 |
| {source : pinterest} |
Станах в 5.Пия второ кафе и ей така от замръзналата муза и ленива мисъл ...се събудих.
Често си мисля защо хората са сложни...С ясната мисъл на първокласник.Всеки отговор е сричане, извинения и математическа заблуда.
И после едно изгревно усещане на имане, съществуване и смисъл.
Неделя в 5 не е чак така лошо.
Хората и сложностите са една геометрия на мисли, биология на емоции и историческа сага с балонни спомени.
Аз имам от всичко, и още толкова. И все пак не разбирам онази сложност, която е тригонометрична, криволичеща парабола на добронамерена хапливост, премесена любезност и толерантност на кота нула.
Науката бледнее пред "предприемаческите" души.Кофите са прелели, носят се бидони и се събират налични случвания.Няма цвят, само количество. Няма и математика.Има трупачество.
Емоцията е изкривена като ъгъл на незнаен градус, спомените са зашити с нескопосана тропоска, приятелите са като няма куклен театър с висящи прежди на сломени души.
Мечтите са се пльоснали в забрава, разплискани сред паяжината на заетостта.
Тук-таме четящи хора изплъзват от безвремието на модерното, но и те са зависими от пошлостта на онова трупачество.
Едни хора маршируват под скърцащите си жития.
Тъжно.Хората са сложни.Може би защото искат да бъдат такива. Коя съм аз, че да съдя?!
Неделя в 5 е най-подходящото време за размисъл, събуждане и оставане на кота себе си.