Nezzo попита онези , които мечтаят , какви са мечтите им.
Ще ти напиша.Но преди това не искам да вярвам, че ти не мечтаеш.Невъзможно е.
А моето чувалче е изтъкано от мечти.Винаги има място, за да събирам вътре сбъднатите мечти и да подарявам сбъднати на приятелите си, да тъка нови.Така никога няма да е наполовина празно, или наполовина пълно.Избрах да е чувалче, защото се свързва с подаръци, а мечтите са подарък за съзнанието и храна за душата.
Моите мечти са малки , ако въобще има мяра за тях, но сбъдването им носи заря от емоции.
- От малка въздишам по всичко италиа[я]нско.Нямам представа защо точно по Италия.Ама никаква.По-късно като голямо дете (2003) , направо много голямо , прочетох „Шестото клеймо” на Дан Браун.Тъкмо беше излязла от печат и още пареше.Тази книга беше повратната точка в оформянето на моята мечта.РИМ.И по-точно Сикстинската капела.Преди седмица гледах и филма.Препрочитам отново книгата и мечтата ми гори като клеймо.Мечтата ми се сбъдна , но не нацяло.Бях в Италия,но не и в Рим.Обещала съм сама на себе си да сбъдна и тази мечта.
От малка и голяма си мечтая за малка спретната къщурка с две липи отпред.Това може и да ти се стори не като мечта, а като материално искане.Не.Домът не е материална придобивка, а усещане за сигурност, за топлина и още нещо.Това не мога да си обещая да сбъдна, то ще дойде само.
В чувалчето има още много нишки , къде запечатани , къде все още висящи.Те са лични, измайсторени от душата и пазени в нея.Няма да ги споделя.
А най-голямата ми мечта е вечна и сбъдната- Да мога да мечтая.
Прекрасно е.А ти за какво мечтаеш?
p.s.Дори имам татус означаващ мечта ;)
снимка:Интернет
