Пазаруваме намалени стоки и се втурваме с полу-празно портноме към разпродажбите в така известните магазини от тип Outlet.Бягаме по малките улички по време на обедната си почивка в бясно търсене на обувки ,отново в намаление.Оставаме без дъх стигнали до вечерята,мятаме едно пиле+ нещо и тичаме да отключим масивната врата на обежището си.С пръст към компютъра,дистанционното на телевизора и всичко това дори с един обут ботуш и палто.Чудна картинка.
Отиваме на почивка след като стриктно сме следили повече от месец ранните записвания с 10% отстъпка за Турция или Гърция.
Излизаме вечер на "бърза кръчма"-определяме менюто според време и финансово състояние.Мозъкът не спира да смята и превърта ежедневните задачки дори и когато трябва да се нахраним спокойно с препържената в старо олио замразена храна.В друг случай използваме gladen.bg за да съкратим излизането и да използваме и малкото ни останало време за да направим нещо друго,за което все нямаме време.Минаваме с китайска или италианска кухня и всички са доволни.Фурната отдавна е излязла от употреба и дори приборите ,предпочели сме пластмосови или клечки.
Заспиваме и спим в китайски памук с много картинки и мазна повърхност,но сме доволни че сме платили достолепната цена от 20 лв. за целия комплект.
Влизайки в банята се радваме на поредицата от чуждоземска козметика и аксесоари.
Излизайки за работа си купуваме вестник,чийто произход е наш,роден само откъм езиковата си стойност.
Дори в сънищата и мечтите ни се гонят геори от Сапунките или кариерата в международна фирма,за която сме се родили и гоним от началото на съзнателния си живот.
Приятелите ни използват езика на компютърните игри и комуникация и отдавна не си падат по шопската салата ,студената домашна ракия и онези мизерни,но ужасно уютни нашенски кръчмета.Родителите ни предпочитат да си закупят евтин телевизор или подобно устройство вместо да забият мотиката в земята и да извадят няколко корена фъстъци.
Има и такива ,които са прекалено побългарили живота си и не желаят да преминат от соца и изостаналостта,защото ги е страх от тоталната автоматизация на битието.Дори опърпаните черно-бели снимки и изтритите черги си стоят там-недокоснати,но наши!За тези наши сънародници мислим или със съжаление или с нагла проява на присмех.Уви,станали сме европейци и сме забравили и история,и традиция,и нация!
И всичко това под шапката на родната ни България.
А къде е Българското?!
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Hello, say something or just give me a smile. Kidness is essential.Thanks and enjoy your stay :)