6:15 ч. Събота сутрин!
Навън няма и помен от праха и многосганието на врящата, седмична София.Полъхва лек ветрец,небето е оловносиво и стои като подвижен таван над главите ни.Слънцето се е измъкнало от топлото си местеце само преди минутки и се възкачва към трона си.В градинките пред кооперациите и блоковете мирише на роса!Песовете щъкат около кофите,но са мълчаливи.Тук-таме се мержелее някой светнат балкон.Пътищата са пусти,асфалтът е мокър,а изпаренията от колите още не са започнали задушливата си гонка.София спи!
Крачим бързо,подходящо облечени за път,метнали по една раница на гърба.Прекосяваме парка и чак сега установяваме,че има нова люлка...иначе невидима за окото ,задръстена от колички,хора,работници кръжащи около градинките с лопати или бира в ръка.Единственият шум,който цепи моментното спокойствие е тракането на първите трамваи,пъплещи и стържещи по новите линии към Гарата.
Пристигнали на автогарата вече се потапяме в познатите глъчка,стонове,бибиткане и бутане.Лакти,хора,сутрешни изпарения,димящи кафета.29-ти сектор и по една бърза цигара.Нямахме търпение да седнем в удобния (Слава Богу) автобус и да се отцепим /дет' се вика/.Речено-сторено!
Спейки и клатушкайки се измежду полите на Пирина,размърдвам сънливи клепачи,назорвам се да установя къде сме и оставам с отворена уста!
Планини,иззад които слънцето се бори със сладкосива мъгла,петнисти тъмно сиви облаци,върхове на борове и мирис на есен!Забелязвам момент в който слънчевият диск е буквално обрграден в кръг от пухкави,синьо-сиви дъждовни облачета и го прави да изглежда петнист;под него се стелят втори пласт сиви облаци ,разперили надлъж пухкавостта си и мекият нюанс на лилаво.Автобусът е попаднал в селско задръстване и всичко стои и ме гледа.Продължавам да дзяпам с отворена уста и инстиктивно бъркам в чантата за фотоапарата.Лутам подутите си от сънливостта пръсти по различни нещица,обождам се на очила,напипвам шоколад,портмоне..бъркам в цигарите дори.Усещам лек пристъп на паника,смесен с огромно съжаление,но все пак продължавам да търся!
Останах с увисанало чене,невероятната гледка пред очите ми,сменяща се в още по-красиви моменти на петнисто,оранжево,златисто и сивкаво...и с висящата в съзнанието ми констатация..фотоапратът беше Забравен...
Навън няма и помен от праха и многосганието на врящата, седмична София.Полъхва лек ветрец,небето е оловносиво и стои като подвижен таван над главите ни.Слънцето се е измъкнало от топлото си местеце само преди минутки и се възкачва към трона си.В градинките пред кооперациите и блоковете мирише на роса!Песовете щъкат около кофите,но са мълчаливи.Тук-таме се мержелее някой светнат балкон.Пътищата са пусти,асфалтът е мокър,а изпаренията от колите още не са започнали задушливата си гонка.София спи!
Крачим бързо,подходящо облечени за път,метнали по една раница на гърба.Прекосяваме парка и чак сега установяваме,че има нова люлка...иначе невидима за окото ,задръстена от колички,хора,работници кръжащи около градинките с лопати или бира в ръка.Единственият шум,който цепи моментното спокойствие е тракането на първите трамваи,пъплещи и стържещи по новите линии към Гарата.
Пристигнали на автогарата вече се потапяме в познатите глъчка,стонове,бибиткане и бутане.Лакти,хора,сутрешни изпарения,димящи кафета.29-ти сектор и по една бърза цигара.Нямахме търпение да седнем в удобния (Слава Богу) автобус и да се отцепим /дет' се вика/.Речено-сторено!
Спейки и клатушкайки се измежду полите на Пирина,размърдвам сънливи клепачи,назорвам се да установя къде сме и оставам с отворена уста!
Планини,иззад които слънцето се бори със сладкосива мъгла,петнисти тъмно сиви облаци,върхове на борове и мирис на есен!Забелязвам момент в който слънчевият диск е буквално обрграден в кръг от пухкави,синьо-сиви дъждовни облачета и го прави да изглежда петнист;под него се стелят втори пласт сиви облаци ,разперили надлъж пухкавостта си и мекият нюанс на лилаво.Автобусът е попаднал в селско задръстване и всичко стои и ме гледа.Продължавам да дзяпам с отворена уста и инстиктивно бъркам в чантата за фотоапарата.Лутам подутите си от сънливостта пръсти по различни нещица,обождам се на очила,напипвам шоколад,портмоне..бъркам в цигарите дори.Усещам лек пристъп на паника,смесен с огромно съжаление,но все пак продължавам да търся!
Останах с увисанало чене,невероятната гледка пред очите ми,сменяща се в още по-красиви моменти на петнисто,оранжево,златисто и сивкаво...и с висящата в съзнанието ми констатация..фотоапратът беше Забравен...
п.с.Поздрави от Македонско :)
10 коментара:
Ще отидете пак, но тези неща е най-добре лично да се видят. Фотоапаратът не може да запечати всичко,което виждаме и усещаме.
А какво е "многосгание"!
Владо е прав - да усетиш сам - тогава е най-истинско ... - но и с думи си пресъздала много цветно и затаяващо дъх цялата картина :)
Лелеййй, за човек, който носи така навсякъде фотото си, сигурно е било доста бързо разбуждане:)
Всъщност единствено важното е, че си ги запечатала в главата си, всички тези природни чудатости и магии, които и с думи ще успееш да пресъздадеш вълшебно! Защото снимките просто запечатват времето, а думите рисуват картини...
Поздрави:)
Мда,прави сте че всичко видяно се запечатва в съзнанието,но тръпката от споделянето я няма ...след като съм забравана :D
@Dani многосгание е едно такова явление от много пъплещи индивиди ,чак блъскащи се в себе си.Пример:спирка на Орлов мост.Ужастия!
@Фифко и все пак имам какво да покажа.Телефонът на Васе спаси положението :)
@Оми,рисувах де-но това не изсмести яда ми от забравянето.
Усмихната неделя желая :)
Е, щом чак в цигарите ровиш за фотото, положението верно е било зле :D
Mрънко, все пак описанието компенсира, а и думите понякога оставят повече за въображението на четящите ги :P
Знам обаче, че ще му хванеш цаката, щото няма да те хване сън, ако не оцъкаш някоя и друга красотичка :D :)
Цунки и спокоен викенд! :)
Е ,Мрънко не е честно ся-ти вече знаеш ,че съм намерила алтернатива :P
Само ако успея да си изпрося да ми свалят снимките,пак добре.Мрънкям пък :D
Цунки и викенда сфърши-пу,да му се не види...
Лили,толкова добре обяснявяш,че започнах веднага да визулизирам,така,че не съжалявай,аз също винаги по нещо забравям,особенно сутрин като ми се спи,не че не съм разсеян човек,за това всеки ден си записвам:)))
Силвинце,Благодаря ти :) Забравила-да,ама снимков матриал пак има :) И аз винаги забравям по нещо,та се опитвам да компенсирам ;)
vazhnoto e che si zapazila hubavite spomeni :)
Публикуване на коментар
Hello, say something or just give me a smile. Kidness is essential.Thanks and enjoy your stay :)