{2025}Дописано {2026}

Труден пост. 

Тръгвам да пиша с нагласа, която ми е  леко чужда. 

Днес смених премяната на блога, дооправих страниците, линковете, добавих си дружки. 

И сега е редно да разкажа....

А не знам как. Загубила съм се в толкова бързания, замазани задачки, размотани кълбета от отношения. Напълно умишлено съм се загубила.Поглеждам се острани и толкова много ми се иска да видя. 

И тогава знам. Искам да видя някого , не себе си, или себе от някога. Излишно е да уточнявам, че минавам през тунели на промяна, като Алиса, но без приказните герои.

Често  чета разказите в блога и доста често се замислям дали аз съм ги писала, от къде са дошли тези думи. По-какво съм била, та сега не мога да пиша ?! 

Написаното по-горе е от Октомври 2025. Една такава далечност усещам. Във времето, мястото, не не и в себе си. 

Истина е , че не мога да пиша както преди, тъй като онази емоция е овладяна, не е същата. Не мачкам емоции, ако и да звучи по този начин. 

Вероятно е от годините, сблъсъка между онова скачащо емоционално момиченце и дамата , която ще не ще разбира  от бизнес. 

Не съм спряла да мечтая, смених мечтите. 

Не е толкова трудно да признаеш на себе си , че си се променил , но си запазил онези малки розови балончета.

{време}

Толкова много време за измерване. 

Времето драги ми смехурко не ти пренадлежи и когато решиш да отнемаш някому неговото, па седни, помисли, съобрази се, почуствай, па после тръгвай. 

Нямам време ...имам време, после може би ще имам малко време, не е времето, когато му дойде времето. 

Изтъркани словблъсканици, закърняли извиненя, нескопосани обяснения, не са временни. 

Времето не ни принадлежи. Не го можем. Не го играем. Смее ни се. Има ли го изобщо?! 

Миналата година беше време. Още е . Винаги е така. Закъсняваш, а ти се струва че си бързал толкова много. Оставил си следа в миналото време, дърпаш си я и сега, прорязан ремък. Буташ калта от часовника , а той е от пясък. Планетарно го усещаш, а то е на дъното. Отдавна е било.Няма го, надпреварата го е задминала дори. Не може да се хванете за ръце, то лети. 

Тази година е време.Може и да е.Не го посрещаме.Поглежда ни.Там ли е изобшо?!

Времето не е наше.Нашето е изостанало.Все така става. Не си там, за да видиш. Иска ти се да докоснеш стрелките и да завъртип 13 червено.Топчето е гравитация.Подскача.Опитваш се да влезнеш, няма врата.Усещаш го приливно, то е лед.Винаги е било.Там е. Има го. 

Не спира.Ти стоиш.Там.С времето.До времето.По времето.На времето.

Време е.

Делнично

Какво нещо е съдбата , ей ?!

source internet 

7:20 ( примерно) сутринта си чета аз книжка в един прилично чист и топъл вагон , в един влак, някъде в Лондон. 

Книгата е "Адвокат на улицата" на Джон Гришам. Накратко : замогнал се адвокат се сблъсква със съдбата на бездомниците във Вашингтон по не особено приятен начин. 

Описанието на "не особено приятния начин" се лее около 4-5 страници и така се набива в съзнанието ти , че започваш да се чудиш "абе аз с какво съм помогнал на тоя свят, на бедните, на изоставените, на гладните?".

Не ме подмина и мен това чудене. Замислих се , че ми предоставят по един ден всяка година  за благотворителност заплатена от фирмата, в която работя , а аз дори не съм се въползвала. Срамота!Наистина се засрамих и веднага се замислих как, къде и кога да поправя това. Написаното наистина ме бодна.

Слизам си на гарата, минавам си по обичайния маршрут към офиса. Пред входа на супермаркета онази по-горе описаната чуденка се визуализира. Беше рошав, раздърпан , но много мил!

- Добро Утро ! - поздравиха ме две молещи очи , широка усмивка и дяволити очи

- Добро Утро! - отговорих с усмивка

- Бихте ли ми купили храна от магазина моля!

( звучи като оправдание , но наистина не се замислих нито за секунда в отговора си) 

- Да, разбира се. 

На влизане персонала се усмихна и ми каза, че съм 4я човек тази сутрин , който му купува храна. 

Не се почувствах измамена. Напротив , насърчих го да си избере каквото поиска. Беше скромен и много странен избор. Сандвич, консерва боб и два сникерса. Платих и той си замина. Нямаше го отвън , когато аз си тръгвах. Веднага сглобих сценарий в главата си , че ако съм четвъртата , той просто събира храна за повече хора, семейство, деца, други приятели по улицата. Усмихнах се. 

Но там не приключих с книгата , нито с чуденката. 

Разбира се , че адвокатът ще се превърне в добрия самарянин и ще защитава бедните с безплатни услуги и прочие. Това е книга. 

Но усмивката от сутринта си е реалност. И този ден на година мен чака. 

Та съдбата я има. 

А аз имам дела за вършене. 

Да си помагаме. 

Дядо Боже гледа!

Лека Нощ!

Пробуждане

Писателно ми е . От няколко дни .Приятно подканващо.

Има толкова за описване, написване, разказване и доразказване, но и четенето не е за изпускане :) 

Четенето е в превес от доста дълго време. Хигиена или нежелание за разголване наделяват над писането .Общи приказки бол. Бла-бла-бла.

Но идва един момент , в който дори премахваш маникюра ( без майтап) , за да ти е удобно писането. И после става лесно. Пишеш и бришеш :) Хубавата комбинация за разтоварване..

А има толкова много и за гледане. 

Чувствам се пълна и завършена.1 секунда смелост и каруцата баш в гьола . 

***

Пролет идва .Това пробуждане обичам. 

И замириса...

...на емигранти. 

Започвам много , до предел на търпимост и възпитание , да се изнервям на всякакви видове летящи коментари, сценки и прочие изказвания за Българи от България , за Българи в Чужбината.

Понякога ме досрамява от вас бе хора!

Използването на тоя фейсбук не го разбрахте правилно и туй то! Тролствате си , заработвате си , а то на българина му подай , той ще се отблагодари достойно. Ама то са излияния , то са вицове и хуморески , и дори висша журналистика. Подавайте бе!То ние ще си траем до едно време! Ние и Вие - то така от белота, та до правителството, начина на сприятеляване и всичко , което можете да се сетите делимо на две! Да се делим - това ми идва на ум като лозунг веднага като видя летище, знамена и грим с два сака Шанел § Гап. 

