Разходка

-Аз тръгвам-събщи Грийни на висок тон,заметнала раницата на гърба си и прихвнала косата си с фиба с огромен рапан отгоре.

-Как така?Къде тръгваш?- в един глас изписукаха майка й,леля й и баба й ,които месеха неделни курабийки.

-Ами просто така,тръгвам.Исках само да ви кажа довиждане.-усмихна им се Грийни и залепи ръка на топката на вратата.

-Ама...не ,не!Никъде няма да ходиш,трябва да изпечем сладките,да сготвим за неделната вечеря и да посрещнем гостите-заяви строго баба й.

Миришеше на канела и орехи.Неделният безпорядък беше тъй очарователен.И те отново не я разбраха.Нищо,усмихна им се отново,без да използва миловидната си муцунка като извинение и отвори вратата.Застанала на прага Грийни запя:

-Аз тръгвам,тръгвам на далече,

тръгвам и оставям ви усмивка.

Аз тръгвам ,тръгвам вече-

тръгвам и оставяй ви дъга.

Жените се спогледаха,зацъкаха дружно с език и се начумериха.Леля й произнесе с достолепна сигурност и увереност:

-Пак отива на поляната да търси онова цвете.

-Да,пак ще се шляе,а ние тук ще работим.-допълни баба й.

Само майка й остана мълчалива.Но за кратко.

-Кога ще се върнеш?-хвърляйки й кос поглед запита тя.

-Скоро-намигна й Грийни.

-Само да си посмяла да закъснееш-размаха пръст баба й.

Грийни се усмихна за пореден път и прекрачи прага.Обърна се,погледна ги миловидно и изчурулика:

-Няма.Обещавам.

Излезе,нахлузи сламената си шапка с венче от сухи цветя ,погледна люлката ,подуши пролетта и тръгна.

Приседна на последното стъпало на верандата ,затовори очи,прозя се и заспа.

Никой не беше забелязал ,че е облечена в любимата си пижама на сини слончета и обута в плюшените си чехли.

И така Грийни тръгваше всеки ден!

Отбиваше се в розовите сънища на сините си слончета и престъпваше с тиха стъпка в мечтите си.Мокреше сетивата си в пяна от облачна нежност и се гушкаше в пухкави звезди.

Сънят беше нейното спасение,нейното местенце,нейната светлина и топла тайна.

снимка:Интернет