{утопия}

Има моменти, в които изпитвам нужда от утопиченкомфорт, или иначе казано се нуждая от потапяне в чужд свят, изпълнен с идеалистичност, топлина, различност и топло кафе. Тогава си пускам сериал.

Във времето спрях да разчитам на стойността излизаща от телевизора.Искаше ми да гледам неспиращо, дълго, да бъде смесица от романтика, драма, хумор и идилия.Парадокс: като тийн гледах реклами напълно целенасочено и с голям интерес. 

Днес нещата се свеждат то Netflix. 

Утопията си я създавам с избора. Избирам сериали по същия начин, по който избирам книги. Поглеждам заглавката и решавам. За себе си успявам в избора. 

Вероятно ( само в случай,че някой чете) се чудите кои са тези сериали , които са заслужили и пост.

Споделям. Защото споделянето е ключово.

В момента гледам Everwood.

Случайка в препоръчани за мен в Neftlix. Да бъда искрена, не мислех че ще ме грабне повече от другите два, имайки предвид и времето на снимките.Но в този сериал я има търсената утопия.Често докато гледам ми се иска да седна в този дайнър, да си поръчам закуска на бара и да бъда част от всичкото всичко.Това усещане е много вероятно да е същото като продължителното и ясното желание за заедност, създаване на общност, групичка, бъбъл от хора, които са толкова еднакви, колкото и различни и идеално се вписват в разбиранията ми за бекон с яйца, комшийски разговори, споделеност и случване.Епизодите са достатъчно дълги, за да предадат посланието, да оставят следа и да запомниш до следващия път. Рядко гледам по един епизод и винаги проверявам дали има следващ.Аз искам да има. За да продължа да усещам топлото кафе, сложните отношения и да знам, че героите са се случили както на мен би ми се искало. Утопия. За да си в тази утопия е трайно необходимо да си герой. Аз избирам да съм онзи, на когото винаги му е най-трудно, когото не харесват в началото , на когото не му отива въпросната утопия. Има и сладникавост, усещане за романтика, силно желание да се заместиш с някои от героите. И една такава свобода да бъдеш когото си поискаш.Природа, спокойствие и в същото време семеен хаос в огромната кухня.Малките улички, магазините, продавачите, барманите, лекарите и една Една, която определено искам да бъда. Everwood. 

Предишният ми избор на сериал беше да гледам отново много, много, ама много любим и въздействащ такъв. Мое мнение. 

Suits 

Свързам този сериал с бутането.Мое изкривено разбиране за това как се случват нещата в корпоративния свят.Не е бутането между неспособните и щуробадженащината.Бутане към високото.Героите се утопични , но с много тънка линия на разграничаване от реалните такива. Има такива и аз ги познавам.Сложно, грубо, романтично, с мирис на бърбън.Това е на кратко за този сериал. Много лично усещане за високо, много сходно случване и доволност.

Спомням си когато го гледах за първи път и след това четох автобиографията на Принц Хари. Развалих си вкуса от блаженството на последния сезон. Нищо лично спрямо въпросната актриса, но така или иначе имам право на мнение.

Не бих могла да опиша емоцията, моя си е.Но силно препоръчвам да се гледа.Утопията е реална.

Gilmore Girls 

Основата за всички следващи , сходни по случвания, сценарий и завършек. Гледах го , след като родих и твърдо смятам,че този сериалн е някак наложително да се гледа като майка.Тъжен, смешен, сериозен, есенен, кафеен, случващ. Утопичен.

Създавайте си утопии.Необходими са. Случващи се.Запомнящи се.

{тройка кебапчета}

Българите бяхме народ на масата!И това е тънката нишка да сме заедно.В живота,в бизнеса,в политиката,в икономиката, в света! Чаша бира, маса, мезе ...това е тренда!И не,не е хейт.Абсолютен факт е!И аз съм на маса! 