Не разбирам коментарите , които прокламират как видиш ли ние сме гъзомийници предатели, които са си спасили кожите у чужбината.Д*ба тая чужбина 'начи!Д*ба тая хорска завист бе!

Много ми иска да съм в идеалната ви представа как си чопля маникюра с една стотачка видиш ли , и баба Ели, пък може и Зизи ( Елизабет е) ми се усмихва от ъгъла ...После се навеждам към поредната бутилка Moet (червен етикет) , за да си преглътна  стридата! И едно ми е леко на душата, на банковата сметка и псувните! И да не забравите да си ме представите в яко лъсквото ми къще с две бентлита отпред! Щото нали и аз да видя Бентли бе!

Истината мили мои , както обикновено става, е съвсем друга. 

Много ми се искаше ( 5 години точно) да избягвам обяснението какви ги търся и аз тук , измежду тоя Шанел, Айфон7, Бентли , 4-5 цифрена заплата на месец и бахтибахти хепи фейса/лайф/че и стайл. Повярвайте ми опитах се !

Ама то не се търпи!

Не мога да говоря за хората, за другите, но мога да дам личен пример и да споделя един мой работен и един мой почивен ден. Няма смисъл от повече.Защото всички са еднакви. И тук започва безинтересното. Няма да има псувни (соре!), няма да мога да запаля туй Бентлей ( то аз и нямам шофьорска книжка) , няма да фъсна от тоя Шайнел ( нещо не  ме кефи) , няма и да мога да преглъщам с Моет ( горчи бе!). 

Един работен ден . 

Имам навите две аларми. Преди за 5,30 , сега за 6:23.Разликата от 1 час без 7 минути се нарича О.Радост,О.Сън. Ставам , пикая, правя си кафе , пуша точно 1 цигара.Тоалетна с новините.Мия , трия , сресвам.Търся дрехи за офиса .Слагам някакъв грим.Целувам и в 7.30 ме чака бяло БМВ ( тука ви оставям да си правите сценарии, истината ще е друга) . 08:40 паркиране, малко смях за нагласа, врати с чип достъп, компютър , телефон , два монитора и 10-на англичани в сутрешно настроение. Средно 40 мейла (сутрин) , до 150 общо получени и изпратени на ден . Много телефонни разговори, суми, кабели, карти, чертане , тук-таме някоя лакардия.Здравословен обяд ( не винаги) , цигара , още толкова работа .Евентуално 1 час фитнес. Душ. Евентуално готвене , или салата с червено вино. 1 час на вайбър/месинджър с мама. Белот ( в последно време) или книга.09:30 сън! 

Горното умножено по 5 . После по 4 седмици, после по 11 месеца и нещо. 

Един почивен ден. 

Нагласа за спане до 12 (минимум)!!!Реалността е между 7 и 8 (максимум) !!! Кафе с много цигари и интернет. Чистене , пазаруване. Евентуално излизане в града , ама много евентуално. Евентуално няколко часа битов алкохолизъм,ама много евентуално. Сън. 

Умножено по 2. После по 4 седмици, после по 11 месеца и нещо.

Някой желаещ да ме смени?!Шедра съм. Готова съм да платя бе , да се разменим!!!

А всъщност днес имам жълти лалета.Това е радостта на емигранта.Жълти ла-ле-та през Февруари!

Ден от 2017-та

2017 
Някъде в Англия. Студено. Петък с капучино и писане.

Поредица от случки ме накара да се замисля за енергията, усилията и прочие ресурси , които човек пропилява , за да установи своята житейска истина. А тя , като толкова много други , е проста. Пилеем време в спорове, негативности и още толкова много излишности. Не е трудно да се живее, но ние успяваме да постигнем степен на трудност, което 1% използваем мозъчен материал , класифицира като непоносимо , гадно и прочие . Излишно. 

Не е никак трудно да положиш усилия да бъдеш добър , честен и работлив. Изчела съм доста статии от видa мотивация, по-добър начин на живот и прочие .В началото си мислех , че снимките със сладки бебчета , цветенца и пеперудки , които са начало на деня в социалните мрежи , са досадни , преповдигнати , лигави. Не са. Защото зад тази картинка има човек , който е натиснал бутона Публикувай с ясната мисъл, че този образ , цвете , небе му харесва, носи му усещане за хубавини и усмивки. Няма нищо по-хубаво от реалността, усещанията и моментът, в който игнорираш външните влияния и започнеш да си важният , да постъпваш според своите важности , да бъде на преден план за себе си и да успяваш да създаваш щастие .

Винаги се появява момент, в който прекомерната доза шарено и розаво е в границите на "не ми е ден" , "аре стига лиготии" и подобни себеотрицателни фрази , на иначе красивия ни Български език.Реално тези дни са наш избор. 

Събуждам се и ми предстои почивен Петък , за който колегите ми завиждат. Завистта или по-скоро "ох , и аз искам" е излишна.Притеснявам се . Вдишвам студения въздух , правя снимка (защото аз искам да снимам постоянно) , качвам се в колата и съм сигурна , че всичко ще е наред.Дори и да се е объркало в последствие , винаги има живо същество или енергия  да насърчи онзи 1% мозъчна дейност да работи на позитвна вълна.

Оперативка в офиса - лекция за 2017 . Stay Positive. Бях в настроение , чието влияние не харесвам и идеята с позитивността ми се стори толкова смешна. Почувствах се дори обидена, че в момент на уж стрес ( има толкова по-важни неща от работата),  колегите ми се смеят. Смяната на мнения е очевидна, четейки този пост. 

Върнах се към четенето.Правенето на смисъл и хубавините. Купих 17" инча телевизор втора употреба.Започнах да се храня и мисля здравословно . Чета статии и осъзнавам , че не съм разбирала тялото и душата като едно. Започвам фитнес в Понеделник.Искам да се чувствам човек.Да променя залинялостта на това мрънкащо ежедневие.Да рискувам да сбъдна няколко мечти , не е трудно.Ще работя. Няма да се отказвам. Не бива да се оставяме на вълната работа-вкъщи-работа-вкъщи .Не се оставяхме преди , когато не виняхме политика, хора, всичко за това как живеем,Комунистическите лозунги в крайна сметка си ги бива.Искам и ще имам хоби - калиграфия.Писането не е само за четене.

