Толкова много време за измерване.
Времето драги ми смехурко не ти пренадлежи и когато решиш да отнемаш някому неговото, па седни, помисли, съобрази се, почуствай, па после тръгвай.
Нямам време ...имам време, после може би ще имам малко време, не е времето, когато му дойде времето.
Изтъркани словблъсканици, закърняли извиненя, нескопосани обяснения, не са временни.
Времето не ни принадлежи. Не го можем. Не го играем. Смее ни се. Има ли го изобщо?!
Миналата година беше време. Още е . Винаги е така. Закъсняваш, а ти се струва че си бързал толкова много. Оставил си следа в миналото време, дърпаш си я и сега, прорязан ремък. Буташ калта от часовника , а той е от пясък. Планетарно го усещаш, а то е на дъното. Отдавна е било.Няма го, надпреварата го е задминала дори. Не може да се хванете за ръце, то лети.
Тази година е време.Може и да е.Не го посрещаме.Поглежда ни.Там ли е изобшо?!
Времето не е наше.Нашето е изостанало.Все така става. Не си там, за да видиш. Иска ти се да докоснеш стрелките и да завъртип 13 червено.Топчето е гравитация.Подскача.Опитваш се да влезнеш, няма врата.Усещаш го приливно, то е лед.Винаги е било.Там е. Има го.
Не спира.Ти стоиш.Там.С времето.До времето.По времето.На времето.
Време е.