17.11.26

{готовност}

Водих битка с нея около шест месеца. 

Не ми се беше случвало да се "мъча" с книга толкова дълго, протяжно и въпросително. Имаше дни , в които забърсвах прах от нея и други, когато прелиствах , когато плаках, когато се чудех дали е истина, или обикновена художествена вплетеност. 

После ми се случи да съм готова.Това установих.За тази книга е необходимо да си готов.Четох диагонално,там където можех, после препрочитах фрази, разговори, мисли, ангелски послания.Прочетох я, на един дъх, но когато бях готова. И тази книга ми върна желанието за четене. Бях се оставила на редовното и толкова удобно оправдание "Нямам време"...не е моето, но го използвам. Беше дълго използвано този път. Поправям се. Когато съм готова. 

"Пасиансът на Архангелите"



13.11.26

{Не}

Наблюдавам негативизацията. 

Страшна паяжина,която се доплита от смачкано самочувствие,скрити пориви на изпосталяли мечти,сиви бримки на бездушие,черни паячни въздишки.

Кога се случи,че се оплетохме в тази мрачно-лъскава,пипало-гъделичкаща,мръсно-пухена реалност?!

Не знам. Аз само наблюдавам и продължавам да казвам Не на това обримчване. 

Много от нас обаче измислят въртяща се лъсква диско-топка и искат да въртят. Замайват се от злост, жлъч и прах. И им харесва. 

Тъжно е да наблюдаваш как една до вчера чиста и благородна душа се превръща в огризка на собствената си пощеливост.И биде нагризвана, изплюта, смачкана и толкова грозна. 

Страшно е да се виждаш как тази паяжина се увеличава и ти си някъде там, със счупения чадър на розовата си емоция и вървиш срещу дъджа от миризлива пяна на разплискана искреност. 

Тъмно е и се луташ между примамливото отражение на лъскавостта и ти е много трудно да останеш там където е тъмно, но чисто. 

Самотно ти е,да бъдеш цветен сред тази гняс на иначе прекрасните отломки на сивото и черното.Така любимата ти дъга избледнява в блато от избелели искания, изсъхнали брътвежи и още толкова прашности. Повърхността те плъзва по надолнището на безличието и ти изсипва мазна пързалка от лъжливи балончета. 

Не,и всичко това го няма. 

Силата на отказването е причината да продължавам. 

5.10.26

{утопия}

Има моменти, в които изпитвам нужда от утопиченкомфорт, или иначе казано се нуждая от потапяне в чужд свят, изпълнен с идеалистичност, топлина, различност и топло кафе. Тогава си пускам сериал.

Във времето спрях да разчитам на стойността излизаща от телевизора.Искаше ми да гледам неспиращо, дълго, да бъде смесица от романтика, драма, хумор и идилия.Парадокс: като тийн гледах реклами напълно целенасочено и с голям интерес. 

Днес нещата се свеждат то Netflix. 

Утопията си я създавам с избора. Избирам сериали по същия начин, по който избирам книги. Поглеждам заглавката и решавам. За себе си успявам в избора. 

Вероятно ( само в случай,че някой чете) се чудите кои са тези сериали , които са заслужили и пост.

Споделям. Защото споделянето е ключово.

В момента гледам Everwood.

Случайка в препоръчани за мен в Neftlix. Да бъда искрена, не мислех че ще ме грабне повече от другите два, имайки предвид и времето на снимките.Но в този сериал я има търсената утопия.Често докато гледам ми се иска да седна в този дайнър, да си поръчам закуска на бара и да бъда част от всичкото всичко.Това усещане е много вероятно да е същото като продължителното и ясното желание за заедност, създаване на общност, групичка, бъбъл от хора, които са толкова еднакви, колкото и различни и идеално се вписват в разбиранията ми за бекон с яйца, комшийски разговори, споделеност и случване.Епизодите са достатъчно дълги, за да предадат посланието, да оставят следа и да запомниш до следващия път. Рядко гледам по един епизод и винаги проверявам дали има следващ.Аз искам да има. За да продължа да усещам топлото кафе, сложните отношения и да знам, че героите са се случили както на мен би ми се искало. Утопия. За да си в тази утопия е трайно необходимо да си герой. Аз избирам да съм онзи, на когото винаги му е най-трудно, когото не харесват в началото , на когото не му отива въпросната утопия. Има и сладникавост, усещане за романтика, силно желание да се заместиш с някои от героите. И една такава свобода да бъдеш когото си поискаш.Природа, спокойствие и в същото време семеен хаос в огромната кухня.Малките улички, магазините, продавачите, барманите, лекарите и една Една, която определено искам да бъда. Everwood. 

Предишният ми избор на сериал беше да гледам отново много, много, ама много любим и въздействащ такъв. Мое мнение. 

Suits 

Свързам този сериал с бутането.Мое изкривено разбиране за това как се случват нещата в корпоративния свят.Не е бутането между неспособните и щуробадженащината.Бутане към високото.Героите се утопични , но с много тънка линия на разграничаване от реалните такива. Има такива и аз ги познавам.Сложно, грубо, романтично, с мирис на бърбън.Това е на кратко за този сериал. Много лично усещане за високо, много сходно случване и доволност.
Спомням си когато го гледах за първи път и след това четох автобиографията на Принц Хари. Развалих си вкуса от блаженството на последния сезон. Нищо лично спрямо въпросната актриса, но така или иначе имам право на мнение.
Не бих могла да опиша емоцията, моя си е.Но силно препоръчвам да се гледа.Утопията е реална.



Gilmore Girls 

Основата за всички следващи , сходни по случвания, сценарий и завършек. Гледах го , след като родих и твърдо смятам,че този сериалн е някак наложително да се гледа като майка.Тъжен, смешен, сериозен, есенен, кафеен, случващ. Утопичен.




Създавайте си утопии.Необходими са. Случващи се.Запомнящи се.