Ще се моля за важните неща. Ще се усмихвам , за да не забравя. Ще се будя с усмивка и ще благодаря на Бог за този ден. Ще бъде добра.Ще бъда. 

Фермата

Делниците тук са някак не толкова интересни , дори признавам досадно скучни.Работа и спане и тук-таме някое питие.Да , вероятно някох четящ ше изнамери добро обяснение на написаното и с усмивка ще го нарече - мрънкане. 

Мрънкането е моя абсолютна , че дори запазена марка , черта.Но в този случай няма да го бъде. 

Всеки си му е намерил чалъма на свободното време. Нашето е по-скоро време извън работа. Отплеснах се!

Гледам риалити.Не съм чак толкова изкривена да гледам братята известни по иначе интересната Нова Телевизия. 

Гледам "Фермата". С удоволствие, със смях, със сълзи, с критики и с носталгия.Чакам 7 и вързвам телевизията ( друга тема е вързването) и се залепям за екрана.Мился доста буквално.Не бях и още не съм напълно почитател на продуцентите Иван и Андрей , но да кажем че сега са ми малко по-симпатични. Гледала съм някои епизоди от първата част на предаването. Като идея много ми допадна още от самото начало. Но някак не успя да ме "закове" пред телевизора. Първият опит явно им е помогнал да се научат как се прави подобен експеримент като изключат лигнята и позите от предишните си телевизионни изяви , та сега им се е получило.Ама много добре!

Рядко ми се случва да вляза толкова във филма, че да се смея на глас и да си мрънкам под носа "Дий бейби" , и да се смея от сърце. Смях е необходим.Чист и от сърце.Това предаване ми го дава.Вървши си работата идеално и се чувствам напълно възстановена психически,Тук това е необходимо , за да продължиш. 

Учейки се на телевизия , продуцентите де, този път са намерили много добрият вариант да ме стискат за гърлото и да ми се усмихват от екрана, докато аз подсмърчам на дивана и ми е едно тежко, носталгично и много ревливо.Да, емигрантите.В десетката момчета.Много приятна изненада. Ние не сме важни само заради статистиката или приходите. Не сме и външен дълг  или документална поредица. Нагледах се на успелите българи в чужбина, нагледах се на мизерията , битова и морална, негледах се на статистиката в английски лири. Вече не е толкова забавно и поучително да разказвате за живота ни извън България. Изтърка се тази версия на известност и поточност в новинарските емисии. Не става вече. 

Да се опитвате да ни върнете в България - това вече е моето ДА. Всеки от нас иска , вярвайте ми, до болка и ужас да знае , че днес или утре дори след месец или година , да има точна дата , да знае че ще си е у дома. Да се събудиш у дома е усещането , което е толкова важно за нас  , почти колкото да си здрав. Всеки извън страната си се събужда , за да дойде точно този ден. 

Във "Фермата" намерих онзи момент, в който за миг всяка вечер аз съм в България. 

Гледам и плача , и се усмихвам . 

От малка съм закърмена с работа на къра. Обичам земята , нивата, мотиката, приятната умора след дълъг ден на полето. Пръстта под ноктите , одраните лакти и свободата. Усещането за България! Това ми дава едно предаване.За малко. 

Много ми е мъчно как новите деца не знаят за тази Земя. Как се раждат с невежеството. Тъжно.Но поправимо. Затова е това предаване. Да ни посочи правилния път към Родината. Да съживи селото , да ни покаже колко сме богати всъщност. 

Баща ми има ферма. Това е мястото , където аз съм израстнала. На Нивата!В прегръдките на стария орех. Около онази малка и толкова жилава мушмола. В усмивката на ранните ягоди, в жегата на царевицата и сладката песен на вятъра.

Искам да мога да запазя всичко. Всяко камъче, растение , буболечка.Но не като спомен. Искам да мога да ги наследя достойно и да им покажа, че знам че те са ме гледали как раста, как ставам човек , как плача , как се смея , как съм жива. 

В Неделя отново ще гледам "Фермата" . Нивата и България са в сърцето!

 

Усмивка

Трудно идва муза.

Закотвих се в едно безвремие , нотификационен поток  и някак си (наистина) без да се усетя изоставих блога недописан.Без нова дрешка или нова усмивка. Минаха няколко Коледи  ( не броя) . Мина време .

Шаблонно, комерсиално или най-добре казано по нашенски ( изтъркана фраза в употреба) : всичко с времето си.

Дойде й времето на Шматкология.

Имах време да помисля какво точно искам да се случи на/в този блог. Няма да скрия , че доста размишлявах над ново име, нова визия  - промяна. После си казвах "ама то баш сега няма да е " , "мързи ме - много откровено при това", " имам много други неща на главата" , "абе дори не си спомням паролата" - някъде тук извиненията ми се сториха доста тривиални . Междувременно като виновен и напълно осъзнаващ се човек с блог , не оставях страницата на блога във фейсбук да потъне в забрава. Дори и всекиднвените нотификации , пиукащи не знам си какво , еди що , защо ...не. Имало си време :) 

Виновно (отново) , не успях да отбележа годините на блога, но евентуално имаше картинка с напомняне.

Сега пиша, защото времето дойде. 

Блогът си има име , което винаги ми напомня на смисъла от писането. На емоциите около създаването на това местенце , усмивките и всички приятели , които намерих тук. Това име е инициал, който и времето не успява да промени.

Моето място. Моята нива. Моето слънце, Моята страна. Всичко написано  тук е част от много животи , от няколко градове , различни държави , специални моменти и няколко недовършени хобита . 

Още мечтая , още снимам. Използвам по-често фейсбук. Чета повече, споделям по-малко. 

Това не ме прави различна.Същата шматка, с голяма усмивка и сега вече два бели косъма!!!

Усмивките винаги остават, нали?!

Чета и рядко коментирам.Социалните мрежи избутаха желанието ми да комуникирам на ниво дискусия. Обикновено отдавам споделянията си на битовизъм.Както мама казва "Аман от тия твойте манджи!" ( усмивка ) 

Социалните мрежи обаче държат хората заедно. Подсилват ежедневието , да не каже съвсем го изживяват вместо потребителите си и не остават мръсни и изцапани. Животът на хората в социалните мрежи се подържа мръсен . Хубаво е да има хигиена. Да пиша сега и тук е избор на интернет хигиена. 

