През последните дни ми се мяркат фрази като “Блоговете умират” , „Няма блогове" , " има сайтове”, "Хората не пишат" и прочие.
Не ми харесва.Не съм съгласна.Ще пиша опровережение.За себе си разбира се.Кому е нужно да се обеснява защо не му е необходимо нещо , което сам е създал?!
Отдавна мисля по въпроса, но насоката беше различна.Ще я включа като част от сериозното ми постване на тема блогове.Да, трябва да сме сериозни.Блоговете са сила.Доказана.
Далеч съм от мисълта тепърва да обеснявам какво представлява блога, как се създава и за какво служи.Защо се използва всеки решава сам. Кога и къде отново е въпрос на авторски избор.
Златният кръг , който се основава на три въпроса : Какво, как , защо. Точно в тази поредица.
Какво е блог се знае или по-скоро всеки е приел дефиниця, която му е достатъчна , за да разбира , подържа и разпространява съществуването му.
Как- използвайки дадени матрици или по своя начин.
Тук считам за необходимо да се отплесна.Не тирадично, а подкрепено с мои лични наблюдения върху блогосферата.В началото на моя личен блог не знаех как. Започнах да използвам блога , вместо стария и верен дневник.Може би съм тръгнала в правилната посока.В която и сега вървя, що се отнася до блоговото ми присъствие и то в Шматкология- блогът, който си остава моят. С течението на времето започнах да осъзнавам, че този блог се нуждае от подръжка, развитие, корекции и всякакъв друг вид интервенции прилежащи към него.В този момент се запознах с приложенията на blogger. Добавях, триех, търсех начини в помощни блогове за постигане на точно определена визия или поставяне на даден бутон, таб или скрипт , който не се предага за автоматично добавяне от матрицата.Развивах блога си.В полезрението ми се появиха други блогове, които започвах да чета , разглеждам , преглеждах source кодове, дизайн , шаблони и идеи и хващах себе си да търся нещо за себе си в „чуждата паничка”.Тези ми действия да не се приемат като кражба- в никакъв случай.Менях и настроенията.Това също въздейства върху блога ми.Сменях името , шаблона, шрифта.След време се научих как.
Сега следя как се развиват останалите.Приятно е.Почти като да засадиш дръвче [ и такова приложение се появи].И точно тези наблюдения свързвам със златния кръг на Синек.Малка отметка: предполагам тази лекция е много известна и ще бъде добър наръчник за всички бъдещи лидери.На мен ми помогна да се взирам по-добре и да изграждам планове за действие, като първата стълбичка се нарича Какво мечтаеш.Целта : как.Резултатът:защо.Работи.
Та относно моите впечатления.
Има блогове, които харесвам и които не харесвам.Нещо тривиално, според усета, мирогледа, характера ако щете.
Има блогове , на които се възхищавам, но не чета.Това не е толкова клиширано.Харесвам ги , защото авторите им са затворили своя златен кръг много успешно.Защото визията им е безупречно съчетана със съдържанието.Защото са от хората, чиито блогове трябва да се обеснят на другите.Защото спазват изначалния си замисъл и следват точно определени стъпки.Защото са постоянни и сериозни в блого-работата си.Защото споделят , това което добре са пресметнали за интересно.Защото са famous. Но такива блогове не причислявам към графа лични.Дори и някои от тях да са точно такива.
Има блогове, които ме вдъхновяват.Харесвам ги.Някак по default.Харесване от пръв прочит.Следя ги, чета ги доколкото времето ми позволява, споделям ги. Знам , че винаги когато пожелая ще намеря , видя, прочета нещо за себе си.Текст.Картина.Заглавие.Винаги ще има нещо в моя стил.Защото авторите са хора, които са от моята кръвна група и искам да знам какви са настроенията им.Искам да ги виждам да се усмихват.Интересувам се от настроенията им.Пука ми за тях.Комуникирам с тях.Коментирам и очаквам техните коментари.Такива са всички лични блогове, които са в блогрола ми.Не всички ( защото добавям много).Но е достатъчно за мен самата да отсея какво искам да чета и кого.
Има блогове, които не разбирам защо съществуват.Като трън са.Не се посещават.Пишат се голословни текстове или се публикуват прекалено лични истории, в повечето случаи тип gossip.Не зная къде им е скъсана нишката, но виси , разбримчена.Нямам категория за такъв тип блогове.Но те съществуват.
Има блогове , които ще дам за пример.Не на подражание.Това са различни по тематика блогове, които разбира се харесвам.Не само аз , но и приличен брой читатели.Това са блогове, които попадат в графа Истински Блогове. Завършен цикъл и все пак се развиват.Преплитат, донавиват, действат, живи са.Постоянно.
Едва ли е толкова важно, но бих искала да споделя с вас на какво лично аз обръщам внимание в моите блогове и тези , които чета.