Странен парадокс са човешките харесвания. Разделени сме на тройка кебачета и музеи. Наблюдавам го от много време и идилията по средата е моята. Тройка кебапчета на вестник, бира в пластмасова чаша и вече дървена виличка.На следващия ден лаптопа, срещата и онази чанта с история.Може и галерия, някаква важна среща , изискано меню, много добро вино.Тертеплийската да е! Хубава книга и жълта преса също ми е познат и присъщ нюанс.Заради четенето е! Развисени гащи, да точно гащи, потникЪ и чорлавата коса, от другата страна праймер, блъш, тук таме лъска хайлайтър и маникюр. Хубавото на уклончиво-елегантните смески е балансът , и да го можеш. Но да сме на масата!
Чуденката идва , когато масата е празна или избирателна.Тогава има по много от недобротелите ни,от грозните прояви, злобните подмятания. А има толкова много маси, на които да седнеш. Не е невъзможно хората да се харесваме.Наблюдавам и как децата седят по различни маси вече. Все пак са седнали, но избирателно.Аз имах дество с вечна и обща маса!Не разбирам защо го отричаме,след като сме го преживяли.С тройка кабапчета на панаира. С всичките нюанси на нормалното, на веселото, на хубавото, на това което сега искаме да се върне, но сядаме избирателно на друга маса. 
Не помня да сме бягали от някого, освен ако не е някоя съседка, която ни е подгонила, 'щото сме й обрулили дръвчетата в двора или сме потъпкали някоя китка с топка. Не помня да е имало булинг, защото ние тогавашните деца не намирахме място за злоба и подигравки по-далече от Цайс и зубър, които обаче не изключвахме от масата- закачахме се, непринудено и без да оставяме следи. Седяхме на масата, всички. И вкъщи, и навън, и у съседите, и на село, и в града, и на трикраки , очукани, каменни, дървени- МАСИ!
Да се върне тренда с масите-настоятелно крещя!

 

Къщата в средата ( част 1)

Гретчен беше самотна и горда.Егото й , достигнало апогея си след два пожара, обвинения срещу всички съседи и изключването й от селската задруга,спасяваше смачканата й особа и висеше като сламена шапка върху плашило.Гретчен живееше в малка къща в средата на селото и колкото и да не й се искаше, целият човекопоток, барабар с флората и фауната,минаваха пред дома й. Не можеше да забрави селския парад миналата година и фойерверките, които подпалиха покрива й. Цялото село беше в двора й, от страната без прозореца, а тя се беше свряла в килера. Къщата беше наследствена , от леля й Берта.Така и не разбра защо си беше избрала нея сред останалите родови добавки.Опитваше се да я подържа чиста, дворът имаше няколко напукани саксии с рози, с ниска подръжка и неистови усилия срещу пъплещия подземно-наземен свят.Благодареше тайно на леля си почти всеки ден, че къщата няма прозорeц към улицата.

В ляво живееше Джиф,на 67.Симпатичен вдовец, който бързо се отказа да се сприятеляват, след като му обясни, че й котката й е избягала.В дясно живееше Дорис, на 70.Имаше 2 кучета, 5 котки и няколко кокошки.Шумът и животинската идилия ги раздели по съседски. Кучетата изоровиха невиждани съкровища от задния двор, където деляха ограда, а котките искаха да я гушкат.Кокошките й харесваха.

Остреща живееше Ърл, на 55.Пристигна миналата година от Америка.Струваше й се прекалено нормален, тих и чист.Не смееше да го заговори, след като нарече предишния обитател прасе (pig), обяснявайки колко голяма е станала смокинята му (fig).

Гретчен беше на 54.Досадна възраст за обяснение, тъй като живееше сама,нямаше посетители и рядко излизаше.

-Джиф,това момиче е тъжна гледка.-така я описваше Дорис

-Дорис, ама тя си е добре така.-вдигаше рамене Джиф.

И така всеки път по телефона, когато я видеха да се качва на ръждясалото колело,свила скъсана пазарска торба и някак панически бързаща за съботния пазар.

Пак беше Събота, и Гретчен беше яханала спасителната версия на егото си, бързаща да изпревари вълните от хора, движения и усещания, нищо че селото имаше 20 жители.Днес се беше облякла в жълто, добави сламена шапка и бели ръкавици - не й харесваше да докосва нищо студено, мръсно и не нейно.В къщата нямаше огледало.

- Ало, Джиф.

- Да, Дорис

- Да отидем до пазара заедно, удобно ли е?

- Само ако пием чай след това.

Гретчен отвори входната врата, оглежда се дълго, прецени че моментът е подходящ и празен и излезе.Бутна напред старото колело на братовчеда Питър, заключи вратата с усилие да не предизвиква шум и сложи скъсаната пазарска чанта в кошницата.Огледа се отново и замръзна. Съзнанието й не позволи да реагира, носът й посиня, ръцете й се разтрепериха и тя неволно изпусна колелото и изпсува гръмкко и цветущо.Отстреща стоеше Ърл , с малко момиченце. И двамата й махаха и се усмихваха.Успя да се огледа, но отново прилив на бетонна замръзналост обзе съзнанието й, ръцете й висяха в странна позиция, краката и бяха сплескани от колелото. В дясно излизаше Дорис , отляво Джиф.Те всичките бяха там!