Стана сериозно, аз исках да се усмихна на времето , което дойде да съживи моя блог.

Шматкология. С Усмивка :) 

*България*

Коледа Назаем

Коледа е някак всеобхватна.За всеки.За всичко.За никого. За нищо.Назаем.

Коледа е усещане.Тихо, спокойно, меланхолично и толкова топло. Ако дори и за секунда не се чувстващ така е време за действие.Коледа е необходима.Коледа се случва.

Коледа назаем. Взехме си това , което ни липсваше. 

{ търси се ... }

Ставам с усмивка и се надявам да го намеря. Лутам се из сутрешната рутина и забравям какво търся. Кафе. Цигари. Ха-ха-ха.Фейсбук ми припомня.Пак го търся...

Изображения, пожелания, камбанки и много усмивки - то е там някъде, знам. 

Не си спомням да ми се е налагало да те търся.А и не разбрах кога те загубих.Зная , че те има, защото си при другите. Заобикаляш ме и ми намигваш от щанда , потупваш ме и бягаш по улиците, спираш се и ме поглеждаш , но после те няма. 

Като бях малка се събуждах с теб.Усмихваме се заедно и после се държахме за ръце.Не толкова дълго , че да си омръзнем.Но и не толкова кратко, за да си липсваме. Имаше те.Всяка година.Някъде там през Декември.В топлите зимни дни. В уютните завивики и сутрешни лудоии по пижами.

Пораснах , а ти си беше там.През Декември.

Бързах да те намеря , бързах да те изпълня с моята топлина, исках да те запазя поне до Февруари.

Днес е Декември.И вчера беше.Къде си?

Вероятно наоколо.При вечно нацупения съсед, при усмихната двойка от номер 3 , при кофти шофьора от ъгъла или надолу по улицата сгушен в големия бор с прекрасните светлинки.Къде?

И те те чакат. Някъде в гаража. В черен чувал или смачкане кутия.Жадни да огреят дните ми, да ме усмихват и да ме гъделичкат като ги настъпя.Вероятно са тъжни, смачкани и увехтели в спомените си от миналата зима. 

И той те чака.Недоволства , че закъсняваш.Не знае дали ще стоплиш тази половин усмивка. 

Ще те викам, чакам , ще се боря да дойдеш и да ни сгрееш. 

Ще я има нея , малко очукана, с прекършен но горд връх, потънала в спомени за червено, светлина, зелено, златно и смях. Обещах й да бъде голяма, натруфена, кралска и наша.

Ще ни има нас, всичките.

А ти къде си,  наше  коледно настроение?

~празници~

Празниците тук са хубави, цветни, винтидж , зелено и толкова безлично в същото време.Великден е пазарен, шоколадов, но не и традиционен.Няма боя по пръстите, няма скришно нахапан козунак, няма миризма на курабийки, няма топлина.

Празниците тук са тежки.

Остава ни да преглътнем, да боядисаме яйцата и скайп, фейсбук, вайбър, телефон или в крайна сметка скучен стар филм по bTv.

Но!Може и другояче.Усмихнати ( като мен) , главата горе, преглът и фотоапарат в ръка.

Весели Празници на всички.Бъдете здрави и добри!Обичайте и уважавайте хората до себе и никога не се предавайте.Утре ви чака !

~happy easter~

~never give up~

~moment~

~ стъпка по стъпка ~

Да.Точно така се случва всичко. Стъпка по стъпка, бавно , с плахи погледи, но смели мечти. Мечтата приятели е една толкова силна емоция, една толкова голяма стъпка , но сбъдването й е в красотата на онези малки стъпчици , от които са ви излезли мазоли, от които ви боли като от нови обувки, от които се радвате .  Всяка малка стъпка е като прохождане. Ходене по ръба, по леда, достигане не онзи свой хоризонт , чиято дъга сте рисували мислено милиони мечтателни години.

А после.После е хубаво.Оглеждаш се плахо и се чудиш дали това е последната малка стъпка или винаги има още една по-малка, последна или може би поредна.

Низ от пълзене, влачене, голяма стъпка и още няколко по-големи назад.Танц от мечтани малки стъпки.Грациозни.Необмислени.Непохватни.Свободни.Чакани.

Стъпка по стъпка и си там!

"It doesn't matter how slow you go, as long as you don't stop"

Нашите малки стъпки.Стъпка по стъпка ни водят до онези малки победи , които ни карат да се чувстваме като големи победители.

~happydays~

~ пристанища ~

Навън е грозно.Никога не съм си мислела, че ще ми омръзне да наблюдавам смяната на настроенията на природата.Но тук е толкова самотно и скучно, че съм убедена в скучноватия повей на вятъра и мързеливия дъжд .Бурята е скучна.Не така звероподобна и нахъсана както у дома.Вятърът бучи в комините и толкова.Храстите са изтърбушени, окъсани, несмогващи.И все пак е еднотипно.Кафяво, мрачно, но не чак толкова очарователно.Пристанището , където съм сега.

Всяко едно местенце, където сме били или поне сме зърнали за момент, ден, ваканция или бизнес посещение е наше пристанище.Пристигаме горди, с развяти мечти и винаги насочени напред.Престоят ни е изпълнен с цветове, минималистични упреци и толкова много изживяни емоции.Хубаво е .Може би защото знаеш , че следва ново пристанище, и още едно и вероятно някъде там те чака „У дома”.

Прехвърляш спомените и събираш всяка една котва, всяко едно пристигане, заминаваме, кратък или дълъг престой.Милееш за морето, тъгуваш по хижата и сълзите по дома оставяш за моментите,  в които си там.Няма по-хубави и по-разтоварващи сълзи , от тези на радостта от пристигането.Прибирането у дома.Усещането е толкова силно, завземащо, обливащо, че искаш да можеш да му се наслаждаваш стотици , хиляди, милони пъти и още толкова пристигания.

Вдигаш котва и неистово ти се иска да можеш да не се обръщаш назад.Да не виждаш сълзите, изпращачите и самотния бял шал.Винаги е тежко.Винаги си сломен.Но някъде по средата на пътуването се усмихваш , замисляш поредното завръщане и ти става топло, сгушено и домашно.Затова са спомените.Да те държат способен да издържиш до следващото завръщане.