В моите :
Шматкология: моят бодил.опитвам се да бъде място , в което ми е удобно.втора кожа да душата ми.Държа визията да ми харесва.Да- на мен.Не на аудиторията.В момента съм намерила точно това, което ми е удобно.Искам да пиша на широко поле- бяло.Пространството ми напомня на добрия , стар , бял лист.Изчистените дизайни са ми любими.Разбира се, че има какво да се „пипне” тук-там.Но това „пипване” е в тясна връзка с настроението ми.Сега те са в хармония.Полагам усилия и при постовете.Опитвам се да бъдат простички, ненатруфени и написани.Не изплюти като споменатата от мен поточна линия. Ние Снимаме: проект, който започнах с много хъс, чудесни хора и усмивка.Проект , който и до днес ми носи много настроение.Тук има много за „пипване”.Но, колеги дайте ми време , моля.Държа този блог да получи перфектната визия, която заслужава, да бъде полезен, приятен и посещаван. Brush&Pixel ( или Шматкофотия) : Мислех си , че ми е необходимо място за другите ми страсти извън писането.Дизайн.Снимки.Графики.В момента смятам това за излишно, пък намерих подходящата за настроението ми и тематика на блога визия.Доволна съм и не забравям да поствам и в този блог. Чернова: този блог беше изблик.И още е.Въпрос на време да го залича или превърна в идея, която подхранвам от месеци.Не зная.Ongoing. Е, други блогове нямам.
Всъщност имам само един.Този тук.Така го усещам.Всички останали наричам проекти.Не ги умаловажавам, но те не са личното пространство и удобство на Шматкология.
Има и блогове, които са широкообществени, популярни.Превърнали се в страници.Лично аз правя разлика между блог и уеб сайт.Последното винаги ми носи асоциация за търговия.Тук ще наблегна на брънката Как от златния кръг.В подобен тип блогове са важни : потребители, посещения, генериран трафик, споделяния, бутони, реклами.Това гиотдалечва от моята представа за блог.В тази графа обаче има такива, които харесвам и чета.Използвам ги като източник.Те имат точно определена тематика, която в повечето случаи е достатъчно широка , за да се пише за саксии, копчета и химия.Читателите определят интереса.Те подсказват какво да се предложи на самите тях.Няма нищо лошо в това.Но отново подчертавам личното си виждане: скъсан златен кръг във фаза какво.Няма да давам примери, защото коя съм аз да определям чий/кой блог е еди какъв си.Всъщност го правя , но няма адресат. За да си отговориш или обясниш значението на „Как” е логично да използваш средство.Това средство в посочените блогове е ракламата.Можете да го видите като партньорски банери , информация за семинари, директна реклама, постери и прочие.Тези блогове продават.Изгубили са чара на личното и се оповават на аудиторията и популярността.Подкрепям в случай , че не са наричат , списват , декларират като блог.
Не съм пропуснала Защо.Но аз не мога да отговоря за всичките милиарди блогове по света.Мога да отговоря за Шматкология- защото имам нужда.
В тези , които чета: само текстовете, смисъла, посланието.
Блоговете, които ще дам за пример.Те си имат мои названия.Нарекла съм ги някак си , заради точно определена черта , която съм открила в тях.
Владо е блогърът – блог .Уважавам , чета, харесвам и споделям този блог , заради постоянството на автора.Той публикува неуморно всеки ден.Не е така нехаресваната от мен поточна линия.Носи смисъл с всеки един пост.Има ясно поставена тематика, визия, стил.Този блог давам за пример на първо място.Пример за постоянство, не за подражание.Пример за автор-блог-аудитория.Симбиоза на всички съставни части.Б-л-о-г!
Ради е един страхотен блогър, човек и артист.Тя се учи да блогва- в буквалния смисъл.Взима уроци, показва реални резултати.Постоянна е.Пише на два езика.Показва ни красоти, арт, вдъхновения, лични експозиции.Има перфектна визия на блога.На този блог нищо не му липсва.Радвам се, че го има.
Възхищавам се на Васи.Като блогър.Стилът й на писане е завидно висок.Визията – непоклатимо прилежна , както и постовете.Тя пише за маркетинг, лични въжделения, фотография и много теми, които вълнуват блог обществото.От този блог получавам вдъхновение, цялост и много полезна информация.
Повече от харесване ни свързва с този блог.Понякога авторката пише така, както аз бих искала или написала, но не съм, защото не съм тя и обратното.Настроението , което можете да намерите там никога няма да ви е излишно.Не винаги е добро, слънчево или усмихнато , но е толкова истинско, че чак боли.Авторката е пич!Respect!
{ggmu♥}
Не знам дали трябва да коментирам този блог и автора.Това е място за големи пичове, силни и истински личности и много хора-идиоти.Теди , аз те обичам! Препоръчвам!!!
Колегата Ламоть е сравнително нова фигура в нашето скромно блогърско мегданче.Но това не му пречи да бъде неотразим в шантажирането на усмивки и продуктивността на смешниците ни.Уникални текстове.Авторът е непоправим добряк и шоколадомелачка.Да се чете, препрочита и запаметява.Визията е добра, заради емотиконите ;)
Чета.Попивам.Примлясквам.Един страхотен кулинарно-фотографски блог.Авторката е пре-завидно талантлива и благородна.Споделя с нас.Блог , в който ще се насладите на всичко.Дизайн, визия, публикации, фотографии.
Всички останали блогове, блогъри, които не споменавам тук да не се чувстват пренебрегнати, забравени, прескочени.Не.Пристрастна съм.Вие си знаете.♥
Та, кои блогове умират?!
