{тройка кебапчета}

Българите бяхме народ на масата!И това е тънката нишка да сме заедно.В живота,в бизнеса,в политиката,в икономиката, в света! Чаша бира, маса, мезе ...това е тренда!И не,не е хейт.Абсолютен факт е!И аз съм на маса! 

Странен парадокс са човешките харесвания. Разделени сме на тройка кебачета и музеи. Наблюдавам го от много време и идилията по средата е моята. Тройка кебапчета на вестник, бира в пластмасова чаша и вече дървена виличка.На следващия ден лаптопа, срещата и онази чанта с история.Може и галерия, някаква важна среща , изискано меню, много добро вино.Тертеплийската да е! Хубава книга и жълта преса също ми е познат и присъщ нюанс.Заради четенето е! Развисени гащи, да точно гащи, потникЪ и чорлавата коса, от другата страна праймер, блъш, тук таме лъска хайлайтър и маникюр. Хубавото на уклончиво-елегантните смески е балансът , и да го можеш. Но да сме на масата!
Чуденката идва , когато масата е празна или избирателна.Тогава има по много от недобротелите ни,от грозните прояви, злобните подмятания. А има толкова много маси, на които да седнеш. Не е невъзможно хората да се харесваме.Наблюдавам и как децата седят по различни маси вече. Все пак са седнали, но избирателно.Аз имах дество с вечна и обща маса!Не разбирам защо го отричаме,след като сме го преживяли.С тройка кабапчета на панаира. С всичките нюанси на нормалното, на веселото, на хубавото, на това което сега искаме да се върне, но сядаме избирателно на друга маса. 
Не помня да сме бягали от някого, освен ако не е някоя съседка, която ни е подгонила, 'щото сме й обрулили дръвчетата в двора или сме потъпкали някоя китка с топка. Не помня да е имало булинг, защото ние тогавашните деца не намирахме място за злоба и подигравки по-далече от Цайс и зубър, които обаче не изключвахме от масата- закачахме се, непринудено и без да оставяме следи. Седяхме на масата, всички. И вкъщи, и навън, и у съседите, и на село, и в града, и на трикраки , очукани, каменни, дървени- МАСИ!
Да се върне тренда с масите-настоятелно крещя!

 

{2025}Дописано {2026}

Труден пост. 

Тръгвам да пиша с нагласа, която ми е  леко чужда. 

Днес смених премяната на блога, дооправих страниците, линковете, добавих си дружки. 

И сега е редно да разкажа....

А не знам как. Загубила съм се в толкова бързания, замазани задачки, размотани кълбета от отношения. Напълно умишлено съм се загубила.Поглеждам се острани и толкова много ми се иска да видя. 

И тогава знам. Искам да видя някого , не себе си, или себе от някога. Излишно е да уточнявам, че минавам през тунели на промяна, като Алиса, но без приказните герои.

Често  чета разказите в блога и доста често се замислям дали аз съм ги писала, от къде са дошли тези думи. По-какво съм била, та сега не мога да пиша ?! 

Написаното по-горе е от Октомври 2025. Една такава далечност усещам. Във времето, мястото, не не и в себе си. 

Истина е , че не мога да пиша както преди, тъй като онази емоция е овладяна, не е същата. Не мачкам емоции, ако и да звучи по този начин. 

Вероятно е от годините, сблъсъка между онова скачащо емоционално момиченце и дамата , която ще не ще разбира  от бизнес. 

Не съм спряла да мечтая, смених мечтите. 

Не е толкова трудно да признаеш на себе си , че си се променил , но си запазил онези малки розови балончета.

{време}

Толкова много време за измерване. 

Времето драги ми смехурко не ти пренадлежи и когато решиш да отнемаш някому неговото, па седни, помисли, съобрази се, почуствай, па после тръгвай. 

Нямам време ...имам време, после може би ще имам малко време, не е времето, когато му дойде времето. 

Изтъркани словблъсканици, закърняли извиненя, нескопосани обяснения, не са временни. 

Времето не ни принадлежи. Не го можем. Не го играем. Смее ни се. Има ли го изобщо?! 

Миналата година беше време. Още е . Винаги е така. Закъсняваш, а ти се струва че си бързал толкова много. Оставил си следа в миналото време, дърпаш си я и сега, прорязан ремък. Буташ калта от часовника , а той е от пясък. Планетарно го усещаш, а то е на дъното. Отдавна е било.Няма го, надпреварата го е задминала дори. Не може да се хванете за ръце, то лети. 

Тази година е време.Може и да е.Не го посрещаме.Поглежда ни.Там ли е изобшо?!

Времето не е наше.Нашето е изостанало.Все така става. Не си там, за да видиш. Иска ти се да докоснеш стрелките и да завъртип 13 червено.Топчето е гравитация.Подскача.Опитваш се да влезнеш, няма врата.Усещаш го приливно, то е лед.Винаги е било.Там е. Има го. 

Не спира.Ти стоиш.Там.С времето.До времето.По времето.На времето.

Време е.

истина в бутилка

 *дневна доза отклонение*😎

Човек и да си сипе, и да не си сипе трябва да е искрен!
За лошо, за хубаво, за междинка казвайте си ги нещата,ей така да олеква.Естествено с подбор към слушателя, че наЛе😁
Няма как да се харесваме , защото трябва.Лицемерието е обратимо с доза уважение.Различни хора сме!
Не е нужно да се натрапваме, да сме най-важните, центърът.Това го умеят и заслужават само децата.
И ако взимаме пример от децата затова как се наслаждават на малките неща, то ние ще заслужим да сме големите хора.
Та!Сипете си, грижете се за себе си и бъдете с хора , които са ви близки.Не търсете съвършенство.Та бутилката и празна и пълна да е,  на сутринта е друга ;) 

22:26

Много ме бива да не ми се спи.Пълнолуния ме морят, бръмбарите танцуват, вълнения и страхове се разхождат свободно, тялото не иска да стои мирно....🙈

Много ме бива да подържам нежеланието за заспиване и да си измислям задачки-закачки🤷‍♀️

Днес ми беше един размествателен ден.План програмата беше замислена със съвсем различна цел , тематика и бля-бля по 100...Та така де, поразмествах, поработвах, понаготвих , поиграх ...да поспа?! 

Успях и елфът да го измисля и в един момент закъсах откъм задачки😕

Тук винаги си е моят остров.Няма да ме приспи, няма да ме обвини в натрапничество, няма да ми е неловко в обясненията.И между всичките тези "няма" , няма да спя пак изплува.

Май съм се наспала ....което не е невъзможно всъщност.Има си физика, химия, биология да дават дефиниции, но аз нали съм спец по логика, считам за разумна диагноза : прЕспан.

Скоро ме посъветваха да се отпусна и да се наслаждавам на новостта, свикването и аз , ами аз така не мога бе?!Relax ...ама после не мога да спя!!!

Още много мога да ги редя , мрънкам и добавям , ама положението на острова си остава неспящо, с много излишна енергия и 3 дни пълна луна ...шЪ му сЪ ни види 'начи🙈

Здрави да сме, все ще преброим овцете 😃🍀❤️