Пътят е дълъг.Трънлив, боцка и пари.Но всяко пристанище заслужава щастливи пристигащи, още по-щастливи заминаващи и не чак толкова очакващи . Взимайте по малко от всякъде, събирайте котви и създайте кораб на мечтите си.Давайте , разпръсквайте , идвайте и си тръгвайте.Но винаги се връщайте.Там.У дома.

Седмица

{ понеделник или неврозна физкултура }

Как да не ги обичам тия Понеделници. Спи ми се.Мъча се да реагирам според сутрешните настроения на околните, но обикновено всичко се свежда до “Добро утро” и нацупената ми ( според някого) муцуна.А на мен всъщност ужасно много ми се спи.Не знам какво толкова странно виждат хората в сънливостта , минути след събуждане. Лично аз съм ужасно несговорчива сутрин и предпочитам мълчанието, което определено допринася за общото благо.Миризмата на кафе ми доставя удоволствие.Искам да го споделя със себе си.Ей така, да ми мирише на кафе.В тишината.Без скоростно-дразнещи и ужасно неподходящи въпроси. А в Понеделник и кафето не помага.Преминаването от мързеливата Неделя и забързания Понеделник не става с щракване на пръстите. Още повече със скандал.Или подобаващо дразнителска активност, която ми е ужасно непоносима(Очевидно мрънкам)Оплаквам се. Скарана съм с НЕсъобразяването с околните.Груба съм , когато се налага, но винаги справедлива.Е извиняй’ ама супер ме дразниш- да тази реплика може да се очаква от мен.И съм я казвала и мисля през около половин час ми е на върха на езика.Псувам ( добре при това) с финтове, дори се извинявам поред на роднините дето са го отнесли.Всичко чудно добре.Но баш в Понеделник да ме дразниш.Кофти пич.Някой от тези Понеделници няма да преброя до 10 и определено няма да има подобен ден , нито Вторник и т.н.А всъщност съм добър човек , който е кофти сънлив в Понеделник сутрин.п.п. мамка му спрете да ядете чесън.

{ вторник на кълбета}

Така си представям човешките взаимоотношения.Като кълбета.Настроения, емоции , обиди , любов и още толкова  много кълбета.Търкалят се, бутат сe, посиняват.Спират се .Изведнъж се търкулват и отиват на майната си.Днес намерих и каква е разликата между мениджъp и подчинен.Шефът само потвърждава онова, което подопечните му вече знаят и дори практикуват.Смотаните англичани обожават да се обеснявят, ама ги дърпат тия локуми…а в крайна сметка е абсолютно излишно дори да започват подобен разговор.Българските фирми си приличат с английските.С изключение на скапаните процедури.От няколки дни съм и First Aider – квалификация, с която се фукаш за няколко дни ( уж) или просто забравяш.Ужасно “трудно” е да лепнеш лепенка на порязано.Тая нация си е кълбо от инструкции, знаци, квалификации и какви ли още не спомагателни предмети, които дори не те карат да мислиш, а само да гледаш, попиваш и следваш.Вторник е кълбо от скука.

{ сряда замечтана }

…мечта си имам.Бубето кара, аз дзяпам.Забелязвам, наблюдавам, блея си.И мечтая.Постоянно, непрестанно, понякога болезнено.Зелено перде там, безупречна ограда тук, рози за ъгъла, ветропоказател там горе.И уют.Дори отвън, дори през преминаваща кола.Има го.осле следя дизайнерски предавания, страници, трендове, списания.И мечтая.За голяма кухня с бяла маса и цветни столове.Пердета на цвятя и дървени плотове.Чаши с кафе , закуска, топлина.Шарено, топло, крещящо, емоционално,уютно, наше.Мечтая за нашето местенце.Да отключа , да вляза и да бъда в нашия свят на спокойствие, смях, ухания, тишина или прекрасна и оздравявяща караница.Да ги няма досадните почуквания, подвиквания, потраквания и прочие непоносими шумове.Само аз и Бубето, няколко джаджи и цялото спокойствие, което сме способни да си създадем.Предполагам , че за много хора това не е мечта , а цел.Но все пак тук съм аз  и аз решавам за какво да мечтая.Мда, все още е мечта.И чака да се сбъдне!
Сряда е Ще.{ четвъртък - несвъртък }

Хубавото на този ден е че води до Петък. 2 х почивни дни = сънХората в Англия обичат да спят.В 20:00 на всеки втори диван има по един хъркащ английски лорд или простак.В ъгъла има котка, куче, папагал или смешен гущероподобен плъх/Тежките завеси ги няма.Нощта е вътре с цялата си тежест.В 8 животът у наше село бива излючен, пуснат в междучасие- няма го.Толкова ти “драго” да си в посока Не на дивана , а някъде другаде, при едни други обстоятелства.Хубаво е обаче само да си го помислиш ” Прибирам се и лягам”.Бахти-бахти, няма такъв кеф.Колко простичко, елементарно, но толкова чакано.Ще спя.Ще ме събудят ( това не е за пропускане) .Ще се поядосвам, а после ще пия кафе.Едно, две, няколко.Едни такива мързеливи, с много цигари.Четвъртък е хубав, защото следва Петък.
Четвъртък е предпетъков.{ петък }

Преди време се опитах да си обещая , че няма да се ядосвам на хора, случки и прочие уж случайности, които не мога да променя, предотвратя или каквото и да е действие преди и след.

Обещавам рядко.Винаги спазвам обещанията си.

Е този път ми е малко трудно...бих казала непостижимо, въпреки мисията ми „Никога не се отказвай”.Опитвам се...наистина.Нямате представа какво ми коства да напрегна непримиримия ми характер и да се опитам да снижа вълната на непоносимост до минимална.Впрягам ината си в позитивна насока.”Няма да се ядосваш.Няма.Ня-ма.Ня...н.....”И изригвам.Не знам дали не мога или по-скоро не искам.Или изригването ми помага да се справя с непоносимостта си към ..еди какво си.

Знаете ли ...опитвайки се да се справя с това си обещание към самата себе си , установих че има непоносими хора.Буквално.Бих яла биволски тестиси, но такива хора няма да успея да понеса.Очевидно и не успявам.

Винаги съм си мислела , или по-скоро надявала че хората около мен са поне малко като мен...ама малко бе.Още повече, ако са близки ( мисля за кавички).Надеждата вероятно ме кара да се опитвам да преглъщам тестиси и да се мъча да понеса.

