в цвят, че и лъскав под, ламинать!Мирише на пролет, чистичко, новичко, евтиничко, белосанко бе, аха да светне!Огромна баня!Пък  едно куфне: дървена маса с едни такива приветливички столчета ( само кафенцето дето не й сипаха).А гледката!Ле-ле-ле.Кръчмица до входа, че и магазин. Паркче с борчета и катерушки, места за паркиране (много), тихичко , самолетчета, спокойничко...собственици.Роми.Мери няма да ви ги опише, не и днес.

Мери си има и опашка.Днес е подвита.А в мозъчната й кошница всичко се нагърчи, та чак докара и процес на триене с миризма на изгорял лук.Днес бях Мери*.

*Мери ме нарича само един човек , когото много уважавам и с когото безаварийно мерих българските и чужди пътища има няма 4 години.Щерката бе!!!Моят шофьор! А защо Мери- не знам!Никога не съм го питала и нямам намерение!

Сега, аз, Лилия – с целия си опулен мироглед ще скоро-пуша-работя-ям-пия-псувам още малко.Ще си гледкам сапунката, после ще псуем съдията и пак ще си легнем в 110 квадратното бомбоубежище.Утре ли?! .Утре , може и да съм Мери.