Тц...не ми се получава.Развален петък, смотан дъжд и още една порция наглост.Предпочитам шибаните биволски тестиси.

 Петък е винаги интересен.

*моята седмица не е скучна.не мрънкам.споделям.хубав уикенд :о)

Ах, Българийо

Интернет се напълни с патриоти, българи , повече българи и стачкуващи.

Много съм далеч от политиката, макар и да осъзнавам какво се случва в страната ми. Всеки ден мисля, обмислям и премълчвам.Снощи си мислех , че една пълна количка от хипер маркет и няколко нови парцала се опитват да ме направят хепи емигрант.Такова животно няма народе.

Ние сме Българи.Точка.

И после си зададох един бюлюк въпроси. Не намерих отговор, защото и моето лично пребиваване в друга държава е въпрос.

И после гледах , плаках и пак си задавах въпроси.

Гледах това

И се питах...( рискувам да си изям псувните) : Дали някой от всички тези площадни хора някога е държал мотика? ( изключвам хората над 50).

Дали има кой отново да напълни селата.Дали ще ям сладко с мухъл , отново.Дали ще мога да продължа започнатото от дядо ми, баща ми...а толкова ми се иска.

Искам да мога. Искам да знам.Искам и да го направя.

Не знам кога, не знам защо – но ще.

Ах, Българийо....

Когато вали...

...навън вървят хора.преминаващ мъж на средна възраст, симпатично накуцващ и залитащ към съседния храст , от където се подава калната муцунка на другарче.пресича.носи шапка и плик с лайно.

...навън се търкалят животи.тинейджъри с качулки преминават с бързи крачки осветените улици и плюят по учтивостта и пристойното поведение.останали са им три паунда и няколко цента.доволна покупка от близкия оф лайсънс и оригната волност на насилие, или еднозначно изпикаване на нечий заден калник.

....навън се прескачат характери.миловидна бабичка изкрещява нещо на английски с приятен фъфлещ тон, а някъде там една линейка е закъсала между инатлив автобус и няколко паркирали возила.тротоарите за изморени.

...навън гледат души.бродят в парка.ентусиазирано се взират.влизат за пакет цигари. хранят се с огризките на съседа и мрънкат пред някоя барака.

....навън е хубаво.мокро.топло.задушно.свободно.мирише на скапано спокойствие.

Тук вали всеки ден.

Въздишка

"А понякога, като се вгледваше скришом в прежуреното лице на Дъбака, речеше му благо:

— Лазаре бе, ти трябва да се ожениш. Ветрените мелници хабят младостта!

Дъбакът го поглеждаше с големите си сини очи и почваше от все сърце да се смее.

Ветрената мелница от ден на ден се по-лично оформяваше тънката си висока снага. И от село се виждаше как двамата майстори ту слизаха, ту се качваха по непокрития й покрив.

Веднъж Дъбакът съобщи, че от високите й криле дядо Корчан съгледал далече зад Витоша бяло облаче. Тая радостна вест бързо-бързо се разнесе от кръчмите по къщите, а оттам чак до морните работници в полето. Те мигом напуснаха работата си и се стекоха в село да посрещнат толкова очакваното събитие. Краят на страшната суша, която изпогори всичко, вече настъпваше. Черковната камбана удари като в празник." 

Овцевъдство

Раздел на животновъдството , с тясна специалност-> отглеждане,  угояване,  остригване и прочие на животното „овца”.Овцата мили мои е една такава рунтава особа,  интелектуално остригана, нахранена и мисля често отличваща се  с едно единствено тъпо и комично блеене.Бе-е-е-еее!

В зоните на Европа , в частност емиграционните полета , миграционните савани и нищоподозиращите ливади е пренаселено с овце. Тук-таме някоя вакла , ама и тя блее. Мъжкото на овцата така и не можах да го нацеля коч ли е, овен ли е , мъжка овца ли е или просто овч.

В ранното си детсво овчицата е една такава миловидна,  сълзливо-трепетно-трогателна и прочие нелогични и близки до хипербуличен оскиморн епитетченца. Бива глезена, подмятана, гушкана и встъпително побутвана към традиционализъм, национални и прочие гордости, нравствени будили и все подобна халтурна храна.А те овцете пасат. Предполагам интелектуално наторена трева или поне обсипана с родителско-стадни възпитателни методи лично от майката овца.Животът й преминава екологично , органично и прочие прочиствателно с чести изхождания от драхонкоподобни изблици, чието отделяне се спохожда от възхвалително-блеещи-звучни възгласи от единоблеещото себеподобно стадо.

В подрставаща възраст бива свободолюбива, ученолюбиво и миловидно тийнеджърско съсловие, подражаващо с имитационна сила на ваклата част от родата.Все тъй гальовно подтиквана от майка ‘фца.Тоя татко нещо ми се губи!

Периодът на съзряване свързваме с остригването.Процес на добре обмислено щавещо оскубване, поплатен с някоя и друга драскотина , остъргано бутче и тук таме насинена муцуна.И пустото му блеене в октавите на невъзможния алт.

После не знам.Овците не мигрират.Размножават се , знам. И после пак не знам. Не съм яла овца.А и скоро не съм се усетила канибално настроена.

Познахте се предполагам.Щото абсолютно и тотално умишлено ви/ни описах.

Пропуснах модните тенденции, жалките опите за халтуризации и съпътстващите наствителни процеси като „обучение, развитие, кариера” и прочие.

Поне овците са все така единомислещо и дружелюбно стадо!

Това е единственият отличителен белег спрямо нас.

Хората!

Бе-е-е!

Реалност?!

Да загубиш себе си е страшно.

 И колко тривиално звучи,  нали?!

Още по-страшни неща се случват на този свят.Сигурно далеч по-важни и живото-екстремни от това аз да се чувствам не на място.Много важно, че ми е криво, смотано, тъпо и всичките накуп неприятни настроения, които са далеч от истинската ми личност  и ежедневие.Ама какво от това след като децата в Сомалия гладуват и днес вали и не можеш да си вземеш надницата?!

Как пък точно аз ще си помисля, че съм индивидуално луда и ще се тръшкам заради някакви си нереални нюанси в характера ми.Алоу...ти коя беше?!Как така ще си позволявам да бъда тъжна..бахти...ти за коя се мислиш,ма?!Хората се чудят как хляб да си купят , ти си тръгнала тука да ни занимаваш с емоции!How dare you [bitch]?!

И отново как аз, лиглата, нетрезвомислещата , заблудената, ще си си мисля ( че и да го насаждам у хората видиш ли, капка срам нямам) , че приятелите не са като спестовната сметка с висок прираст.Колко съм глупава, бедна и нерационална.За практична да не говорим.Настроения , емоции и още не знам какви лиготии никак не си подхождат с логика, меркантилност или практично-настъпателно-злословно-бездушие.Колко будала…толкова много будала.

А аз си стоя в ъгъла на мислите си и се смея.Смея се през сълзи.

Страшно е да виждаш  хора , които не могат да разберат кога, къде и как са изгубили себе си.

Fuck off!

Поредица „ Бумащината в UK - Адът, който си заслужава”

Обещах на приятелка да споделя всички стъпки относно получаването на разрешение за работа във Великобритания .Но и не само заради обещанието.А защото на мен нямаше кой да ми каже какво ме чака.Искам да споделя с незнаещите.Предупреждавам , че постът е дълъг.

Вариант 1.1 Self employed 

Self employed [ дефиниция] – самоосигиряващо се лице ,  което заплаща следните такси и данъци като такова :  

National insurance distribution 

Taxes – след приключване на финансовата година и в случай , че дължи такива.

Повечето българи и румънци започват легално работа като self employed {накратко ще го изписвам SE} . За да получите разрешение за работа като SE е необходимо да:

Намерите счеотоводна фирма, която да ви представлява и да бъде ваш гарант пред властите, финасовите институции, Job Center Plus ( Социалните) , Home Office ( емиграционите служби),  HMRC ( данъчната служба). За предпочитане е това да бъде фирма ,  за която са ви информирали и препоръчали.Ще посоча моите адвокати в линк по-долу.Повечето такива фирми са ситуирани в Лондон, но и в големите градове също има.Разбира се има и английси счетоводни фирми, които по принцип извършват идентична дейност,  но в случая е най-добре да бъде българска. Уговаряте си час. Отивате с всички налични документи,  както следва :

-международен паспорт

-лична карта

-шофьорска книжка

- брачно свидетелство 

- акт за раждане ( не ви е необходим, но все пак разполагайте поне с копие)

- диплома за завършено образование ( предимно висше или средно специално, преведена и легализирана на английски, но препоръчвам това да  направите в България ) 

- всякакъв вид квалификации , ако разполагате с такива ( отново преведени и легализирани) 

- пари /таксите са  между £120 и £350- зависи от услугата/

Сценарият е следният:

След като вече сте наясно за какво сте дошли в Англия  , а именно за да работите , респективно за пари,  е хубаво да знаете и към коя сфера на работа сте се насочили.Масово българите са строители ( общи работници или специалисти) и чистачки ( камериерки, housekeeper).

Счетоводната Фирмата ще ви съдейства за следното:

- Откриване на банкова сметка . Това е първото нещо, което е абсолютно задължително да направите. Откриването на такава ви осигурява доказването на адрес ( proof of adrress), което ще изискват всички останали институции , през които ще преминете.За целта са ви необходими : пари (£100 приблизително) , представител на счетоводната фирма с придружаващо писмо за гарант.Дори и да знаете езика , по време на събеседването за откриване на сметка, ще ви превежда представителя на счетоводната фирма.Добре е да не давате ясни сигнали , ако разбирате какво се говори.Окриването става на момента. Практиката тук е да се издава дебитна карта към всяка една сметка. Такава ще получите по пощата в рамките на една работна седмица.Предоставяте адрес за кореспондеция там ,където сте отседнали  и ще останете поне 3 месеца.

- NIN (National Insurance Number) или национален осигурителен номер – ще ви запазят дата  и час за интервю и ще ви ги предоставят заедно с референтен номер 

- UTR  (Unique Taxpayer Reference) или номерът, с който сте регистрирани в данъчното  - веднага след получаването на NIN ще ви регистрират в HMRC (HM Revenue & Customs) .Ще получите номерът по мейл и по поща на посочения от вас постоянен адрес, който трябва да съвпада с предоставения в банката и Job center Plus 

- Жълта карта или официално разрешително за работа като self employed 

Сценарият описан по-горе разпределен по стъпки 

1.Bank account – банковата сметка се изисква при всеки легално работещ и пребиващ във Великобритания. Счетоводната ви фирма ще ви съдейства за откриването й. Сами няма как да се справите, защото ще ви изискват гарант, като новопристигнал.Както и доказателство за постоянен адрес, който вие няма как да имате.Пробвали сме сами,  дават ти application и до 4 работни седмици ти връщат отрицателен отговор,  поради липсата на адрес или по друга причина.Това обикновено се случва в банков клон, където фирмата има „свой човек”.Минавате на интервю ( personal banking appoitment) , не отговаряте директно на английски , а изчаквате превода на представителя на фирмата.Процедурата трае между 30-40 минути.Разписвате се на един куп документи.Представят Ви така „ важната” за банката и за самите вас застраховка, която в никакъв случай не можете да откажете.Идва и мениджър, който да се увери че сте истинска личност един вид и сте разбрали всичко обяснено от служебното лице, с което провеждате интервюто.Крайната фаза е да минете на касата да си внесете паричките и да чакате картата по пощата.Във Великобритания към всяка новооткрита сметка се вадят следните допълнения напълно безплатно, без да се изисва да плащате сума за обслужване:

-debit car/дебитна карта, с която можете да пазарувате навсякъде, да теглите кеш и всичко това в цял свят, като има такса теглене – зависи от държавата, но в ЕС е около £1.50 на транзакция/

-pay book /формуляри за внасяне на чекове/

-cheque book /чекова книжка/

* Дебитната карта се издава задължително, другите две услуги се предлагат , ако желаете.

2.NIN (National  Insurance Number)- този номер е един вид личната ви идентификация в страната.Без него сте за никъде.За да го получите трябва да се явите на предварително запазено от счетоводната фирма интервю, на което ще ви бъдат задавани въпроси от психолози в Job Center Plus.Получавате входящ номер и точен час за интервю.Можете да отидете сами ( и да знаете английски), да отидете с преводач или да изискате такъв.Документите , които ще са ви необходими за интервюто са следните :

-международен паспорт

- позиция ( каква дейност  ще извършвате) 

-фактури за вече извършена такава

-брошури , с които сте набирали работа

-три реални препоръки от различни хора/ваши клиенти/

-придружаващо писмо от счетоводната фирма 

80% от Българите използват следните професии, за да се регистрират като SE

-General building services- labourer, builder, painter, decorator

-Gardening service – gardener 

- Cleaning services – cleaner 

Фактурите се закупуват от книжарница.Хубаво е да си вземете Invoice Book с три екземпляра на една фактура : оригиналът отива при клиента, второто копие се пази за счетоводителите, третото остава при вас .

Попълват се изключително лесно и е препоръчително да ги попълвате сами , за да няма различни почерзи.

Начин на попълване : 

От : Име/Фамилия (From:  Name/Surname)

Адрес , пощенски код  

За: Точно изписано Име/Фамилия на клиента или ако е фирма, името на компанията (To: Name/Surname; Company Name) 

Адрес, пощенски код 

Вид на услугата 

Брой изработени часове или дни , единична стойност на услугата, обща стойност

Дата на издаване / Подпис 

Всичко това се изписва на бели номерирани листове на редчета с индиго.

Задължително трябва да имате поне по една фактура от клиентите, които са Ви написали препоръки. И тези клиенти да не бъдат ваши роднини.

Брошурите ще ви бъдат направени в счетоводната фирма, според позицията, която сте подбрали.

Препоръките : тук се включва в действиe планът с познатите на познатите и т.н. Все ще намерите трима българи , които да Ви напишат препоръки, защото и на тях им се е налагало някой да им помага.Хората трябва да са реални, с реални адреси и телефон за контакт и да знаят какво сте изписали за тях във фактурите ( можете да им дадете копие за всеки случай).

Писмото е ясно- то вас не ви засяга.

Отивайки на интверюто:

-не закъснявайте

- не се шашкайте при вида на дългите опашки

-влезте, отидете на рецепцията , където ще ви дадат формуляр, в който да попълните трите си имена и входящ номер. 

*Забележка : Във Великобритания всички официални документи се попълват с черен химикал и главни букви ( black ink&printed letters)

Няма да чакате много.Ще ви повикат по име, ослушвайте се защото произношението е много различно, от това което сте свикнали да чувате.Бъде усмихнати ( не ухилени), спокойни и уверени в себе си!Разговорът ще бъде кратък с редица подвеждащи въпроси. Но предварително ще знаете какво да говорите благодарение на фирмата, която ви помага и хората , които ще ви кажат какво точно ще ви питат и прочие. След разговорът ще ви вземат всички документи за копия и паспорта.Чакането да ви върнат паспорта е по-дълго от самото интервю.

*Има случаи , в които имате час/номер , но ви връщат.Отидете веднага във фирмата и  те ще ви помогнат за нова дата.Това не зависи от Вас, а от настроението на социалните.

В края на интервюто ще получите лист ( А4) , който удостоверява че сте преминали през тази инстанция, но не ви гарантира издаването на NIN.Посочен е и срокът за отговор- 4 работни седмици.Може да бъде по-рано или по-късно или да ви откажат.В случай на отказ-> счетоводната фирма.

До 2010 съществуваха и пластики – карти, на които е изписан NIN  , но в настоящия момент ги няма, така че не очаквайте да получите такава.

3.UTR – след като евентуално сте получили NIN  уведомете счетоводната фирма.Те няма как да знаят тъй като писмото с решението на Job Center Plus пристига на посочения от Вас адрес.Те ще ви регистрират в HMRC ( данъчното).Това се случва онлайн , но е по-добре те да го направят.Изчаквате да получите писмо за номера ви, пристига след около 2 седмици, макар и срокът да е 8-10 работни дни.

След наличието на Nin, UTR, bank account вие се считате за Self Employed.Но това не е толкова официално , колкото си мислите.Адът с бюрокрацията продължава, за да си извадите жълта карта , тоест официалното разрешение от властите да бъдете SE.

Вариант 1.2 Self employed 

Всеки проблем има поне две разрешения.Въпреки че това не е точно проблем , отново има две ( а може би и повече) решения.Първият е доста сложен , но е масов.

Вторият е следният:

- от България намирате фирма, която предлага работа в Англия , във ферма за ягоди.Плащате си таксата ( не мога да посоча точна сума, не съм проучвала) и заминавате.

От фермата ви издават NIN , а останалото действате сами.Минималният престой на ягодите е 6 месеца до 1 година.След това е по собствено желание, но повече българи се махат , защото плащането е сравнително ниско, спрямо това в строителството или чистенето.

*Има и вариант да работите в Англия без документи.Това се случва, ако бъдете наети от българска фирма , която има довор с английски посредник.В повечето случаи става дума за камериерки, чистачи в хотели.Заплащането е £4.65 на час, максимален срок на договора 6 месеца.Плащате депозит от около £500, който служи като гаранция на фирмата , че няма да напуснете работното си място преди крайния срок на договора.Депозитът ви се връща при прекратяване на договора.

*Последнията вариант ( но не неприложим), за който аз се сещам: да работите без никакви документи и да получавате пари кеш, които не се отчитат никъде.Опасно е, но се практикува през първите 3-4 месеца след пристигането.Възможно е при чистенето и градинаството.Строителството също, стига да разполагате с  CSCS карта.

Забележка: внимавайте с обявите за работа.Нямате легално право да бъдете наемани на работа , след като сте със статут SE. Има такива случаи и обаче.Те не са трагични, защото има неписано правило , че човек трябва да работи, за да яде- но е желателно да избягвате такива упражнения, за да не си усложнявате положението ( от личен опит го казвам).

В следващите няколко статии  ще коментирам :

-CSCS карта, изпит и подаване на документи 

-документи необходими за жълта карта и начини на подаване ( зависи от ситуацията)

-документи за присъединяване на двойка без/с брак

-документи необходими за синя карта

-ESOL (citizenship) course 

-Наеми, закупуване на кола ( документи)

-Банки,HMRC, годишен финансов отчет 

Полезни линкове: 

Solomon&Partners - счетоводна/адвокатска фирма

Self employed допълнителна информация (en)

Имиграционна служба информация за Българи и Румънци

Едва ли ще имате въпроси, но ако се интересувате от нещо съм готова да отговоря, ако мога разбира се.

text: copyrighto to the author

picture: personal archive